Един от основните аргументи на противниците на мажоритарния вот е, че с него много пада представителността на парламента. И че голяма част от избирателите остават непредставени, докато големите партии печелят повече власт с по-малко гласове.

Настоящата пропорционална система обаче също оставя немалка част от гражданите без представителство. Oколо 20% от гражданите, подали действителни гласове, остават непредставени на последните три парламентарни вота, показват данните на ЦИК.

На последните избори например действителните гласове са 3 513 419. От тях 2 882 908 са за партии, които са прескочили бариерата от 4% и са влезли в парламента. Това са около 80% от гласовете, което означава, че 20% от действителните гласове са останали непредставени. В момента в парламента имат 5 партии - ГЕРБ, БСП, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля".

На изборите през 2013 г. нивото на непредставените достига 25%  Тогава действителните гласове са били 3 541 725, като 2 683 093 или 75% са подадени за партии, влезли в парламента. Тогава в парламента имаше 4 партии - ГЕРБ, БСП. ДПС и "Атака"

През 2014 г.  процентът на непредставените от действителните гласове е около 10%. Тогава в парламента влязоха 8 формации, което бе рекорд - ГЕРБ, БСП, ДПС, "Патриотичен фронт", "Реформаторски блок", "Атака", "България без цензура" и АБВ. Действителните гласове бяха  3 283 192. 3 067 482 от тях или 90% бяха за партии, влезли в парламента.

Дали и доколко настоящата пропорционална избирателна система е една от причините за това, че 50% от избирателите не гласуват, е въпрос на гледна точка. И дали избирателната активност - а от там и представителността -  ще се повиши ако се въведе мажоритарен вот или поне силен мажоритарен елемент, може само да се предполага. Факт е обаче, че независимо от системата винаги има избиратели, които остават непредставени. И е много съмнително доколко е логично аргументът за нивито на представителност да се ползва в подобни дебати.