Хиляди унгарци протестираха в центъра на Будапеща срещу атаките срещу свободата на мисълта и образованието, след като правителството представи няколко закона, ограничаващи чуждестранните университети и неправителствени организации, действащи в страната, предаде Рой

Опитвайки се да спасят отношенията си и да преодолеят острите си спорове за Сирия, Русия и САЩ се договориха днес да работят заедно по международно разследване на атаката с химически оръжия, извършена в Сирия миналата седмица и предизвикала ответен

Разследващата журналистка от Би Ти Ви Мария Цънцарова и съпругът ѝ се сдобиха с първата си рожба. Момченцето проплака сутринта в столичната болница “Надежда”. Двамата родители избраха да го кръстят с името

Технологиите, науката и целият свят препускат, но образованието на хората, от които скоро ще зависи движението да продължи, изостава видимо. Тази тема постави международната конференция на "Капитал" "Образование за професиите на бъдещето", която се състоя днес в София с гост-лектори от САЩ и Европа. Единодушният отговор на чуденето как да подготвим децата за бъдещето, беше да им дадем свободата да решават сами накъде да се развиват, и да им оставим удоволствието от това да...

Регионалните здравни инспекции пък ще търсят неимунизираните

 – Проф. Панайотов, казвате, че сте живели в две епохи. А не са ли три?

– В една от своите песни Висоцки казва: „В живота ни се втурна, сякаш изскубвайки се от плен, пролетта…“ По същия начин в живота ни през 90-те години на ХХ век внезапно изскочи и заливаща и поразяваща села и градове, душите и сърцата ни демокрацията. Тя беше вододелът на две епохи и раздели хората – на сегашни и бивши, приятелите и колегите – на демократи и недотам. Тази разделителна линия вкара обидите, грубия тон – колкото по-обидно, толкова по-убедително. Това остана и досега, но няма да е задълго. Разделението покори политиката, науката, индустрията. Демокрацията се яви изпитание за страната и хората. Много от опитните, знаещите и можещите не преодоляха чувството на обида, на предателството от свои довчерашни приятели.

Как устояха тези, под чиито прозорци тълпите викаха „убийци, долу!“ – не мога да преценя. А как други се качиха, без никой да разбере, на престола в едно или друго предприятие…

– Как IT вълната промени света?

– Тя се оказа най-големият ни съдружник и приятел, но и най-големият ни конкурент, от когото да спечелим или да загубим, даже и работното си място. Неусетно, невидимо, с желязна логика тази „агресия“ ни променя. Тракторите ще орат без трактористи, колите ще вървят без шофьори, шевните машини ще шият без зоркия поглед на шивачките, а овцете ще пасат без кавалите и припяванията на овчарите. Това е то – дигиталното бъдеще, не можем да го избегнем. Трябва да го приемем и да се адаптираме, да бъдем част от него. Колкото по-бързо, толкова по-добре. И за нас, и за България.

– Кои проблеми ви вълнуват днес?

– Проблемите са много и разнообразни: въглища, емисии, твърди частици, глоби, цени на тока, спиране на тецове. Пред тази неразрешима и непреодолима стена от проблеми има една сила, която не си е казала думата – Науката (обединените усилия на БАН, университети и специалисти). Обединение с Европа и САЩ. Намиране на решения. Въглищата не са нещото, което заслужава пренебрежение и отхвърляне, напротив. Аз съм убеден, че точно намирането на правилното решение за неутрализиране на емисиите ще доведе до решаването на много проблеми в енергийния отрасъл, а така също и това ще бъде трансмисията, която ще ни преведе до „другия“ бряг, където са новите чисти, ефективни, безвредни технологии – може би в началото на другия век. Въглищата са суровина, която я имаме и за която не трябва да гадаем.

– Наричат ви „водородния професор”. Как се роди това определение? Разкажете за вашите иновации, патенти, открития…

– Що се отнася до водорода и до неговите перспективи в България, през далечната 2008 г. Българското водородно общество, ръководено от акад. А. Попов, изготви обстоен доклад за своята дейност и ме помоли да представя дейността му пред Европейската водородна асоциация за приемането ни като член. Това стана и не само беше успешно начало, но и бяха реализирани семинари, кръгли маси, срещи на индустриалци и научни работници за обсъждане на проблемите и бъдещето. Стигна се до разработване на водородна стратегия на Европа за следващите 10 години. Прокарването ѝ през европейските институции беше възложено на мен. Това беше много трудна, но като финал – успешна задача. Два пъти председателят на европейската водородна асоциация посети българия. беше докарана и показана водородна кола в България – доста хора успяха да я почувстват като автомобил с нейните огромни предимства. На първо място, това са нулевите емисии, а на второ – зареждането с водород, чиято цена пада при нарастваща безопасност и все по-голяма дължина на пробега на автомобила.

– На кое свое откритие държите най-много?

– Смятам за най-удачни свои изобретения именно тези за елиминиране на емисиите от големите въглищни централи, както и от двигателите с вътрешно горене в димните тръби или в ауспусите. Другите патенти, с които се гордея, са в областта на преработването на отпадъците. Те само на думи са отпадъци, а всъщност са една ценна и значима суровинна база, особено в бъдеще, когато съдържанията на полезните компоненти в изходната руда паднат до минимум, от който нататък класическите технологии ще са неефективни.

– Често изнасяте доклади за управление на отпадъците, а нашата страна почти няма напредък в тази сфера. Кой пречи?

– В ЕП бях избран за вицепрезидент на интерпарламентарната група за стратегически суровини за Европа. Аз няма да се спирам на проблемите – много пъти съм говорил за това, че без суровини и стратегически метали няма върхови технологии, няма конкурентоспособност и в крайна сметка се губят пазари и цели индустрии се изнасят извън Европа. Затова друга инициатива, която пак би могла да е българска, е да се създаде и реализира балкански център за преработка на електронни и електрически отпадъци и той да е у нас. Такива предприятия има в Европа – те са по-чисти от аптеки, няма никаква възможност за замърсяване на вода, въздух и почва. Същевременно това е много печелившо и перспективно, бих казал „вечно“ производство, което изисква ново образование и високи заплати. Това е бизнес за младите. Както за техногенните, така и за битовите отпадъци аз не се притеснявам, защото това е печеливш бизнес и ако още не е обхванат напълно, това скоро ще стане, както е в Дания. Когато аз посетих там предприятия за преработка на отпадъци, проблемът им беше, че не могат да съберат достатъчно отпадък – всяка хартийка се цени и се прибира. Това ще стане и у нас. Въпрос на време.

– Защо българите все имат усещането, че изостават от европейците? Как се вижда страната ни през „прозорците“ на Европарламента?

– Имам чувството, че „отвън“ сме уважавани повече, отколкото самите ние помежду си. Това го изпитах на собствен гръб. Мои гости в България бяха евродепутати от всички партийни групи. Виторио Проди – една легенда в европарамента, два пъти идва у нас . И беше във възторг от хората, планините, морето. Същото се отнася и за Пол Рубиг от десницата – също знаков евродепутат. Неговите прекрасни впечатления се пренесоха в цялостното му отношение към всичко българско. Еврокомисарите по околната среда и по климатичните промени останаха с отлични впечатления и спомогнаха за решаване на редица проблеми в нашата индустрия. Така че проблемът е вътре в нас.

– В книгата си пишете: „Всеки в тази държава се чувства самотник.“ Кои морални аксиоми ви водят?

– Когато казвам, че „всеки е самотен“, аз имам предвид, че в един момент всеки остава сам със себе си. Тогава работи само неговата съвест. Разбира се, с горчивина трябва да отбележа, че тази откритост и стремеж да помогнеш се позагубиха. Човек смята, че може сам да победи, сам да забогатее и сам да се спаси, но много по-лесно и по-мощно ще бъде, ако се намери обединяващ фактор и заедно всички да се стремим към успеха. Нещо повече, успехът на другия да е стимул, а не повод за завист.

– Тук биха ви упрекнали: „Да, лесно е да говориш така като евродепутат, защото…“

– Ще разкажа една случка, която не съм споделял никога, тя е от 80-те години. За научните работници положението беше безнадеждно за жилище – живеехме на общежития, но след защита на дисертация вече не бяхме аспиранти и трябваше да напуснем, а няма къде. Борбата и напрежението бяха огромни. И точно тогава решиха да дадат по няколко апартамента на всяко висше учебно заведение. Аз бях спечелил златни медали на международни изложби и бяхме младо семейство, очакващо дете. И ръководството ми даде гарсониера. Ние бяхме на върха на щастието. На другия ден при мен дойде една колежка и ми каза: „Виж, знам, че си заслужил това, което получаваш. Но аз съм сама с болна майка. Не издържам на наема, който плащам.“ Познавах тази жена като много старателна, работлива, скромна. Не спах цяла нощ. На другия ден отидох при ректора и подадох молба, че се отказвам и моля жилището да се даде на въпросната жена. Съпругата ми ме подкрепи. Така и стана, жената отиде с болната си майка в жилището, а аз поех за Рудозем… Но бях чист пред съвестта и разбиранията си за нормални човешки отношения.

– Дълги години сте работили и живели в Мадан и Кърджали – сред християни и мюсюлмани. Какво ви подсказва интуицията – край на християнска Европа с мигрантските вълни?

– Аз разлика между християни и мюсюлмани не съм правил, не съм забелязвал, толкова бяхме единни и заедно обсъждахме въпросите, проблемите, решенията и съвместната ни работа, която беше много успешна. Това бяха, а и сега са честни хора, трудолюбиви и (уверен съм) обичащи България, дори повече от някои българи. Така че аз вярвам в единството на България, вярвам, че хората, които сме тук заедно, обичаме нашата родина и няма да я изоставим в трудни моменти. Убеден съм, че християни и мюсюлмани сме едно неделимо цяло.

– Две страни на вашата натура – боксът и саксофонът. Кое е общото?

– Тогава се смяташе, че това е спорт на умните, тактичните, справедливите. Ако погледнете състава на боксовата федерация от ония далечни години, ще видите писатели, научни работници. Аз преминах през няколко боксови школи. Срещнах изумителни треньори, хора, които те учеха не само на майсторство в спорта, но и в живота. Техните проверени на практика съждения бяха трасиращи. Боксът е един модел на реалния живот.

– А страстта ви към саксофона?

– Това е страст отвътре. Не може да се обясни как едно дете, което е виждало през живота си само синори, овце, вършачки, снопи, прах, пот и денонощен труд, може да пожелае такова нещо. То не се връзва нито с начина на живот, нито с материалното положение, нито с традициите в семейството. Това е една мечта за красивото, за неосъществимото. Съвсем случайно като малко дете чух един оркестър на празника на „Напоителни системи“, където баща ми беше служител и където имаше саксофон. Запомних мелодията – Norma mia, тя сега винаги е част от моя репертоар. Това ми остана в съзнанието и аз непрекъснато повтарях, че искам да свиря на този инструмент – не му знаех и името тогава. Накрая баща ми не издържа и отвърза биволицата, изкара я и се върна без нея, но с парите за един саксофон. Майка ми плачеше, защото останахме без единствения източник на средства. Аз мислех, че плаче от радост. Така че за мен саксофонът не е само инструмент, с който да утолиш жаждата си за красота, нежност и да зарадваш околните. Саксофонът е много повече – любовта и мъката, взети заедно.

– Имат ли управленците ни устойчива стратегия за енергийните източници? Какво бихте им препоръчали?

– Много ми се иска хората, от които зависи това, да седнат и да решат в близките 30-50 години каква България ще градим – земеделска, туристическа, индустриална или смес от всичко това. Когато се изясни какви индустрии, какво земеделие и какъв туризъм, когато се отчете ролята на енергийната ефективност, на възобновяемите източници на енергия, ще стане ясно каква и колко енергия ще ни е нужна. Оттам ще бъде и пределно ясно в какво да се инвестира.

Много често ми се иска да кажа на отговорните фактори – не се притеснявайте, обкръжете се с умни и знаещи хора и не чакайте признание и справедлива оценка от сегашния исторически момент. Ако погледнем големите демокрации – това се случва и там: оценката на един политик идва по-късно. В тази връзка, ако искате да сте успяващи, ангажирайте науката – хората с огромен опит, знания, виждания. Те са скромни, не се натрапват, но са изключителна национална ценност. Научните работници са значителна част от нашия национален капитал и гордостта ни пред света.

Нашият гост

Чл.-кор. проф. д.т.н. инж. Владко Панайотов е български евродепутат (2007-2014), удостоен с наградата „Евродепутат на годината в областта на околната среда – 2013“. Носител е на множество отличия, сред които Златен орден на труда (1985), Златен медал на международния технически панаир в Пловдив 1989 г, 2 златни медала от East West Euro Intellect Technical Fair and International Exhibition (2003), ордените „Кирил и Методий“ (Русия), „Стара планина“(България, 2010), „Бернардо О’Хигинс“ (Чили, 2012). Вписан в Златната книга на ИНРА (2013), Изобретател на годината (2014). Той е учен с изключителен принос в опазването на околната среда и борбата с климатичните промени.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публикува снимка с внучето си Бойко в социалните мрежи. Снимката бе придружена с текст: "След работа ме чака да си

Бившият вътрешен министър Румяна Бъчварова реагира на словото на президента Румен Радев, като поиска авторът на словото му да бъде уволнен. Ето какво написа тя: След предложението Президентът да освободи началника си на кабинета заради шума с тайното изборно законотворч

Посоченият за извършител на атентата в метрото в Санкт Петербург Акбаржон Джалилов е влязъл в Турция към края на 2015 г. и е бил депортиран в Русия около година по-късно заради нарушения на миграционните правила. Това заяви високопоставен турски служител пред Ройтерс, цитиран от БТА. При атентата загинаха 15 души, а десетки бяха ранени. Източникът, пожелал анонимност, обяви, че докато е бил в Турция, Джалилов "е бил смятан за подозрителен заради някои връзки, които е имал, но (срещу) него не са били предприети действия, тъй като той не е извършил нищо противозаконно и не е имало доказателства за престъпление." "Но този въпрос не отпадна и това лице бе изгонено от Турция през декември 2016 г. заради нарушаване на визовия режим и правилата за пребиваване", посочи цитираният турски представител. Той добави, че в крайна сметка Джалилов е бил глобен и е бил депортиран със забрана за влизане в страната. "Преминаването в Русия е било лесно оттук, изглежда той не е имал никакви проблеми", изтъкна турският представител.

Някои гледки, каквито и в Севернозападна България не са виждали

Окръжният съдия от Варна Светлозар Георгиев е невинен по обвинение, че притиснал прокурорка да прекрати дело за забравен автомат срещу негов приятел.  Присъдата прочете съдия Тони Гетов в Софийския градски съд. “Обвинението не е доказано, подробностите ще изложа в мотивите си”, каза магистратът. Разследването срещу Георгиев започна през лятото на

Тази седмица държавният секретар Рекс Тилърсън прави първото си дипломатическо посещение в Русия, където вероятно ще окаже натиск върху Москва за подхода ѝ към Сирия, който определя като "некомпетентен".

Тилърсън обаче би трябвало да признае, че участието на Русия в Сирия е само един пример за все по-активната и разрушителна роля, която президентът Владимир Путин играе на световната сцена, откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност.

През...

 Протекционизмът е неразделна част от икономическата политика на правителствата, a днес, в контекста на глобален провал на политическите елити, се завръща по-силен отвсякога. Като димка за отвличане на публичното внимание, но и като политическо лекарство срещу „вредите” на свободната търговия. За защита на местните производители срещу ефектите на свободната размяна се обявяват както американският президент Доналд Тръмп, така и ръководителите на ЕС спрямо трети страни, че и нашите родни политици. Някои от тях дори се гласяха да регулират дела на българските стоки в търговските вериги, ако спечелят изборите.

Защо е толкова политически удобен протекционизмът – защото създава удобен ореол на политиците като спасители на нацията, а за да се видят вредите му, се изисква значително интелектуално усилие и поредици от логически свързани разсъждения – за жалост трудно упражнение за една значима част от електората не само у нас, но и по света.

За да разберем идеята зад протекционизма (регулаторна защита на местните производители) и меркантилизма (идеята парите да влизат в стопанството, а не да излизат за покупка на чужди стоки), е нужно да се върнем назад в стопанската история. Още Aристотел твърди, че купувачът на стоката губи. Печели онзи, който вземе парите от нея, тоест продавачът. За икономическата наука това твърдение е ценностно и в този смисъл невалидно. Очевидно е, че за да има размяна, и двете страни са доволни от това, което получават в момента на размяната, а оценките им за ползата от трансакцията са различни.

По логиката на Аристотел обаче търговският дефицит на едно стопанство масово се счита за нетна загуба и нещо едва ли не опасно, както го описва президентът на САЩ Доналд Тръмп. Обяснението: около 500 млрд. долара повече годишно излизат от САЩ, отколкото влизат срещу произведени другаде стоки, следователно има нетна загуба за американската икономика в този размер.

Всъщност търговският дефицит на страната А със страната Б значи, че гражданите на страната А предпочитат повече стоките, произведени от гражданите на страната Б, пред парите си; докато гражданите на Б предпочитат парите на гражданите А пред стоките си. И тъй като смисълът на всяко производство в последна сметка е потреблението, то не бива да стигматизираме предпочитанията на гражданите на А дори за секунда. Въпросът, разбира се, е, че за да можеш да купуваш блага, ти трябва да финансираш тези покупки с доходите си. А те на международно ниво идват от износ.

Дали САЩ имат търговски дефицит с Мексико, или България има такъв с Румъния икономически не е по-различно от това Флорида да има такъв с Тексас или София с Пловдив. Всеки от нас има търговски дефицит със супермаркета си, например. (В повечето случаи не бихме се оплакали от това.)

Ако търговският дефицит е вреден на междунационално ниво, то той би бил вреден и на ниво квартали, улици и така логическото решение на проблема е: пълна автаркия (икономическо самозадоволяване – б.а.). Защото всяко нещо, което купувате от друг човек, най-вероятно можете да опитате да си направите сам – за да имате търговски излишък, видите ли. Рецепта за мизерия и недостиг. И очевадно става дума за логически абсурд.

Истината е, че от международното разделение на труда има огромна икономическа полза и тя е, че всеки специализира в това, в което има най-малки разходи в процеса на производство, което прави и продукта му по-качествен и по-евтин за всички останали. Няма как да произвеждаме собствени банани по-евтино от Хондурас, също както няма как Япония да произвежда кисело мляко по-добре и по-евтино, отколкото България.

На практика, ако държавата А субсидира производството на дадена стока за износ за държавата Б с парите на данъкоплатците си, то тя прави услуга на населението на Б, където тази стока пристига по-евтина. Разбира се, това е неприятно за конкретен производител в Б, но пък е повод за радост на всички потребители на стоката, тоест за цялото население на Б. Междувременно данъкоплатците в държавата А са грозно изиграни, което дългосрочно винаги има скъпа политическа цена. Аргументът в полза на протекционизма е, че определени стоки и услуги можеше да са произведени у дома, тоест да се запазят работни места, които иначе биха изчезнали поради външната конкуренция. Разбира се, при наистина свободна търговия краткосрочно от промяна в пазара може да пострадат най-специализиралите в дадена индустрия (както инженерите, заети доскоро в проблемната днес шистова индустрия в САЩ), но и професионалната квалификация е форма на инвестиция и спекула, както са разбрали машинописките, които не са усвоили бързо работата с компютър след появата му. А с по-високия реален доход на населението заради по-ниските цени на вноса ще се появи и търсене на нови стоки и услуги у дома, произведени от нови местни фирми, в които ще бъдат заети „пострадалите” от промените работници. И които нямаше да се появят, ако протекционизмът беше налице.

За жалост политиците не се интересуват от икономическата логика, която често спъва ходове, с които биха спечели благоволението и гласовете на групови интереси. Затова и в САЩ, и в Европа, и в България те протежират местното производство на всяка цена, ухажвайки дори неефективни местни производители деребеи – срещу доволна политическа рента, разбира се. И за сметка на стандарта на цялото население, което често е толкова икономически неграмотно, че не си дава сметка, че де факто е жестоко ограбено и лишено от по-евтини и/или по-качествени стоки. В този смисъл протекционизмът е най-антисоциалната икономическа политика, удряща именно социално по-слабите хора и семейства, за срам и позор на левите и лявонационалистическите политически формации, които ужким се грижат точно за добруването на най-социално застрашените.

На геополитическо ниво протекционизмът исторически е рецепта за война и глобална финансово-икономическа криза, респективно бедност. Именно високите мита на огромен брой вносни стоки, въведени от Хърбърт Хувър с акта „Смут – Холи“ в края на 20-те години в САЩ, са в основата на дезинтеграцията на международното разделение на труда и ключова причина за свирепостта на Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Чудесна среда за избуяването на националсоциализма в Германия и на фашизма в Италия. Днес търговската война между Китай и САЩ заплашва да разпали и други вече тлеещи геополитически търкания, а от това светът няма как да спечели.

Свободното движение на стоки е защитимо, защото, за да си купите чужда стока, вие демонстрирате, че желаете да я придобиете. Не е такова положението със свободното движение на хора, където насилствената интеграция на чужденци от политическата власт може да доведе до социални сътресения и нарушава правото на местното население да избере с кого да живее и разменя в системата на социално разделение на труда.
Неизбежно, ако САЩ нямаха 35 процента корпоративен данък (39% ефективно), безброй регулации и контролиращи агенции, вероятно фирмите им щяха да произвеждат повече, а работните места да са в изобилие. Голямата причина за загубата на конкурентоспособност и работни места у дома идва не от липсата на повече протекционизъм, високи мита и квоти, а от собственото правителство, смазващо с данъци и административно бреме голяма част от потенциалните бизнес начинания. А ако това важи за САЩ, какво да кажем за държавния корпоративизъм в ЕС и състоянието на квазиодържавената ни родна икономика, работеща в интерес на малко и приближени до властовия център „предприемачи” – най-големите врагове на концепции като свободен пазар и свободна търговия.

* Авторът е водещ на „Денят он ер” по България он ер.
Заглавието е на редактор Klassa.bg


Източник Труд

/КРОСС/ Президентът Румен Радев ще бъде разпитан отделно от останалите свидетели, за него ще бъде отделен цял един ден. Това стана ясно на днешното заседание по делото срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев за ремонта на МиГ-овете. Договорът беше съгласуван с всички ведомства: министерствата на финансите и на икономиката и ДАНС, заяви в съдебната зала Димитър Кюмюрджиев, заместник на Ненчев в периода 2014-2016 г. При 180 летателни летателни часа норматив, през 2015 г. са били средно 30 часа нальот на пилот, като има и по-ниски резултати - под 20, обяви друг от свидетелите - бившият началник на отбраната ген. Константин Попов. В момента, за да могат да достигат норматива, на българските пилоти се налага да пътуват до Сърбия, където използват тамошен тренажор, тъй като България не разполага с такъв, обясни още ген. Попов.  

Антитерористични мерки е възможно да предизвикат сериозни опашки по граничните пунктове.

Френските власти ще прехвърлят мигранти на други места из цяла Франция, след като лагерът им в района на пристанищния град Дюнкерк изгоря при пожар, предаде БТА. За мярката съобщиха в съвместно изявление днес министрите на вътрешните работи и жилищната политика Матиас Фекъл и Еманюел Кос. Те посочват,

“Ако Русия не поддържаше това животно, нямаше да има проблеми”, каза президентът на САЩ за Башар Асад в интервю за тв “Фокс”. Доналд Тръмп обвини сирийския лидер, че е атакувал собствения си народ с химическо оръжие. “Путин подкрепя човек, който наистина е зъл... Мисля, че това е много лошо за Русия, много лошо за човечеството,

Нова визия за ноктите

През следващото денонощие северозападният вятър ще отслабне. Облачността ще е променлива, в сутрешните часове намаляваща до слънчево, а след обяд – предимно значителна. На отделни места, главно в планинските райони, ще превали краткотраен дъжд. Минималните температури ще бъдат между 2°-7°, а дневните ще са с 2-3 градуса по-високи – между 19°-24°.

Нападението над Сирия, извършено от САЩ, беше определено като незаконно от руския външен министър

Затваряме очи, лежим неподвижно, външният свят изчезва и в един миг заспиваме

 Скандалният кмет на с. Галиче Ценко Чоков прекъсна днешното заседанието на съда с крясъци: “Това са глупости! Има Господ!”  Спецсъдът даде ход на делото срещу него и още шестима подсъдими, сред които и синът му Чоков.

Според прокуратурата Ценко е ръководил организирана престъпна група (ОПГ) за лихварство, рекет, побоища и отвличания, а в края на на 2013 г. и синът му Мартин започнал да раздава пари срещу лихви. При това той раздавал закани и юмруци, твърдят негови съселяни.
Чоков-младши отрече с думите: “Те ме обвиняват за нещо, а аз съм бил на 10 години тогава, ако имам OПГ на 10 години, значи съм феномен.” Именно по този повод баща му се развика. Съдебното разследване продължава.

Около девет хиляди граждани на Руската федерация воюват в редиците на близкоизточната радикална групировка „Ислямска държава“. Това заяви лидерът на Кремъл Владимир Путин, предава TACC. „По различни оценки около 20 хил. чуждестранни бойци воюват в Сирия, от тях почти 10 хил.

Едва ли има по-подходящо място от Тирол, Австрия за предупреждението, което отправя Владимир Кличко. На 9 април той излиза срещу непобедения Антъни Джошуа в свръхтежката категория. 90 000 билета за Уембли за продадени в най-великата вечер на английския бокс. "Извинете ме, ако звуча арогантно", започва Кличко в типичния си философски стил, "Но ще направя паралел с връх Еверест. Това е най-високото място на света. Аз съм там от доста време и ще измине още доста време преди да сляза. Еверест може да бъде изкачен през определен период от годината. Две седмици през април.  Ако го направиш, казваш: "Покорих Еверест". И пак трябва да избързаш със слизането, че планината все още може да те вземе. Много народ умира там. Е, някои се връщат, но дали Еверест е победен? Не, все още си е там", продължава украинският гигант с паралелите. И за по-ясно показва първо десния юмрук, после левия с описанията: "Погребение, болница". "Много малко мъже ме покориха за 68 мача. Но връх Еверест е все още там и ще вземе още един живот през април. Моите ръце са тежки. Знам го. Не се нуждая от много удари, за да приключа бой", казва шампионът, който иска да си върне и титлите, отнети му изненадващо от Тайсън Фюри. За мнозина 14-те години разлика може да се окаже решаваща в полза на Джошуа. Кличко мисли обратното: ""Младост срещу опит? Тотално съм наясно с Антъни Джошуа. Как се чувства. Как вижда. Как мисли. Как диша. Неговите инстинкти". Казах, че ако победи, ще му стисна ръката. Но когато го ступам, аз ще му помогна да се върне по начина, по който аз се върнах. Ще бъде негов ментор. От кого може да научиш по-добре, че това, което не те убива, те прави по-силен. Загубата не значи, че си повален. Губил съм, но не съм бил повален. Казват, че ако искаш да разрушиш един човек, трябва да му дадеш пет години на успех. Аз съм 10 години на върха, но оцелявам", продължава мъдрецът от Киев. "Примерът е с Фюри. Той не ме победи. Аз се бих сам онази нощ. И оттогава Фюри претърпя разрушение. Такова, че нямаше как да направим дори реванш. Но урокът на провала ме научи как да се изправя срещу този млад, амбициозен, силен мъж. Имам тотално различно отношение и желание", казва Владимир по адрес на Джошуа. "За мен това няма нищо общо с парите. Правя го от 14-годишен. Смятам се за артист. За мен боксът е изкуство. Не е до парите, а до страстта и любовта. Физически се чувствам не на 41, а на 27. Толкова години на върха ме научиха как да се защитавам. Някои наричат стила ми скучен, но критиките не ме нараняват. Само фалшивите новини го правят. В Германия имат поговорка: "На лъжата краката са къси". Няма как да бягат дълго време. Нито в политиката, нито  в спорта. Ако го игнорираш, ще превърнеш негативите в позитиви" Накрая, посланието на Кричко за тези 90 000 души, които го чакат на Уембли: "Презареденият Кличко. Ще го видите".

 Засегнати са най-често бялата раса и предимно мъже и жени над 50 години

Около 12-13 хил. българи са с диагноза паркинскон – прогресивно неврологично заболяване, което има осакатяващи последствия. Смята се обаче, че реалният им брой е 20 хил. В световен мащаб болестта засяга над 6 млн. души, или с близо 2 млн. повече от регистрираните през 2005 г., като прогнозите са броят им до 2030 г. да надмине 8 млн.

У нас над 1200 от диагностицираните пациенти, или над 10%, са в напреднал стадий. Неврологичното заболяване засяга по-често бялата раса и предимно мъже и жени над 50. През последните години обаче то се подмладява и все по-често застига хора в активна възраст.

Паркинсон е на второ място по честота сред невродегенеративните заболявания в глобален мащаб след болестта на Алцхаймер. Не е наследствено, но има малък брой случаи, при които мутации на някои гени го отключват. Причините все още са неизвестни. Подозира се, че известна роля имат фактори от околната среда, сред които хербициди и пестициди.

Едни от първите симптоми са тремор, скованост в мускулите, забавяне на движенията, промяна в походката и влошено обоняние.

Лекарствата облекчават заболяването, а в късен стадий съществуват модерни терапии, които помагат на пациентите. Методите обаче трябва да бъдат избирани и прилагани на базата на индивидуалните нужди на всеки пациент.

Русия ще наложи вето върху обновения проект за резолюция на Съвета за сигурност на ООН за химическата атака в Идлиб, заяви днес пред "Интерфакс" руският заместник-министър на външните работи Генадий Гатилов, цитиран от БТА. Проекторезолюцията, внесена от САЩ, Великобритания и Франция, трябва да бъде обсъдена днес в Съвета за сигурност.

Срещата между руският външен министър Сергей Лавров и Рекс Тилърсън приключи. Двамата разговаряха близо 5 часа, а сега им предстои и посещение при Владимир Путин. Държавният секретар на САЩ отказа да говори с журналистите и се прибра за кратко време в хотела си. Разговорът

Индексите на европейските фондови борси финишираха разнопосочно, като опасенията около геополитиката доведоха до покупки на активи убежища

"Да се ограничават човешки права не е шега работа"!

“Билла” започва да въвежда в България електронни етикети на продуктите в магазините си подобно на обектите си в Австрия и Германия. Вместо на традиционните хартиени етикети клиентите виждат името на продукта, производителя, грамажа и цената на дисплей. “По този начин се намалява до минимум възможността за грешки”,

 /КРОСС/ Министерският съвет прие доклад за изпълнението на мерките, произтичащи от членството на България в ЕС.

Планът за действие за 2017 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, предвиждаше до края на месец март да се изпълнят общо 95 мерки, от които са изпълнени 53, съобщи МС.

Високият процент на неизпълнение на мерките, произтичащи от членството ни в ЕС, може се запази в следващите месеци предвид обстоятелството, че 44-ото Народно събрание не е започнало своята дейност.

От неизпълнените мерки 23 са законопроекти. От тях девет са внесени в 43-ото Народно събрание, но не са приети до неговото разпускане, което ще доведе до значителни закъснения в изпълнението на тези мерки.

По отношение на останалите 14 законопроекта отговорните ведомства следва да положат допълнителни усилия, за да ускорят процеса по тяхното разработване.

От неизпълнените мерки 20 са свързани със стартирали процедури за нарушения на Договора за функционирането на Европейския съюз.

Към докалада на МС са приложени дирекитвите на ЕС в областта на вътрешния пазар. Седем са директивите, които са с вече изтекъл срок за транспониране (30 ноември 2016 г.), а срокът на други 10 изтича в края на месец май тази година.

От МС посочиха и че за времето от стъпването в длъжност на служебното правителство са приети 9 подзаконови нормативни акта, свързани със стартирали процедури за нарушения срещу България.

Покрай законотворческите турболенции около президентството Цветан Цветанов обвини държавния глава Радев, че се стремял към президентска република. На тази закачка г-н Радев не отговори и дебат по въпроса не възникна. Струва ми се, обаче, че в недалечно бъдеще ще ни си наложи горещо да обсъждаме и спорим по темата: има ли президентската република почва у нас? Настоящият политически модел е толкова компрометиран, доверието в партиите и парламента толкова ниско, съдебната система е толкова корумпирана, а институциите толкова неработещи и аморфни, че търсенето на алтернативи е предстоящо. Ако Слави, например, направи референдум с въпрос „Искате ли България да стане президентска република?“, нищо чудно гласувалите със „за“ да бъдат повече от подкрепилите мажоритарния избор. Един коректен исторически, икономически и народо-психологически анализ води към подобен извод. Модерната българска история показва, че държавата ни е била политически, икономически и социално стабилна само в онези исторически периоди, в които силно е било ограничавано влиянието на партиите в обществено-икономическия живот. Когато е бил туширан партийния разгул чрез авторитарни, еднопартийни и дори безпартийни режими. Това са фактите. Това е горчивата истина. След Освобождението държавата стъпва здраво на краката си когато идва на власт авторитарният режим на Стефан Стамболов. С желязна ръка той слага край на 10-годишните разсипващи страната партийни ежби между консерватори и либерали, между русофили и туркофили и пр. Родният диктатор от бонапартистки тип смазва политическата си опозиция до такава степен, че фактически тя престава да съществува. Най-големите си съперници Стамболов или вкарва в затвора или направо разстрелва. Това обаче не пречи по време на 7 годишният стамболовистки режим България да се развива с невероятни дори за Европа темпове. Раждат се 80 големи фабрики и 200 акционерни дружества, които изграждат индустриалната база на новата българска икономика. Просперират текстилната, кожарската, циментовата, железарската, дървообработващата и миннодобивната промишленост. Селскостопанските и промишлените ни стоки стават конкурентни на европейските. Имаме положително търговско салдо с Германия, Турция, Русия, а износът ни за Франция превишава 5 пъти вносът. Паралелно със забележителният стопански напредък режимът безмилостно смазва престъпността, посредством страховития ЗАКОН ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА РАЗБОЙНИЧЕСТВОТО. Всичко това дава повод на Бисмарк да ни нарече „прусаците на Балканите“, а на българските генерали възможност да съберат през 1913 г. под знамената победоносна 650 хил. армия/колкото имат всички останали балкански държави взети заедно/, която в един момент обединява българската нация в нейните етнически граници – Мизия, Тракия и Македония. Само в скоби ще отбележим, че днес с мъка изхранваме 23 хил. войска, в която има хиляди незаети щатове, чужди самолети пазят въздушното ни пространство, а служебният кабинет официално призна в специален доклад, че въоръжените ни сили само частично могат да изпълняват задължението си да пазят страната… Нещо подобно се случва и по време на авторитарния деветнадесетомайски режим, начело с видния български превратаджия Кимон Георгиев. Развихрилата се партизанщина и корупция, социалният безпорядък и безцелното дърдорене в Народното събрание в един момент дотягат на всички и като естествена последица се явява превратът на 19 май 1934 г., извършен от кръгът „Звено“ и Военната лига. Първият акт на новата авторитарна власт е да премахне политическите партии като посредник между държавата, народа и икономиката. Демокрацията е брутално потъпкана, което от съвременна гледна точка не може да бъде оправдано по никакъв начин. Обаче се случва нещо странно. Докато в съседните държави Румъния и Югославия бушува криза, в България, кой знае защо, настъпва бърз икономически растеж! Най-вече в индустрията, селското стопанство, стокообмена, паричното обръщение, кредита, външната търговия. Въведен е държавен монопол върху спирта и тютюна. Светкавично е създадена мощната банка „Български кредит“ с 65 на сто държавен капитал. С нейна помощ бързо се стабилизират частните банки, а с това и цялата икономика. Спорен въпрос е доколко превратаджиите успяват да реализират теориите си за „реформиране на капитализма“ и „хармония между труда и капитала“. Но безспорен факт е, че по това време у нас се живеело богато и спокойно. Самият Николай Хайтов споделяше, че през целия си дълъг живот не си спомня по-добро време от годините 1934-38-а. Това е, така да се каже, българската Бел епок. Не се налага дълго родината да чака следващия тоталитарен режим. Този път той вече бе класически от съветски тип, към днешна дата заклеймен и осъден със закон. Но въпреки несгодите от морално и материално естество на микро ниво, на макро ниво фактите са доста интересни. През 1988-89 г. България от общо 209 страни в света заема: 30 място по производство на електроенергия на глава от населението, 5-то по годишно увеличение на промишленото производство , отнесена към 1980 г., 1-во място по производство на електрокари, мотокари и цигари, 31-во място по едър рогат добитък, 6-то по броя на овцете,14-то по производство на месо на човек от населението и 17-то по производство на мляко, 15-то по износ в долари на човек от населението. Износът е на стойност повече от 17 млрд. долара при външен дълг от 11 млрд. Образованието и здравеопазването са безплатни, курортите на символични цени. Всичко това дава повод на Збигнев Бжежински през 1988-а да отбележи в книгата си „Големият провал“, че по това време в България няма криза и обществото е достатъчно устойчиво, без сериозна вътрешна опозиция. Върху днешното състояние на България Бжежински скоро не се е произнасял. Но ако случайно се произнесе ще трябва да отбележи някои промени. Само две десетилетия по-късно по почти всички важни показатели вече сме на последно място в ЕС, с изключение само на съотношение БВП към външен дълг. Обществото пак е устойчиво в своята бедност. Виж, по отношение на опозицията – дал бог опозиции всякакви. Само мимоходом трябва да се споменат и още два примера. Япония реализира своето икономическо чудо, когато в тази страна в продължение на десетилетие на практика управляваше еднопартиен режим на Либерално-демократическата партия. В Сингапур също неоавторитарен режим извърши подвига – за трийсетина години превърна малката изостанала страна на края на света в една от най-развитите и проспериращи в момента държави. Разбира се, този анализ няма цел да агитира за авторитарни режими и против демократичното устройство на държавата. Опазил ни бог! Напротив, всички сме за демокрация. Но изводът от цитираните по-горе цифри и факти, е че демокрацията и икономическият просперитет не са тъждествени. Налагането на демокрация не води автоматично да икономически просперитет. Вярно е обратното – икономическият просперитет автоматично води до демокрация. Бедните общества не могат да бъдат демократични. Икономически проспериращите общества сами стигат до идеята, че демократичното устройство на държавата им помага да развиват още по-свободно икономиката и всички свободно да се ползват от нейните блага. И сами свалят тираните. Справка: английската история. Но нека се върнем пак на нашата. В 1325 годишната си история България е била само 55 години република, около 550 г. монархия и близо 700 г. сме били под юрисдикцията на византийските императори и турските султани. Парламентарна форма на управление в чист вид имаме само последните 26 г., т.е. периодът на най-големия държавен и социален упадък. Преди 9 септември 1944 г. парламентарната ни система е била значително по-ефективна, защото е подконтролна на монархическата институция. Царят е могъл да разпуска парламента, да иска оставката на кабинета, когато последният се компрометира. Дори и диктаторите Стамболов и Кимон Георгиев са принудени да поделят властта си с Фердинанд и Борис. Функции, които в днешните времена би могъл да изпълнява някой авторитетен президент. Това очевидно внася стабилност в системата и спокойствие в народа. Някак не върви Народното събрание хем да е с абсурдно ниско доверие, хем по конституция практически да е напълно безконтролно. Над него само небе, както би казал Големанов. Така че, проблемът с президентската република се налага някак от само себе си. Защото българската история по безспорен начин доказва, че страната е успявала само когато е имала за водач силна обединителна личност, която по достатъчно убедителен начин е формулирала консолидираща национална идея. Последните 26 г. са пример точно на обратното. Дали евентуалното въвеждане на президентска форма на управление в България би срещнала външна съпротива? Едва ли. Като познаваме европейските и кремълските лидери те сигурно биха се зарадвали. Една президентска република у нас чудесно би ги устроила, по простата причина, че далеч по лесно и удобно ще им е да се разберат с един човек, отколкото с една камара партии, повечето от които съвсем ненадеждни, непредвидими и щурави. Всъщност тези разсъждения могат да се възприемат и като чиста утопия. Защото за да станат реалност трябва да получат благословията на депутатите. А те няма да я дадат, тъй като нямат изгода. Единственият начин е г-н Трифонов да се захваща със следващия референдум. И тогава току виж утопията дошла на власт.

Акбарджън Джалилов, мъжът когото руската полиция подозира за извършител на бомбеното нападение срещу метрото в град Санкт Петербург, е влязъл в Турция в края на 2015 г. и е бил депортиран в Руската федерация година по-късно заради миграционни нарушения. Това заяви за агенция

Крайното решение бе да направим възможното. Справедливостта е класово понятие АНТОН ХЕКИМЯН, БИ ТИ ВИ - Ще разговарям с бившия или може би с бъдещия финансов министър? - Да, има такава вероятност, но такъв разговор не е воден с мен. Може да се стори странно на хората, но ние в началото си говорим за политики и не сме говорили за постове.

"Другите новини" е рубрика за уеб новини на БНТ.

Акцентите от емисията днес:

Отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката

Капсулата за вода се готви за премиера

Нова апликация разкрива звуците на Стоунхендж

Защо връзките на обувките сами се развързват

Разходка в миналото, със сценични костюми и снимки

Филмът...

Великденска работилничка събра 120 деца на площада

Най-вероятно става дума за терористичен акт, подбудите за който са ислямистки. Това бе премереното изказване на германската прокуратура за инцидента с футболен привкус, който отново шокира Европа. На път за стадион “Сигнал Идуна парк” в Дортмунд до автобуса на “Борусия” избухнаха 3 бомби. Това се случи преди първия мач от 1/4-финалите на

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни ще посети Варна – Европейска младежка столица през 2017 година, научи Moreto.net. Таяни прие поканата на кмета Иван Портних, която му бе официално връчена на среща с ръководителя на българската делегация към групата на Европейската народна партия Мария Габриел и евродепутата от Варна Емил Радев.