Опитите на кръга „Капитал" за арогантна подмяна на факти и обстоятелства, с надеждата да спечелят дивидент, политически или икономически, за менторите си Иво Прокопиев и Иван Костов продължават. Четвърти ден – мрежата им не спира с опитите за диктат над институции, политици и медии, които вкупом трябвало да се занимаят единствено и само с изкуствено нагнетявания "скандал" за срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камара, издателят и търговец на газ Сашо Дончев.

 

След като три години, две от които подмолно, рушеше авторитета на съдебната власт, за да осигури недосегаемост на Иво Прокопиев и Огнян Донев, днес Иванов иска "главата" на обвинител №1, но вече в качеството си на партиен вожд. В петък Иванов дори разпространи писмо до политическите лидери с настояване и те да искат оставката на Цацаров, да направят разследване срещу него и специална анкетна комисия. Вместо да се извини на 300 000 десни избиратели, които остави без представителство в парламента, Иванов се опитва да диктува условия да партии, зад които стоят милион избиратели и които защитават демокрацията и законността. Той ги призовава да изразят недвусмислена публична позиция и настоява незабавно да го подкрепят. В контекста на опорните точки от стенограмите АРГОгейт Христо Иванов ловко и арогантно жонглира с истината, като я примесва с манипулативни внушения.

 

Защо ли? Първо, за да превърне в действие тезата си от миналата седмица, когато заяви, че ще се бори не просто за дясното, а за обединението на всички демократични сили като разпознаването кои са демократични минавало през оставката на Цацаров. Факт, който сам по себе си е показателен за същинските намерения на Иванов и менторите му – да ликвидират независимостта на държавното обвинение, най-малкото заради факта, че Прокопиев е обвиняем, а Донев - подсъдим. По-рано го правеха през мрежата от "кухи" неправителствени организации, днес директно с партия. Тя остана далеч под санитарния минимум за парламентарно представителство, но пък е подпомагана от съдружници и служители на Прокопиев и получава огромна трибуна от медиите му и пламенна защита с пропагандни "опорни точки". Е, поне е известно кой поръчва музиката и какво цели с това.

Оставяме настрана факта, че в правова държава, в която правосъдието е независимо от законодателната власт, политически лидери да атакуват магистрати може да бъде определено единствено и само като нарушение на Конституцията и разделността на властите. Иванов обаче пропуска много важната подробност, че негово писмо липсваше, когато преди половин година председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов бе уличен в участие в пиянски гуляй с адвоката на банкера-беглец Цветан Василев. Снимките са налице и всеки е видял, кой и как целува съдия №1, но Христо Иванов мълчи. Когато същият този Лозан Панов бе заснет да влиза в кантората на видния столичен адвокат Иван Тодоров, който има десетки дела годишно, които подлежат на решаване пред ВКС, Иванов също замълча.

 

За съжаление, един от политическите лидери, се поддаде на манипулацията. Водена от амбицията да реши вътрешно-политическите си проблеми след загубата на предсрочните парламентарни избори, Корнелия Нинова атакува Георги Гергов, поиска и получи оставката му. Лидерът на БСП тръгна срещу съпартиеца си, защото си е позволил да организира среща между председателят на УС на БСК и главният прокурор. Среща, за която главният прокурор е знаел, че е по искане на Сашо Дончев. Среща, в която няма нищо нередно, освен това, че босът на "Овъргаз" е започнал да търси съдействие за решаването на проблемите си с правосъдието. Последвалият отказ е основният мотив и за настоящите атаки на газовия барон срещу прокуратурата. Превръщането на Георги Гергов в косвена жертва, обслужва Корнелия Нинова в качеството й на лидер на опозицията, но поставя въпроса - кой друг има интерес от раздухването на скандала. В края на 2016 г. прокуратурата обвини бившият енергиен министър, бивш вицепремиер и дълги години водещ фактор в БСП - Румен Овчаров, достатъчно основателен мотив да не харесва ръководството на държавното обвинение. С действията си Корнелия Нинова търси краткосрочен ефект, но в дългосрочен план поставя партията си пред риск, защото я превръща в част от сценариите на външни за БСП фактори. Изборният провал на Радан и Христо Иванов остави без лостове за влияние менторите им Иво Прокопиев и Иван Костов, което явно ги принуждава да търсят представителство в парламента през страничния вход. А с действията си Корнелия Нинова иска или не – на практика им помага. И на тях, и на Сашо Данчев, и на Цветан Василев.

 

След дълго мълчание, воден от користни намерения, от четвъртък насам, газовият барон Сашо Дончев не излиза от медиите. Турнето му из телевизионните студия, по всичко личи е част от мащабен стратегически план. В него никой не пита Дончев защо съди държавата си за 200 милиона евро понеже му е спряла кранчето за доставка на газ. Никой не го пита и няма ли да тежи на съвестта му факта, че ако осъди България, всеки българин ще плати по 60 лв. от джоба си, за да покрие сумата, а увеличението на заплати и пенсии ще бъде за дълго забравено. Вместо това БТВ, НОВА и БНТ не пропускат да отразят всяка дума на Сашо Дончев за срещата му с Цацаров, а покрай него и на провалилия се във всичко Иванов. Един ден Дончев е в кабеларката BiT, с която "нямал" нищо общо, нищо, че телевизията е ръководена от дългогодишния му ПР - Нери Терзиева, на другия ден тича в БТВ, появява се на запис в Нова телевизия и т.н. В някои от интервютата му проличаха и твърде близките му отношения с журналистите, които ги правят...Може би това обяснява факта, защо нито една от тези медии не даде гласност на скандалните стенограми АРГОгейт. Цензурата е точно това – "отвлечените" водещи телевизии да спестят истината, за сметка на целенасочено създадени скандали.

 

Иванов притиска институции, отново диктува на Висшия съдебен съвет, но пропуска да отговори за собствената си роля в уронването престижа на съдебната власт, в заливането на европейските институции с купища доноси по адрес на прокуратурата и съда. Реакция на ВСС трябвало да има, натрапва Христо Иванов, но избирателно пропуска да обясни – защо не беше толкова настоятелен, когато бе изобличен той самият, как заговорничи с Калин Калпакчиев, с върхушката на компрометирания и политизиран Съюз на съдиите в България и с човека на Сорос в Представителството на Европейската комисия Юрий Тавание, за да фабрикуват поредните си компромати срещу българското правосъдие и българската държава, с цел – овладяването на прокуратурата по модела на "отвличането" на Софийския градски съд и на Върховния касационен съд.

 

Всичко това нагледно показва, как през пионките си, разпространяващи манипулаци и лъжи, Кръгът, както се определят хората около Прокопиев, притискат политици, магистрати и медии. Без никакъв морал и с огромно лицемерие. Изборът в такъв момент може да е само един – и той е запазване на достойнството на институциите и пълен отпор на рекета на новата адженда, с която идеолозите й правят пореден, но не и последен опит да се измъкнат от примката на правосъдието.

 standartnews.com