Северна Корея и най-вече столицата Пхенян очевидно се променят и приемат елементи от капитализма, пише в. "Ел Паис". Това е факт, въпреки че режимът на Ким Чен Ун упорито отказва да го признае публично.

Северна Корея: Готови сме за война

Подобрението на икономиката е особено видимо в Пхенян. Главоломно са се увеличили ресторантите. Много от тях са с неонови реклами - нещо, което само преди пет години е било немислимо. Там вече се готвят италиански и японски ястия.

Магазините, където рафтовете допреди две години бяха напълно празни, се преобразяват и предлагат все повече и повече стоки.  Те са както внесени от Китай, така и местни. По улиците вече човек лесно може да си купи пакет ябълки или пържени картофи. Появяват се нови търговски центрове.

По тъмните доскоро централни улици са се появили лампи, които светят вечер. Хората не само носят по-разнообразни дрехи, но вече и прическите им са станали по-различни и многобройни.

Лидерът Ким Чен Ун развива с голямо настървение забавленията, които се появиха в края на управлението на баща му Ким Чен Ир. Появяват се нови аквапаркове. Построен бе голям модерен зоопарк. Изобилстват разходките с корабче по реките. Прожектират се все повече филми, включително западни.

Роби на Ким строят стадион за световното в Русия

Няма улица в Пхенян, където нещо да не се строи и на която да няма строителен кран, твърди "Ел Паис". И се застрахова, че така е поне в районите, до които е разрешен достъпът на журналисти.

Все повече на брой стават блоковете, където на първите два или три етажа не живеят хора, а има магазини и офиси.

По този начин режимът на Ким Чен Ун явно иска да изпрати послание, че не го интересуват санкциите, наложени заради ядрената му програма, които бяха засилени миналата година.

Миналата седмица лидерът открил новия булевард "Рьомьон", по който се извисявали футуристични жилищни блокове. Един от тях бил 70-етажен. Булевардът бил изграден ударно, за по-малко от година.

Какво е "бюнчин"?

От 2016 г. Северна Корея развива модел, известен под названието "бюнчин". Това е едновременно развитие на икономиката и напредък във въоръжаването. Докато режимът продължава да разработва оръжия за унищожаване, предприятията вече имат доста голяма свобода в търсенето и намирането на клиенти и доставчици. А земеделските производители вече свободно могат да разполагат с излишъците, които им остават, след като предадат дължимото количество на държавата.

Това са реформи, които твърде много приличата на започнатите в Китай през 80-те г. на ХХ век, писа наскоро професор Андрей Ланков от южнокорейския университет "Кукмин". И в двата случая целите са идентични - хем да бъде придадена легитимност на режима, хем да бъде задоволено населението, по-специално привилегированата му класа. Разбира се, има и разлики. Главната е, че политическият контрол в Пхенян винаги е бил и продължава да бъде много по-жесток, отколкото в Пекин.

Откъде идват парите?

Приходите са най-вече от три направления.

• Износът на въглища, предимно за Китай. Той продължава, въпреки че Пекин обяви ембарго.

• Износът на евтина работна ръка в чужбина. Стотици, ако не и хиляди севернокорейски работници работят зад граница, командвани от сънародници и държани в нечовешки условия на съвременно робство. Международните организации неведнъж алармираха за това.

• Частното предприемачество, макар и дребно и несъществуващо на хартия, но толерирано от режима. Още повече, то се практикува предимно от самия елит на страната.

Не всичко обаче върви по мед и масло, продължава "Ел Паис".

Вкус към потреблението

Живеещите в Пхенян чужденци споделили, че тази зима токът спирал по-често и за по-дълго. По-нередовни и по-малки били и доставките на бензин.

И, разбира се, промените са ограничени в Пхенян - 3-милионен остров в 25-милионна държава. Така поне твърдят чужденците, които са успели да отидат до други градове в Северна Корея. Условията в селата според тях са ужасяващи.

А с домораслия капитализъм вече и в Пхенян става по-видима разликата между бедните и богатите. Елитът може да се вози на таксита и да пие бира. Което не могат да си позволят хората с лошо семейно минало, т.е. близки на репресирани от режима.

Андрей Ланков и други експерти са скептични за развивания от Северна Корея модел "бюнчин". Според тях има два основни проблема.

Първият е липсата на институционна рамка за развитието на пазара и съответните икономически дейности.

Вторият е видимата неспособност на страната да привлича чужди инвестиции.

Същевременно обаче "бюнчин" може да има непредвидими за режима последици. Той вече е развил у откърмените с идеите "чучхе" на Ким Ир Сен жители на Пхенян вкус към потреблението. И те много трудно биха се отказали от него, ако това бъде поискано от тях.