Самотният човешки глас

Откъс от книгата на Светлана Алексиевич „Чернобилска молитва“ „Не знам за какво да разказвам… За смъртта или любовта? Или това е едно и също… За какво? …Бяхме се оженили неотдавна. Още ходехме по улицата и се държахме за ръка, даже и когато влизахме в магазина. Винаги заедно. Казвах му: „Обичам те“. Но още не знаех колко го обичам… Не си представях… Живеехме в общежитието на пожарната команда, където той служеше. На втория етаж. Там още три млади семейства, за всички една кухня. А долу, на първия етаж, стояха автомобилите. Червени пожарни автомобили. Това беше работата му. Аз винаги съм в…

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_653953.html

Свързани новини: