Русия е отслабваща икономическа сила, която играе непропорционално голяма роля в световните дела поради ядрения си арсенал и агресивното си поведение. Русия остава засегната след колапса на Съветския съюз и разширяването на НАТО към своите граници. Знаейки, че времето не е на нейна страна, Русия може да извършва рискови действия, които да подкрепят позицията й в близко бъдеще, и тези действия могат да доведат до война.

В интерес на мира президентът Доналд Тръмп трябва да покани президента Владимир Путин на поредица от срещи на върха и да даде на Русия възможност да станат партньор на Америка по въпросите на сигурността. В замяна Русия трябва да действа конструктивно в международните дела. Съветският съюз се разпадна през 1991 г. Новоучредената Русия експериментира с демокрацията и пазарната икономика, но това вървеше трудно. През 90-те години на ХХ век нейният Брутен вътрешен продукт (БВП) намаля с близо 40 на сто, а инфлацията беше много висока. Милиони бяха принудени да живеят в бедност. По време на този труден период на преход НАТО се разшири към границите на Русия. Лишена от естествени бариери, Русия разчита на стратегическата дълбочина за своята защита.

Преди падането на Съветския съюз, разстоянието от най-близката граница на НАТО до Москва е почти 1600 км. След разширяването на НАТО, то се сви до 650 км. Интересите на Русия също бяха пренебрегнати, когато НАТО наложи смяна на режима в Сърбия, Ирак и Либия, страни поддържащи исторически връзки с Русия. Когато Западът подкрепи руските демократични сили, руските власти разглеждат това като опит за смяна на режима в самия Кремъл. Путин влезе в президентството през 2000 г. и промени като цяло по-ранните стъпки към демокрация и пазарна икономика. Той построи легитимността си на стратегия за икономически растеж и национализъм. Той беше късметлия на икономическия фронт. Нефтът и газът съставляват 16 на сто от БВП на Русия, 52 процента от бюджета, както и повече от 70 на сто от износа, и петролът поскъпна в началото на века от 24 на 100 долара за барел. Путин използва парите, за да намали бедността и за модернизиране на армията. Путин създаде повествованието за Майка Русия, заплашена от Запада, и обеща да я защитава и да върне на руснаците гордостта им.

Той предложи на своите сънародници лесни военни победи срещу Грузия и Украйна и присъединяването на Крим. Интервенцията в Сирия направи Русия да изглежда като световен играч. И той "се изправи на Запад" чрез намеса в нейните вътрешни избори и тормозейки самолети и кораби на НАТО. С рейтинг на одобрение на работата му от над 80%, както и със строг контрол върху правителството и силите за сигурност, Путин ефективно e доживотен президент. Само че бъдещето не е обещаващо. Петролът се колебаеше около 50 долара за барел и БВП на Русия се сви през 2016 г. Санкциите след нахлуването в Украйна продължават да вземат своето. Дългосрочните демографски тенденции могат да доведат до намаляване с 25 процента на населението на Русия до 2050 г. Геостратегическото положение прави Русия уязвима. Тя няма доверени съюзници и нейните съседи са предимно противници. На изток тя е изправена пред икономически изгряващия Китай и технологично по-развитата Япония; на юг с надигащия се ислям; и на Запад с НАТО, чиито разходи за отбрана са 10 пъти по-високи, отколкото на Кремъл. Знаейки, че дългосрочните тенденции са против Русия, Путин може да предприеме рисковани военни игри в краткосрочен план, за да заздрави позицията си в страната и да проецира сила в чужбина.

Лично Путин е усвоил урока, че след промените на режимите в Сърбия, Ирак и Либия техните лидери са били убити или хвърлени в затвора - той не иска да бъде следващият. Америка трябва да се опита да обърне сегашната тенденция към постепенно лоши отношения с Русия. За да се избегне военен конфликт, предизвикан от грешки в пресмятанията, Америка трябва да избере да се ангажира и да общува с Русия, а не да я изолира. Тръмп трябва да има поредица от срещи на върха с Путин и да му предложи американското партньорство в областта на сигурността. Тръмп няма да има илюзии за своя колега. Във вътрешен план, политическите опоненти на Путин биват убивани и свободните медии са заглушени. Във външен план Русия напада и подкопава своите съседи и играе ролята на стабилизатор на световната сцена.

И все пак в миналото американски президенти са работили със Сталин и Мао, който избиха милиони, с Брежнев, който нахлу в Чехословакия и Афганистан, и с Дън Сяопин, който е поръчал клането на площад „Тянанмън“. Ангажиране и твърдост не са взаимно изключващи се. Тръмп трябва да бъде много наясно, че Америка няма да толерира инвазията или подривната дейност срещу членовете на НАТО, включително саботирането на техните демократични процеси. По същия начин провокативни действия на Русия в близост до кораби и самолети на НАТО трябва да спрат. Извън това има място за водене на преговори. Тръмп може да увери Путин, че Америка не иска смяна на режима в Русия или по-нататъшното разширяване на НАТО в близост до нейните граници. Тръмп може да предложи помощ при вдигане на повечето от санкциите в замяна на мир в Източна Украйна. Но някои санкции трябва да останат на мястото си, за да отразяват ставащото в Крим: Путин никога няма да го върне, и на международната общност никога няма да признае неговото завземане.

Срещите на върха ще помогнат на Путин във вътрешен план с Русия, изглеждаща отново като велика сила, за каквато тя се мисли. В замяна на това Русия трябва да действа конструктивно по Иран, ИД, Сирия и Афганистан. Ние трябва да предложим на Путин стратегия на отстъпване на позиции, а не да го притиснем, рискувайки погрешна преценка, и да се окажем в ядрена война. Ще успее ли това ново рестартиране? Не знаем. Но Америка трябва да се опита, отново и отново, в името на световния мир.

Дан Негреа, в. "Вашингтон таймс". Препечатваме статията от БГНЕС.