Американците са станали твърде самодоволни

Американското общество е загубило способността си за иновации, държи повече да избягва риска, твърди Тайлър Кауън*. Американският икономист, който предизвиква полемика, стана световно известен, след като през 2011 година излиза кратката му книга "Великата стагнация" (The Great Stagnation). В нея той обяснява защо според него ерата на силния растеж в развитите страни е приключила. Сега той пише нова книга, в която доразвива тезата си. Въпрос: Твърдите, че на развитите западните страни им предстои продължителна фаза на слаб икономически растеж. Какъв е проблемът? Отговор: Липсват изобретения, които да донесат революция в живота ни. Техниката направи свободното ни време по-комфортно - човек може да си остане вкъщи, да гледа Netflix, да си сваля музика. Интернет промени начина, по който общуваме. Благодарение на Facebook и Snapchat много хора са по-щастливи, тъй като в мрежата могат да се свържат със съмишленици. Индивидуалистите са по-малко самотни. Въпрос: Обаче? Отговор: Извън промените в комуникационните технологии обаче се случват малко неща. В сектора на услугите производителността не се увеличава. В образованието - едва-едва. В здравеопазването има постижения, но те са малко и са скъпи. Промишлеността в САЩ се развива добре, но делът й в цялостната световна икономика в момента е твърде малък, за да донесе значителна промяна. Въпрос: Какво трябва да се случи, за да се промени това? Отговор: Опасявам се, че за нас в момента е невъзможно да променим тази динамика. Готовността да се изпробват нови неща, да се твори, драстично е намаляла. Въпрос: Бихте ли пояснили? Отговор: В САЩ след 60-те и 70-те години нещата се промениха. Това бе време на сътресения, отчасти придружени от насилие. Тогава обществото каза: не искаме никога повече да допускаме това да се случи. Всички усилия бяха насочени към намаляване на престъпността в страната. По принцип това беше нещо хубаво, но впоследствие манталитетът се промени твърде силно и в днешно време избягваме да поемаме каквито и да било рискове. Въпрос: Бихте ли дали няколко примера? Отговор: Много родители вече не пускат децата си да играят навън. В САЩ вече има училища, в които на децата е забранено да играят на гоненица, за да не пострада някой. Често посягаме към медикаментите, тъй като имаме чувство, че не трябва да се проваляме. Не искаме да си позволим да се чувстваме зле или да сме тревожни. Въпрос: И поради това способността за творчество намалява? Отговор: Да. Ако Винсент ван Гог беше наш съвременник, щяха да му предпишат антидепресанти. Дали тогава щеше да твори по този начин? Според мен не. Освен това интернет засили вече появилата се тенденция да се избягват рисковете. Да вземем за пример музиката. Повечето хора просто дават съвсем малко пари или свалят музиката, която им харесва, от интернет съвсем безплатно. Това прави хората щастливи. Този непрекъснат достъп обаче означава, че има по-малко пари и ресурси за създаване на нова музика. Въпрос: Преди по-различно ли беше? Отговор: Да. По-рано хората трябваше да отидат до музикалния магазин, да преровят рафтовете. Често правехме погрешна покупка, но човек се сблъскваше с нещо ново. Въпрос: Отразява ли се избягването на рисковете на икономиката? Отговор: Да. Броят на новосъздадените компании спрямо вече съществуващите в САЩ е по-нисък от когато и да било. По-малко стартъп компании успяват да пробият и да станат мултимилиардни концерни. Предприемачите застаряват. Последица от слабият темп на растеж е и това, че социалната мобилност намалява. По-малко хора успяват да се измъкнат от бедността. Процесите се засилват взаимно. Въпрос: Какво точно имате предвид? Отговор: Тъй като растежът и производителността са толкова ниски, в САЩ вече няма много региони, които да привличат хората. Мобилността на американците силно е намаляла. По-рано всички искаха да се преместят в градове, където процъфтяваше автомобилостроенето, стоманодобивът или петролната промишленост. Сега имаме Силициевата долина, където са големите технологични компании. Повечето американци обаче нямат способностите, необходими да пуснат корен там. В замяна на това във всеки град има търговски център, зъболекар, училище. Няма особена причина хората да се местят. Остават там, където климатът им допада. Въпрос: Това звучи доста негативно. Отговор: Нямах това предвид. Като цяло сега живеем в по-голяма сигурност, от когато и да било по-рано. Благосъстоянието продължава да се увеличава, макар и по-бавно от преди и макар не всички да печелят. За мен обаче е важно да покажа обратната страна - толкова се плашим от промяната, станали сме толкова бюрократични, че сами сме се парализирали. Има и специфични проблеми, които засягат най-вече САЩ. Сегрегацията в населените места според доходите и образователната степен се засилва. По-бедните слоеве от населението биват изтласквани в периферията. В малкото останали региони на растеж богатите искат да останат сред себеподобните, затова се строят само скъпи жилища. Въпрос: Не подкрепяте ли техническото развитие? Ами безпилотните автомобили, промените, свързани с роботите? Отговор: Когато тези нововъведения се наложат, фазата на ниската производителност ще приключи. Според мен обаче това ще се случи най-рано след 20 години. В съвремието за промените е нужно много повече време, отколкото в миналото. Да вземем например колко много неща са необходими, за да се наложат безпилотните автомобили. Цялата организация на движението по пътищата трябва да се промени, нужни са напълно нови закони за наказателната отговорност. Това не става от днес за утре. Въпрос: Ами Елон Мъск, ръководителят на Tesla? Нима той не е нестандартно мислещ човек и изобретател, който е готов да експериментира и поема рискове? Отговор: Възхищавам се на Мъск за тези качества. Той обаче е изключение и според мен ще претърпи провал в опита си да революционализира транспорта. Въпрос: Твърдите, че хората не искат промени. Какво обаче ще кажете за Брекзит или изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ? В тези случаи мнозинството гласува за промяна и риск. Отговор: Да. Самите Брекзит и Тръмп обаче са продукт на стремежа ни да избягваме рискове. На избирателите на Тръмп и поддръжниците на Брекзит бе пробутана една басня - че с гласа си могат да спрат промяната и донякъде да се върнат в миналото, когато е имало по-малко мигранти и по-малко глобализация. Разбира се, всичко това не е вярно, сега всъщност рискът се увеличи. Светът стана непредвидим. *Тайлър Кауън е професор по икономически науки в университета "Джордж Мейсън" във Вирджиния, САЩ. Заедно с колегата си Алекс Табарок той води популярния блог Marginal Revolution. Кауън е автор на редица книги и статии за вестник "Ню Йорк таймс". По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/amerikantsite-sa-stanali-tvarde-samodovolni-news262920.html

Свързани новини: