Преди три години ми се случи да премина с кола от Гърция в Турция. От гръцка страна ме провери един човек. От турска - цели четирима, на 4 различни гишета. Първият провери документите на колата. Вторият прегледа "зелената карта" на същата кола. Третият погледна какво има в багажника. Четвъртият излезе от гишето, огледа, кимна одобрително на предишните трима и ми даде знак да продължа пътя си. Малко по-напред, на петото поред гише, ми удариха печат за влизане в паспорта.

Тази случка се разигра през юни 2014 г. Тогава Реджеп Ероган бе премиер, а два месеца по-късно стана президент на Турция. И четиримата чиновници, проверили колата ми, бяха със значки с надписа АКР. Това е турската абревиатура на ПСР - Партията на справедливостта и развитието, създадена от Ердоган.

Ердоган печели с 51%. Истанбул, Одрин, Измир и Анкара обаче казаха "Не"

Трябва ли изобщо да таим някакви съмнения, че тези чиновници и техни подобия в цяла Турция вчера са подкрепили с две ръце разширяването на президентските правомощия? Кой, ако не ПСР и Ердоган, ще ги назначи на тези синекурни длъжности. И при кого другиго четирима ще изпълняват функциите, които в ЕС обикновено изпълнява един човек?

Държавните служби в Турция пращят по шевовете от новоназначени чиновници.

На това нещо обаче официално му викат "откриване на работни места". А неофициално - "печелене на гласоподаватели".

"Ама там отиват предимно или единствено предани на Партията и на Ердоган хора", ще кажат критиците.

"Да, ама има работа за всички", ще отвърнат привържениците. Които стават все повече и повече по-най различни причини - световната икономическа криза, напрежението в региона, корупцията и др.

Ердоган: Ще върнем смъртното наказание

Разбира се, не Ердоган е искал този реферндум, а народът, биха казали приближените му. И избраните от народа депутати от Ердогановата ПСР, заедно с тези от Партията на националистическото движение (ПНД) прокараха исканите от същия народ промени. А благодарният на Ердоган народ ги подкрепи.

Враговете, както обикновено, се оказаха повече от предвиденото. Поне според резултатите от допитването. В трите най-големи града - Истанбул, Анкара и Измир, преобладава гласуването с "не". Логично - там са най-отровени от западната пропаганда. А на Запад не разбират особеностите на Турция и тежненията на народа й.

Сега малко по-сериозно

Такива референдуми почти винаги завършват в полза на Човека, с главно "ч".

Тези Човеци са популисти, играещи на най-тънките струни. Чрез ходове като споменатото вече "откриване на нови работни места" те привличат на своя страна най-верните и доста често най-необразовани, най-некадърни, най-мързеливи и най-безинициативни хора.

В случая Човекът се казва Реджеп Таип Ердоган.

Но по света е пълно с други такива Човеци.

Такъв беше покойният Уго Чавес, който чрез референдум си извоюва правото да се кандидатира до живот за президент на Венецуела. Като преди това построи къщи за най-бедните. Но създаде професията "безработен" и лиши много хора от стимула да работят усърдно. И, разбира се, "откри нови работни места" за членове на доброволчески отряди, бранещи неговия "социализъм на XXI век".

Също в резултат на референдум до живот има правото да се кандидатира Нурсултан Назарбаев - първият и засега единствен президент на Казахстан. Той е на власт от 1991 г.

Покойният вече Сапармурад Ниязов с референдум си спести президентските избори в Туркменистан през 1997 г. Разбира се, с огромно мнозинство в своя полза.

А в Африка за изброяването на такива Човеци няма да стигнат пръстите на ръцете.

Ципрас капитулира, скоро ще го катапултират

За съжаление, и в Европа се стигна до популистки референдум, макар и в друга област. През май 2015 г. гърците бяха призовани от премиера Алексис Ципрас да кажат "не" на исканите от Еврокомисията, Европейската централна банка и Международния валутен фонд икономии. И над 61 на сто послушаха Ципрас. Резултатът обаче бяха още по-строги от предвидените икономии. След което Ципрас и подобните му популисти млъкнаха. Защото ако бяха продължили, Гърция можеше и да излезе от ЕС, което вече би било нечувана катастрофа.

В нормалните държави, които разговорно наричаме "бели", такива референдуми не се организират. Няма и намек за такива работи. Техните президенти или премиери са просто временно на власт и са силни благодарение на могъществото на държавата - политическо, икономическо и друго.

След вчерашния референдум Ердоганова Турция и Европа окончателно са два напълно различни свята. И единият от тях е излишен, както би казал Христо Смирненски. Аз знам кой е излишен. А вие?