В кулоарите на пекинския форум "Един пояс, един път" за китайската многомилиардна програма за регионална инфраструктура китайският президент Си Цзинпин каза на руския си колега Владимир Путин, че страните им са "стълб" на световната стабилност.

От своя страна Путин, който получи първостепенна роля на срещата, използва случая, за да направи паралели с регионалната инициатива на Москва - Евразийския икономически съюз (ЕАИС), и заяви, че плановете на Русия и Китай се допълват взаимно. Той каза, че евразийската интеграция "е цивилизационен проект за бъдещето".

Но не остана незабелязано, че много от страните, фигуриращи в обширната търговска и инвестиционна инициатива на Китай, са също така част от ЕАИС на Путин - например бившите средноазиатски републики Казахстан и Киргизстан. Някои мрачно нашепват, че Пекин посяга към традиционната руска сфера на влияние.

Китай обеща $ 124 млрд. за новия Път на коприната

"Най-неприятният въпрос за нас е, че Китай се превръща в сериозен център на интеграционни процеси в Евразия, което никога не се е случвало преди, - заяви Владимир Портяков, зам.-шеф на Института за проучвания на Далечния изток към Руската академия на науките (РАН). - Вместо да бъдат обвързани ЕАИС и "Един пояс, един път", може накрая ЕАИС да бъде подчинен от тази китайска схема."

Си бе внимателен в изказването си и изтъкна, че проектът "Един пояс, един път" с обещани стотици милиарди долари за инвестиции и търговия няма да зачерква регионалните търговски проекти на други страни като ЕАИС или плана на Турция за "турския коридор", който да я свърже с тюркоезичните държави. Си настоя, че Китай не се стреми да замени съществуващите търговски партньорства.

"Целта на "Един пояс, един път" не е да открива колелото, - каза той. - По-скоро тя е да бъдат допълнени стратегиите за развитие на страните участнички."

Москва обаче си взе бележка от резкия контраст между статута на Путин като най-фаворизиран гост на форума и факта, че Русия досега не е успяла да извлече никакви значителни ползи от китайската инициатива.

"Русия не е намерила задоволително място, израз на нейните интереси от тази инициатива, а Китай не бе в състояние да предложи привлекателна роля на Русия в него", заяви Юрий Тавровски - експерт по Китай, близък до клонящата към Евразия руска академична школа.

Някои руски експерти смятат, че Москва трябва да се възползва от географията си, за да направи Пекин по-благоразположен. Те твърдят, че без Русия голямата китайска евразийска мрежа от транспортни връзки никога няма да се осъществи и че Русия трябва да поиска Китай да плаща повече, отколкото сега, за достъп до тези връзки.

Китай осигури 70 на сто от обема на товарния транзит по руските железници миналата година - донякъде заради доставките на стоки от Централен и Западен Китай за Европа по суша и донякъде за превоз на товари от Североизточен Китай през руските тихоокеански пристанище към пристанищата в Южен Китай.

Дори по-голямата част от железопътния и шосейния транспорт на запад от Китай по проектите на "Един пояс, един път" да минават южно от Русия, те трябва да минават през европейската част на Русия, за да достигнат до Европа от Казахстан.

Не се сбъднаха големите очаквания на чиновниците от руското правителство и корпорации, че китайската инициатива ще помогне за възстановяването на овехтялата транспортна инфраструктура на страната. Докато някои проекти от "Един пояс, един път" в страни от Казахстан до Пакистан се реализираха, бяха изоставени плановете да развитие на руския Далечен изток с китайски пари или строителството от китайски инвеститори на високоскоростна платена магистрала от южния руски град Казан до Москва.

А руските опасения са много по-големи от едно изпускане на китайски инвестиции. Москва е наясно, че инициативата "Един пояс, един път" може да представлява заплаха за нейната амбиция да доминира в постсъветското пространство.

В началото Русия започна да натиска Пекин да преговаря за формула как "Един пояс, един път" ще се обвърже с ЕАИС - любимата рожба на Путин, която освен Русия включа Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан, и започна да сключва търговски сделки с трети страни от Виетнам до Молдова.

Но въпреки съвместния призив от 2015 г. на Хи и Путин за интеграция на двете икономически пространства последвалите дискусии не стигнаха до никъде.

"Нашите китайски колеги постоянно говорят за двустранна полза, но понякога се чудите дали те искат да зачитат нашите интереси, - заяви руски правителствен служител, участващ в тези преговори. - Те трябва да направят някои компромиси, ако искат да постигнем нещо."

------

* Авторката е германска журналистка, работеща за британския вестник "Файненшъл таймс", където е публикувана статията.