Еньовден- повод всеки да се вгледа в себе си

Българският  народен празник Еньовден се чества на 24 юни. В старите времена се смятало, че на Еньовден при изгрев слънцето „трепери” и „играе” Имало е практика тъкмо на Еньовден да се посреща изгревът.Момци и моми излизали на поляни край селищата и с песни и танци очаквали появата на слънцето.

А точно по изгрев, всеки трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да погледне сянката си.Гадаели по нея за живот и здраве – ако тя била цяла, значи ще живеят в добро до следващата година. Но ако била наполовина, можело да ги сполети болест.

За здраве и за отпъждане на злините се палел и  прескачал Еньовски огън,  а в Странджанско нестинарите танцували по жеравата.
Хората знаели, че промяната на слънчевия път може да доведе небесни стихии и да има гръмотевеци и градушки. Затова за този ден била валидна строга забрана да се работи.

Култът към слънцето включвал и връзката му с водата. Според старите вярвания, на Еньовден морето спира да се движи, а преди да поеме път към зимата, слънцето се къпе в реки и извори. После се отърсвало и росата, която падала, била с особена магическа сила. Затова имало обичай по ранина хората да се къпят за здраве и изцеление в реки, езера, в морето и да се търкалят по еньовската роса. Вярвало се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.

Мълчана вода срещу магии

За лечение и гадаене се ползвала т. нар. “мълчана вода”. Тя се вземала при залез слънце срещу Еньовден. Наливало я чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи. До мястото, където ще се ползва, се носела при пълно мълчание, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. Оставяли я да пренощува на открито в глинен съд с китка еньовче, здравец и сребърен пръстен. Имало правило през нощта срещу празника да не се пие вода, нито да се налива, а в самия ден да не се пере, за да не се поболее член на семейството. Мълчаната вода се ползвала за защита от уроки, магии и всякакво зло.

Вият лековити венци от 77 и половина билки

Още преди да се появи слънцето на небосклона , докато росата стояла по тревите, се събирали билки и цветя, за да се извият китки и венци. Според поверието, в букета трябвало да има 77 и половина билки – за всички болести и за “болестта без име”.

В някои райони за гадания се изпълнявал обичая „Еньова буля”. Обличали като булка последното момиченце –изтърсак на някоя майка, слагали му накити и червено було. Четири моми го грабвали и обикаляли с него селото. После идвало ред на ладуването. Момите пеели песни, сетне изваждали от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените, а някъде замествали китките с паламарките за жънене. Гадаело се за всички – по моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие.

Затова на Еньовден, рано сутрин се берат билки, които се използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Между събраните 77 1/2 билки на първо място е еньовчето, но има и вратига, комуника, звъника, равнец и маточина, невен, отайниче, омайниче.Момината китка, носена под забрадката или на ухото, имала голяма любовна сила. Ако е свита в нощта срещу Еньовден от 7, 9 или 12 билки, тя имала силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея трябва да ги има моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавяли още любиче, омайниче, лепка.
Еньовчето пази децата

Най-важната китка в еньовския венец е еньовчето. За да си няма неприятности  всяка бременна жена, малко преди да роди се провирала три пъти през еньовския венец. Еньовче се слагало за здраве в коритото на бебето при къпане и за да не боледува.

Разковничето превръща желязото в злато

Има поверие, че само през нощта срещу Еньовден сладката папрат разцъфтява с огненочервен цвят, наричан разковниче. Смятало се, че който го намери и успее да го откъсне, ще може да отваря с него заключени врати, да намира имане, да превръща желязото в злато. По местата, където вирее сладката папрат жените берели от нея на Еньовден, слагали я под възглавницата през нощта и на сутринта я хвърляли в реката, за да изхвърлят с нея  всяко зло.
Църквата празнува рождението на Св. Йоан Предтеча

На този ден Църквата празнува рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител. По Божията воля той проправил пътя на Христос и оставил на неговите последователи най-силната билка – покаянието.

Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица. Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син. Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: „Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…“. Ангелът обещал и че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Исус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Исус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола,  издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

И ако на Еньовден слънцето спира в небето, за да огледа Земята, то за човека празника на рождението на св. Йоан Кръстител може да е повод да се вгледа в себе си и да се покае пред Бога за грешките си, преди да продължи нататък.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо и др.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/ZFA2tlWaKts/

Свързани новини: