В първите си 100 дни на власт президентът Доналд Тръмп се сблъска с двама диктатори – сирийския президент Башар Асад и севернокорейския Ким Чен Ун.

Въпреки че те управляват доста различни страни в различни краища на света, техните режими имат някои стряскащи прилики.

Семеен бизнес

И двамата лидери са наследили своите постове от бащите си – Хафез Асад и Ким Чен Ир. Техните династии управляват от десетилетия държавите и народите си по един и същи начин – превърнали са ги в полицейски държави, които смазват със сила всяко недоволство.

Въпреки че Сирия и Северна Корея не са идеологически сестри, двете държави имат династии, които ги управляват чрез страх и репресии.

Хафез Асад взима властта през 1970 година с безкръвен военен преврат и остава начело на Сирия 29 години.

След като губи първородния си син в катастрофа, Хафез Асад „коронясва“ по-малкия си син Башар за свой наследник. Той поема властта през 2000 година след смъртта на баща си.

Севернокорейската диктаторска династия е малко по-стара от сирийската. С помощта на Съветския съюз, дядото на Ким Чен Ун – Ким Ир Сен, става първия премиер на Корейската народнодемократична република през 1948 година. Наричат го „Вечния президент“.

Ким предава мантията на сина си Ким Чен Ир, който става Върховен лидер след като баща му умира от инфаркт през 1994 г. Сегашният диктатор на Северна Корея Ким Чен Ун е най-малкият син на Ким Чен Ир.

„Изолираното кралство“ се ръководи от култа към личността и нейното семейство. Десетки хиляди паметници и статуи на династията Ким се издигат из цялата страна.

За разлика от Северна Корея, която е напълно откъсната от света, правителството на Сирия се радваше на дипломатически и политически отношения със Запада. Тези връзки са поставени на сериозно изпитание след избухването на сирийската гражданска война преди повече от шест години. Връзките между Северна Корея и Сирия обаче остават приятелски от десетилетия насам.

Пътят на Пхенян към Дамаск

Бащата на Башар Асад - Хафез, се е срещал с основателя на севернокорейския режим Ким Ир Сен през 1970-те. Като „клиенти“ на Съветския съюз и двете държави развиваха военно сътрудничество с Москва. В Пхенян има посолство на Сирия от 1970 г., откакто партията „Баас“ взима властта. Северна Корея също така помага на Сирийската републиканска армия да разработи някои военновъздушни и ракетни системи.

От години Северна Корея е подозирана, че е доставила на Сирия ракети „Скъд“ и технология за производството им. През 2007 г. Израел обстрелва предпологаеми ядрени обекти в Сирия, които вероятно са разработени с помощна на Северна Корея.

Тези дипломатически отношения продължават и до днес. И двете правителства имат традиция да си правят взаимно жестове на солидарност и подкрепа.

По-рано този месец, след предполагаемата сирийска атака с химическо оръжие, Ким изпрати на Асад поздравление по повод годишнината от основаването на управляващата партия в Сирия.

„Сирийското правителство и народът надеждно защитават независимостта и сигурността на страната, като решително смазват агресивните действия на всички враждебни сили и посрещат предизвикателствата под вашето мъдро ръководство“, пишеше в съобщението, според държавните медии в Северна Корея.

Преди месец държавните медии в Сирия цитираха „официален източник“, който заклейми съвместните военни учения между САЩ и Южна Корея и изрази „подкрепа за народа и смелия лидер на Демократична Корея“.

Преди две години Сирийското правителство кръсти нов парк в Дамаск на Ким Ир Сен. При откриването на парка зам. външният министър нарече основателя на Северна Корея „исторически ръководител и лидер, известен с борбата си за освобождение и изграждане на своята страна“.

Големите покровители

Освен че се подкрепят един-друг, Сирия и Северна Корея също зависят от покровителството на много по-големи съюзници. Сирия получава оръжия и директна военна помощ от Русия, докато Северна Корея зависи от Китай за над 80% от външната си търговия.

Но най-общото между двете държави е враждата им със Съединените щати. Сирийската държавна информационна агенция нарича САЩ „общия враг“ на Сирия и Северна Корея.

Общата им съдба на изолирани страни може да ги сближи още повече. И двете са достатъчно откъснати от света, и двете имат по нещо, с което могат да помогнат на другия. Северна Корея отчаяно се нуждае от твърда валута, а Сирия отчаяно се нуждае от оръжия.

Американски натиск

Двете изолирани държави бързо се превърнаха в цел за американския президент Доналд Тръмп. Новата власт в Белия дом опитва да прекрати предполагаемата употреба на химически оръжия от Сирия, както и ядрената програма на Северна Корея, като се опитва да убеди Москва и Пекин да ги изоставят и да се включат в усилията на международната общност да изолира тези режими със санкции и със заплаха от употреба на сила.

Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс бе в Сеул миналата седмица и определи военната акция на Тръмп в Сирия като предупреждение: „Северна Корея трява да внимава и да не изпитва решимостта на президента или пък мощта на въоръжените сили на Съединените щати“.

Но и Пхенян, и Дамаск продължават да се държат провокативно.

Режимът на Ким Чен Ун продължава да заплашва с ядрени опити и да брани своята ядрена програма – въпреки че и двете са забрани по силата на резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

В същото време, въпреки тежкия конфликт, който уби над 400 хиляди сирийци и прогони почти половината население от родните им места, Башар Асад продължава да е вкопчен във властта и да отрича обвиненията за употреба на химическо оръжие и систематични нарушения на човешките права.

...

Анализ на Захра Улла и Айвън Уотсън за Си Ен Ен. Преводът е на Клуб Z.