Регионът на Източна и Централна Европа не е силно религиозен като за преобладаващата част от хората религията се свързва повече с национална и културна идентичност, отколкото с лична вяра. За мнозинството религията не е нещо много важно в техния живот. Това е много по.-разпространено в страните с преобладаващо православно население. Същевременно там средно 70 на сто от хората смятат, че да си православен е важна част от това да си истински гражданин на съответната държава. Така 66 на сто от българите са на мнение, че истинският българин трябва да е православен. Освен това културата, свързана с православието е по-висша,  според мнозинството  от хората в тези държави. Делът на религиозните хора расте в страните от бившия СССР, както и в България след 1991 г. 

Това показват данните от мащабно сравнително изследване на изследователския център „Пю“ за региона на Източна и Централна Европа.

Проучването "Религиозните вярвания и националните принадлежности" е проведено в 18 държави в региона между юни 2015 и юли 2016 г.

Православието е доминиращата религия в Централна и Източна Европа и религията на мнозинството в 10 от 18-те държави в региона. 57 на сто от хората в региона се идентифицират с християнската традиция. Най-висок е процентът на хората, които се заявяват като православни в Молдова и след това в Гърция. Русия и Украйна са двете страни с най-големи населения, които изповядват тази религия. В региона живее и многобройно население, което изповядва католицизма, както и и исляма, има дялове от лутерани в някои държави. Чехия е единствената държава, която е включена в изследването, в която мнозинството от пълнолетните й граждани заявяват, че са без религиозна принадлежност – те описват своята религия като атеизъм, агностицизъм или „нищо конкретно“.

Кой как се идентифицира религиозно

Най-висок е процентът на хората, които са религиозни и изповядват православието в Молдова – 92%, Гърция – 90%, Грузия – 89%, Армения – 89%  и Румъния – 86%.

Католически мнозинства има в Полша – 87%, Хърватия – 84%, Литва -75% и Унгария – 56%. В тези държави сравнително малко хора се идентифицират като православни.
В Чехия – страната, изключение в региона, мнозинството от хората- 72 на сто, са без религия. Около една пета от чехите са католици. 
Три държави – Босна и Херцеговина, Естония и Латвия – са религиозно многообразни и нито едно религиозна група не формира мнозинство. И трите имат православни малцинства – 35% в Босна, 25% в Естония я и 30 на сто в Латвия. Латвия и Естония имат и големи дялове на нерелигиозни хора и на лутерани. 45 на сто от естонците не са религиозни.  23 на сто от латвийците са католици. В Босна 53 на сто от пълнолетните са мюсюлмани и 8 на сто са католици.

В България като православни се определят 75 на сто от хората.

В проучването се задава въпросът дали християните приемат религиозната си идентичност като въпрос на лична вяра или по-скоро на семейна традиция и национална култура. Отговорите се различават в отделните държави, но като цяло най-голям е делът на респондентите, които отговарят, че става въпрос за културна идентичност по -скоро отколкото за персонална вяра. Това е по-проявено при хората, които се определят като православни християни и в по-малка степен се проследява при католиците. 

Големите мнозинства в религиозно определените общности във всяка страна казват, че изпитват гордост от религиозната си идентичност. По-малко, но почти половината във всяка изследвана държава, твърдят, че чувстват здравите връзки с хора от тяхната религия в други държави по света. 
Много по-малък е процентът на анкетираните, според които религията играе много важна в техния личен живот.

В държавите от бившия Съветски съюз хората са по-склонни да твърдят, че сега религията е много по-важна за тях, отклокото в семействата им, когато са били деца. В други страни – някои от католическите особено – процесът е в обратна посока – сега значението на религията в личния живот отслабва в сравнение с мястото, което е заемала в детството. 

В православните държави религиозните се увеличават, в католическите намаляват

Повечето хора отговарят, че са възпитани с религията, която сега изповядват. Или ако са нерелигиозни – че са възпитани по такъв начин.  В държавите от бившия СССР най-вече се наблюдава процесът, при който сегашни религиозни хора обясняват, че са били отгледани като атеисти. Най-вече това е характерно за Беларус, Русия и Украйна.

За почти 25 години в България, макар и в по-малка степен от държави като Русия и Украйна, е нараснал делът на възрастните, които се определят като православни. През 1991 г делът на българите, които се считат за православни, е бил около 59% от населението, на базата на организацията предшественик на центъра "Пю" - The Times Mirror Center for the People and the Press. Това е повече, отколкото в други две православни държави, Русия и Украйна, където съответно като православни в този период се определят 37 и 39 на сто от населението.
Към 2015 г. делът на българите, които се определят като православни, е 75 на сто от населението. В Украйна те са вече 78 на сто.

В католическите държави се наблюдава обратната тенденция - по-малко хора се самоидентифицират като католици. В Чехия, и   в по-малка степен в Полша има отлив от католицизма.

Нерелигиозните

По много стандарти този регион е доста по-малко религиозен в сравнение с други части на света, отбелязват от изследователския център. В повечето държави дяловете на хората, които се определят като нерелигиозни са под 10 на сто. В България хората, които казват, че нямат религия са 5 %.
В Русия процентът е 15% – въпреки че е сравнително по-висок, спадът спрямо времената на СССР, когато всички трябваше да са атеисти, е огромен.

Фамилните традиции и националната култура vs личната вяра

Големият процент от хората в региона изповядват една или друга религия, защото такава е била традицията в семейството или националната култура. По-рядко отговорът е личната вяра. Като по-често така отговарят католиците.

В България процентите са разпределени горе-долу по-равно – по около една трета са хората, които казват, че вярват по лични убеждения и другите, които следват традициите. Най-висок е процентът на лично убедените вярващи в Полша. Там и в Унгария само 3 на сто смятат, че да бъдеш католик е въпрос на национална култура. Като цяло около и по-малко от 10 на сто от анкетираните католици са на това мнение.
За контраст – в Армения 39 на сто от православните приемат, че верската принадлежност е свързана с културната идентичност, 22 на сто в Естония, 17 на сто в Русия.

И католици, и православни са много горди с религията си

99 на сто от православните в Грузия, 97 на сто в Армения, 95% в Сърбия, в Босна – 93%, Гърция – 91%, Молдова – 91%, Румъния – 90 на сто, отговарят, че са горди с вероизповеданието си. За България този процент е 88 на сто. В Русия е 77 на сто. 
Католиците също изпитват гордост, но една идея чувството им е по-слабо. В Босна това са 95%, Хърватия – 90%, Чехия – 86%, Украйна – 86%, Беларус – 83%, Полша – 82%, Унгария – 72%, Латвия -71% и Литва -66%.
 

Религиозните връзки с други държавите

Много католици и православни в държавите от региона се чувстват обвързани с едноверци в други страни по света.
Православните християни в държавите от бившия СССР са по-малко склонни да чувстват връзка с други православни извън техните граници. Само 44 на сто от православните християни в Русия усещат обвързаност с други православни  народи, докато в Босна и Сърбия  процентът е 76 на сто.

Точно половината от българите са отговорили, че усещат специална връзка с други православни по света.
В изследването се задава въпросът и дали пълнолетните католици и православни смятат, че имат специални отговорности да подкрепят хора от същото вероизповедание в други държави. Като цяло мнозинството от православните отговарят утвърдително на подобен въпрос. Картината е по-смесена при католиците.

Мюсюлманите изпитват гордост, свързаност и отговорност

Въпреки че в региона доминират християните, в четири от страните има големи мюсюлмански малцинства.  99 на сто от мюсюлманите в Грузия, 97% в Босна, 92 на сто в България и 90 на сто в Русия заявяват, че се гордеят с религията си. 
Макар и с по-малки дялове, но и в четирите държави мнозинството от мюсюлманите казват, че поддържат силни връзки с едноверците си по света. Две трети са Босна и Грузия, 60 на сто в Русия и най-малко – 54 на сто в България. 

В региона обаче религията „не е много важна“

По-малко от половината от респондентите в повечето държави от региона смятат, че религията е важна за тях. Според повечето тя не от голямо значение. Само в Гърция, Босна, Армения, Грузия и Румъния половината от хората твърдят, че религията е много важна за тях. Най-малко от анкетираните, които са съгласни с подобно твърдение, има в Естония – 6% и Чехия – 7%.

Малко по-важна е за католиците, отколкото за православните.

Сред мюсюлманите само тези в Босна – 59%, минават половината в отговор на въпроса дали религията е важна за тях.

Вярват в Бог, но рядко ходят на църква

Малко от възрастните православни и католици в региона казват, че посещават редовно църковни служения, че се молят или че религията има централно място в живота им. Едва 10 на сто от православните например казват, че ходят на църква всяка седмица. В България такъв отговор дават 5% от запитаните и така страната се озовава в долната част на таблицата (начело е Румъния, където 21% казват, че ходят на църква всяка седмица).

Регионът, сравнен с резултатите от проучвания в САЩ, Латинска Америка, Субсахарска Африка или Близкия изток, показва сравнително ниски нива на религиозност. Независимо от това в повечето държави (с изключение на Унгария, Чехия и Естония) повечето респонденти заявяват, че вярват в Бог. В България (която отново е в долната част на таблицата) 77 на сто са дали този отговор.

Православните и "висшата им култура"

Средно 70% от респондентите в страните твърдят, че е важно да си православен, за да споделяш истински националната идентичност на страната си. Според тези данни България не се нарежда сред страните, където най-много хора смятат религията на мнозинството за жизненоважна част от националното самосъзнание (в Сърбия подобен отговор са дали 78% от респондентите, в Гърция – 76 на сто, а в Армения са най-внушителните 82%.). Подобна тенденция не се наблюдава в страните с католическо мнозинство, където средната стойност е 57 на сто.

Две трети от хората в България или 66 на сто смятат, че да си православен е важна част от българската идентичност.

В страните с православно мнозинство хората са по-склонни да твърдят, че културата им е "по-висша" от другите и че "много се гордеят" с националната си идентичност.

Най-висок е този процент при гърците - 89% от тях смятат, че културата им е по-висша. Висока е самооценката и в Грузия и Армения. По този критерий България е на четвърто място, в страната 69 на сто са отговорили утвърдително на този въпрос. Колкото и руснаци.

Интересно е, че в католическите страни Полша, Чехия или Унгария са доста по-скромни в оценката на величието на националната им култура.

Средно 56% от респондентите в православни държави подкрепят идеята да има държавно финансиране за националните църкви. Средно 42 на сто твърдят, че правителствата трябва да участват в промотирането на релииозни ценности и вярвания. В държавите с католическо мнозинство делът е съответно 42 и 28 на сто.