Не е имало разговори, заяви бившият външен министър Даниел Митов на въпрос дали ще заеме отново поста в кабинета "Борисов-3". 

"Бях министър в много тежки времена. Анексията на Крим, дестабилизацията на Източна Украйна, сирийската криза, бежанската вълна и Брекзит се случиха по време на мандата, в който бях министър", отбеляза Митов в сутрешния блок на бТВ.

И допълни, че е готов да помага на всеки бъдещ външен министър, както и че има добри отношения със сегашния служебен министър Ради Найденов и Димитър Абаджиев, двама други, спрягани за поста.

Той коментира накратко разликите си в позициите с лидера на ГЕРБ:

"Не мисля, че с премиера Бойко Борисов сме се разминавали драматично, той понякога артикулира нещата по-различно, но външният министър е длъжен да стои на ясни и твърди позиции."

Митов коментира и действията на президента Румен Радев, който според него е влязъл в роля, неприсъща "на един президент по Конституция"

"Не биваше толкова остро да се опитва да влияе на кабинета. Има новоизбран парламент, ще си избере правителство, което легитимно избраното, което трябва да върви в посока на определени решения”, категоричен беше Митов.

Той бе критичен и към довода на Радев за ограничаване на изборните права на българите в чужбина - че това е нужно заради намеса на Турция във вътрешните ни работи. Според него, президентът пропуска друг фактор:

"Тук можем да си говорим и за влиянието на Руската федерация, което е не по-малко деструктивно."

Бившият министър отбеляза още и забавянето на служебния кабинет за европейската процедура за предоговаряне на цените на газа с "Газпром", защото така държавата ни не може да си защити интересите.

"Разбирам също, че вече много бързо са взели решение, ако ми е вярна информацията, за това какъв тип изтребител да бъде купен. Това не е работа на служебен кабинет или на президента. Това е работа на бъдещото правителство”, подчерта той.

Митов се обяви и за премахване на служебния кабинет - изборите можело да ги оргавизира и редовното правителство.

"В отношенията на България и Турция имаше момент на ескалация, който беше излишен. Референдумът в Турция беше до голяма степен катализатор на говорене, което в Европа не желаем да виждаме. Това говорене беше мобилизационно около референдума, за да се вдигне избирателната активност. Според него формулата „служебен кабинет” е изчерпана и спокойно може правителство, което е легитимно избрано, да организира избори. Референдумът в Турция демонтира държавата на Ататюрк, онази република, която имахме до момента и нейните принципи", отбеляза той.

И допълни, че отсега нататък фокусът на отношенията между Европа и Турция ще е върху миграционните потоци, борбата с тероризма и икономическото развитие.