Франция, нещастната Франция. Без посока, без цели, без смислен избор.

Така изглежда днес Франция, която в неделя избира президент. Франция - люлката на съвременната демокрация. Човек не може да повярва на очите си, когато гледа предизборните клипове на кандидатите за президенти. 

"Светли" образи говорят, а на техния фон се появяват ръце, ровещи в пшенични зърна, когато кандидатът обещава какво ще направи за селяните. Или пък пенсионери, които тъжно седят на пейка, когато той се зарича да увеличи доходите им. Работници коват желязо и струговат машинни детайли. Това е фонът, на онзи, който щедро обяснява как ще вдигне заплатите. Мрачни, ала соцблоковете у нас, предградия са кадрите, които илюстрират как "благодетелят" ще се справи със социалното неравенство.

Тъжно!

Това е Франция днес. Онази, която години наред беше пример за нас зад желязната завеса, че е символ на свободата, демокрацията, братството, равенството и плурализма.     

Някаква самозабравила се щерка на неонацист свири на тъката струна на френския шовинизъм, че Франция ще е по-добре без Европа. С идеята, че ще спечели още пари от Путин. Руският господар, който бленува за разединена Европа.

Друг, който довчера бе министър на Оланд, а сега вече е центрист и с щур късмет се води за обновител. Защото няма друг избор.

Трети, който се врече като обединител на десницата, но всъщност се оказа дребен шуробаджанак, осигурил милион евро държавна заплата на жена си срещу нула свършена работа.

И още някакви комунисти, националисти и конформисти. И, естествено, пълно е с опортюнисти, за които пееше Жак Дютронк още през 70-е години на миналия век:

"Има такива, които оспорват, които признават, които протестират,  а аз просто си обръщам сакото, обръщам си сакото винаги на правилната страна."

Това е т.нар. стара гвардия на Европа. Онази, която трябва да дава пример и да вдъхновява новите членки. Такива като България. България, която през зимата на 1989 година видя в посещението на Франсоа Митеран в София онази искра, която да я въвлече в голямото Европейско семейство.

А днес Париж иска да я сложи във втория коловоз на Евросъюза като нещо ненужно...