Първият недвусмислен сигнал за вероятното използване на военна сила срещу КНДР прозвуча от САЩ в средата на март. Тогава държавният секретар Рекс Тилърсън заяви, че администрацията на Доналд Тръмп изоставя политиката на „стратегическа търпимост“ от времето на президента Барак Обама и допуска нанасянето на превантивни удари срещу Пхенян, ако провокациите на севернокорейския режим, под които традиционно се разбират ракетни и ядрени изпитания, продължат.

При това разчитането на САЩ на посредническата помощ на Китай, за който упорито се смята, че е единствената държава, способна да влияе върху правителството в Пхенян, не се оправда. Съдейки по това, че темата за Северна Корея изобщо не се споменава в централните китайски медии след срещата между Доналд Тръмп и президента на Китай Си Дзинпин в САЩ на 6 и 7 април, очевидно Вашингтон и Пекин не са постигнали никакви ясни договореност. Неочакваното изпращане тази събота на американския самолетоносач „Карл Винсън“ към Корейския полуостров вместо планирането му заминаване към бреговете на Австралия също стана свидетелство за отсъствие на някакво раздвижване по въпроса по време на преговорите между лидерите на САЩ и Китай.

Съгласно изявлението на МВнР на КНДР ракетният удар на САЩ по Сирия е „непростим акт на агресия“, който „не е изненадал“ Пхенян и единствено е потвърдил, че курсът към развитие на ядреното въоръжение, е правилен. Това изяснява много.

Един ден преди срещата между лидерите на САЩ и Китай Пхенян, който за цялата минала година изстреля около 20 балистични ракети, напомни за себе си с поредния ракетен пуск. А след известието за отправилия се към Корейския полуостров самолетоносач, външното министерство на КНДР излезе с подробен коментар.

„Ще предприемем най-твърди контрамерки срещу провокаторите за самозащита с мощни военни сили. Ще считаме, че САЩ насят цялата отговорност за катастрофалните последствия, до които ще доведат техните възмутителни действия“, се казва в разпространеното от Централната телеграфна агенция на Корея (ЦТАК) изявление на външното ведомство от 11 април. В него се разкрива и нова любопитна подробност – за засилването на сътрудничеството между Северна Корея и Сирия „в сферата на защитата на своите права на национален суверенитет“.

Пхенян има с какво да се защити: севернокорейската армия в момента разполага т. нар. огневи пояс. Това са позиции на далекобойни артилерийски системи и реактивни установки за залпов огън (каквито има между няколкостотин и няколко хиляди), чиято задача е да нанесат огнево поражение на Сеул. Всички позиции, развърнати в няколко линии на стотици километри, са добре замаскирани и скрити под земята. За военновременни случаи страната разполага с ракетни бази и хранилища на ядрено оръжие, чието точно местоположение не е известно нито на американското, нито на южнокорейското разузнаване. Смята се, че КНДР има и цели подземни градове със запаси от продоволствие, медикаменти и предмети за бита, които биха позволили там да се живее в продължение на няколко месеца.

Неслучайно още един рупор на севернокорейските власти – вестникът на Корейската работническа партия „Родон Синмун“ предупреди, че „военните и народът няма да се изплашат, даже ако утре започне ядрена война“.

Което не може да се каже за Япония и Южна Корея.

 

Превод и редакция: Делян Николов