На днешния ден преди 20 години се проведоха изборите за 38-мо Народно събрание. На тези избори десницата, представлявана тогава от ОДС спечели 137 мандата в парламента - безпрецедентно висок резултат за цялата история на българския преход. По ирония на съдбата днес се открива 44-ото Народно събрание, в което десницата, която наследи ОДС, няма представителство.

Месец по-късно премиер стана Иван Костов. За някои той е най-мрачната фигура в историята на прехода, а други го нареждат до Стефан Стамболов. Правителството на Костов бе първото след 1989 г., което изкара пълен мандат. От дистанцията на времето все по-ясно става, че независимо от всички критики към това управление именно тогава в България започнаха реформите, свързани с демократизацията и европеизацията на страната. По време на мандата на Костов България получи покана за преговори с ЕС, а българските граждани придобиха правото да пътуват в страните от Шенген без визи. Само няколко години след краха на Жан Виденов и БСП България вече имаше ясна европейска перспектива. Въпросът вече бе само кога тя ще бъде доведена до край.

Мнозина критикуват Костов за приватизацията, която той проведе. Критиките са насочени най-вече към това, че е продал твърде евтино големи български предприятия. По-големият проблем обаче бе друг - че много от тези предприятия попаднаха в хора, свързани с бившата БКП. Въпреки огромното си мнозинство при управлението на Костов не се тръгна към действителна лустрация. А нито един от свързаните с проваленото управление Виденов не получи възмездие. Огромната победа на ОДС доведе до създаване на различни лобита, а за част от хората на ръководни позиции в партията и държавата имаше сериозни съмнения за корупция.

Това бяха и основните причини за отлива на доверие от десницата.  Въпреки този отлив обаче прогнозите бяха, че на изборите през 2001 г. ОДС отново ще бъде първа политическа сила. Дали тези прогнози бяха верни така и не стана ясно. Защото няколко месеца преди изборите в България се върна Симеон Сакскобургготски, който основа своя партия, обеща почтеност във всичко, спомена едни 800 дни и получи 120 мандата в парламента. Сакскобургготски бе част от последвалите две управления на България, по време на които страната приключи преговорите и влезе в ЕС. Поддръжниците му и до днес твърдят, че бившият цар е с огромна заслуга за членството на България в съюза. За формалното членство вероятно Симеон наистина е изиграл роля със своите връзки и контакти в най-висшите среди на Европа. Негова обаче е до голяма степен заслугата за това България днес да е формален член на ЕС, но реално да е доста далеч от европейските стандарти на държавност. Достатъчно е само да се спомене, че Бойко Борисов и Делян Пеевски започнаха политическите си кариери именно от НДСВ.

Костов носи и сериозна отговорност за днешното състояние на десницата. 3 години след като загуби властта той създаде ДСБ, с което предизвика огромно разцепление. Това разцепление се оказа удар, от който десните и до днес не могат да се съвземат.

Да се обвинява българският народ, че е не оценил по достойнство Костов и ОДС обаче е некоректно. Защото българските избиратели никога повече не дадоха подобно мнозинство на други политик - било с царска корона, било с генералски мускул. Над 2 млн. и 200 хил, души подкрепиха десницата преди 20 години. Това е мнозинство, за което Борисов, който ще става премиер за трети път може само да мечтае.

А въпросът каква щеше да е България днес ако реформите, започнали преди 20 години, не бяха спирали продължава да бъде актуален.