Този уикенд станахме свидетели на върха на лицемерието. Изглежда просто някои мъртви сирийски бебета имат значение, а други мъртви сирийски бебета нямат. Едно масово убийство в Сирия преди две седмици доведе до смъртта на деца и бебета и предизвика праведно възмущение сред нашите лидери. Но друго масово убийство в Сирия в края на миналата седмица, в което загинаха още повече малки деца, не предизвика нищо освен мълчание от страна на тези, които твърдят, че са пазители на моралните ни ценности. Защо ли се получава така?

Когато газова атака в Сирия уби над 70 цивилни на 4 април, включително бебета и деца, Доналд Тръмп нареди ракетен удар. Америка го аплодира. Аплодираха го и медиите. Както и голяма част от света. Тръмп нарече Башар Асад „зъл” и „животно”. ЕС осъди сирийския режим. Британското правителство нарече атаката „варварска”. Почти всеки западен лидер изиска Асад да бъде свален.

Въпреки това когато през този уикенд атентатор самоубиец нападна конвой с цивилни бежанци и уби поне 126 сирийци, от които над 80 деца, Белият дом не каза нищо. Макар броят на загиналите да бе значително по-висок, Тръмп дори не изказа съболезнования в Twitter. Щатският флот не изстреля дори един символичен куршум към Сирия. ЕС се направи на ударен и отказа да обели и една дума. Всякакви приказки за „варварство” от страна на Лондон бяха приглушени.

Нямат ли никакво чувство за срам? Какво безсърдечие. Какъв позор. Какво безобразие е, че състраданието ни се изчерпва в момента, в който осъзнаем, че последното клане на невинни не заслужава същия обем сълзи и ярост като предишното клане. Всъщност не заслужава дори една сълза. Защото тези 126 сирийци – почти всички от тях цивилни – които бяха избити в провинция Алепо, бяха мюсюлмани-шиити, евакуирани от контролирани от правителството селища в Северна Сирия.  Техният убиец очевидно е от „Ан Нусра” (Ал Кайда) или някоя от сунитските „бунтовнически” групировки, които Западът въоръжава. Поради това те не се квалифицират за нашата скръб.

В ООН, потропвайки по подиумите както обикновено, все пак проговориха по въпроса и нарекоха последната атака „нов ужас”. Папа Франциск я нарече „позор” и заяви, че се моли за „любимата и мъченическа Сирия”. Добрият стар папа! Даже на практика несъществуващата анти-асадистка „Свободна сирийска армия” осъди нападението като „терористично”.

Но това беше всичко. Да си припомним всички сълзливи истории за това как Иванка Тръмп, като майка, е била изключително развълнувана от кадрите от Хан Шайкун, мястото на химическата атака на 4 април, и е призовала баща си да направи нещо по въпроса. Към това се добави и Федерика Могерини, „върховният представител на ЕС” по външните работи и политиката за сигурност, която описа атаката като „ужасна”, но настоя, че говори на първо място като майка. И имаше право. Но какво се случи с нейните майчински чувства, както и с тези на Иванка, когато се появиха снимките от атентата в Северна Сирия, на които се виждат разкъсани бебета и детски тела, опаковани в найлонови чували? Мълчание.

Робърт Фиск, Independent