Реже се опцията за измами със скъпия ток от оранжерии и гъбарници

Поправка в Закона за енергетиката, която да затваря възможността топлоцентрали да претендират самоцелно за високи цени на произвеждания от тях ток и за задължителното му изкупуване внесоха в четвъртък в парламента народни представители от ГЕРБ. Става въпрос за сега присъстващата опция топлоелектроцентрали да претендират, че произвеждат ток по високоефективен начин, заедно с топлоенергията, използвана за отглеждане на растителна земеделска продукция. Така те получават от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) преференциални цени на тока и ангажимент на "Националната електрическа компания" (НЕК) да изкупува тази електроенергия. Колкото повече такава енергия се купува от НЕК, толкова повече нараства компонентата "задължение към обществото", влизаща в цената на тока за всички крайни потребители. Според депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който е председател на парламентарната енергийна комисия, трябва да се запише законово, че преференциални цени на тока ще се дават на централи, отопляващи оранжерии и гъбарници, само ако им доставят минумум 70 процента от произведената топлоенергия. По думите му така ще се избегне заобикалянето на закона и злоупотребите от страна на ТЕЦ-ове, които уж произвеждат ефективно топлоенергия, но всъщност единствената им цел е да продадат скъпо тока си. По време на заседанието на парламентарната енергийна комисия в четвъртък стана ясно, че прецизирането на текста в Закона за енергетиката е заради внесено от ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" заявление за определяне на преференциални цени на тока. Двете мощности бяха отрязани от задължителното изкупуване на тока им с предишни законови поправки, но сега претендират пред КЕВР, че ще отопляват парници за производство на растителна земеделска продукция. Според представителя на Федерацията на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов обаче това е опит за заобикаляне на забраната регулаторът да определя преференциални цени на тока от високоефективно производство, ако годишните приходи на ТЕЦ-ове от продажба по такива тарифи надвишават 35% от постъпленията им, освен ако топлинната им енергия не отива за производство на растителна земеделска продукция. За да се избегнат злоупотреби от страна на ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" се внася допълнението в законовия текст, че трябва минимум 70 процента от топлинната енергия да е за оранжерии и гъбарници, обясни Делян Добрев. Според него това прецизиране е нужно, защото ако КЕВР откаже да определи такива цени, решението може да бъде оспорвано пред съда, дори и от топлинната енергия за парниците да отиват само 1, 5 или 10 процента. Рамадан Аталай от ДПС коментира, че законовата поправка не е била в дневния ред на заседанието и това буди съмнение за някаква уговорка да се бърза, но Добрев уточни, че това се налага предвид наближаващото определяне на цената на тока за бита и малките фирми на регулирания пазар от 1 юли. По време на заседанието енергийният министър Теменужка Петкова представи своя политически екип, като бе придружена от спорния й заместник Красимир Първанов, който като шеф на НЕК подписа без разрешението на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков споразумение за продължаване на работата по АЕЦ "Белене". Това му коства поста, но прибави значителна сума към вече натрупаната сметка за ядрения проект, който в началото на 2012 г. бе прекратен. Другият заместник на Петкова – Жечо Станков, който работи с нея и в предишния й мандат на енергиен министър, не дойде в парламента. Теменужка Петкова заяви пред депутатите от енергийната комисия, че приоритетите й ще са изработването на енергийна стратегия на страната и пълната либерализация на енергийния пазар. По последна информация от предшественика й – служебния министър Николай Павлов, изготвянето на енергийна стратегия е възложено на екип на БАН, който трябва да предложи решение и на въпроса какво да се прави с произведеното ядрено оборудване за АЕЦ "Белене". Част от него бе доставена в България на площадката край Белене, останалото основно оборудване ще пристигне до края на август, каза енергийният министър в четвъртък. "При похарчени 3 млрд. лв. за този проект, важна задача е да се даде отговор на въпроса какво следва оттук нататък", заяви Петкова. "Ако не обедините всички политически сили зад единна енергийна стратегия, която да включва иновации, обновяване на енергийните мощности, за да отговарят на европейските изисквания, а не да се молим на ЕК за дерогации (за новите еконорми за въглищните централи – б. ред.), както и правилно да се внедрят възобновяемите източници, мандатът ви няма да е успешен", заяви Рамадан Аталай. Петкова се съгласи с него, че бъдещата енергийна стратегия трябва да е съобразена с европейските изисквания, но и да защитава националните интереси на страната ни. По-късно пред журналисти енергийният министър обяви, че от следващата седмица започват разговори с екоминистерството относно процедурата за одобряване на отлагателен период за въвеждане на по-строгите норми за допустимо замърсяване на въздуха от българските въглищни електроцентрали. Новите изисквания, приети от Брюксел в края на април, предвиждат до 2021 г. да е повишено нивото на очистване на серен двуокис и азотен окис и въвеждане на пределна стойност за живака. Според оценки на енергийното ведомство за постигане на новите еконорми трябват 1 млрд. лв. инвестици, което ще натовари цената на тока между 27 и 35 процента.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/rezhe-se-optsiyata-za-izmami-sas-skapiya-tok-ot-oranzherii-i-gabarnitsi-news264050.html

Свързани новини: