Темата за фашизма отново стана актуална тези дни. Заради едни снимки с нацистки поздрав и заради "майтапчийски" коментари. Незнайно защо обаче най-голямата опозиционна партия БСП видя в това възможност за артилерийска атака срещу управляващите. И като заваляха едни фашисти  - в правителството, в парламента... навсякъде.

Има ли право БСП да говори срещу фашизма?

Не, разбира се. И то не само защото Хитлер и Сталин (разбирай и БКП, на която БСП е пряк наследник) са били съюзници, докато са си поделяли Полша. Дори не и за това, защото БСП само преди десетина години бе коалиционен партньор с НДСВ, чиито лидер е син на онзи, който ни вкара в съюз с Хитлер. С истинския Хитлер, а не с восъчната му фигура, както правилно отбеляза лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Дори това, че лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви преди изборите "Обединените патриоти" за приемлив партньор не е най-важната причина да няма право да говори за фашизъм.

БСП може да громи фашизма само и единствено ако се разграничи напълно от комунизма. Нещо, което тя не само не прави, а дори с гордост изтъква постиженията на комунистическата власт. Тя обаче не се различаваше много от фашистката. Същата липса на свобода, същите репресии към всяко инакомислие, същото брутално отношение към политическите противници, въдворявани в лагери и т.н. При това БСП е пряк наследник на БКП, докато патриотите най-много да са смешна имитация на Хитлер.

В цялата дискусия от БСП отново направиха несръчен опит за защита на комунизма. Първо заявиха, че голяма част от днешните депутати от ГЕРБ са били членове на БКП. И, разбира се, дежурното обяснение как имало много честни и почтени хора сред комунистите.

Вероятно голяма част от прадядовците на днешните германци са били част от партията на Хитлер и вероятно мнозина от тях са били честни и почтени хора. Означава ли това, че трябва да се опитваме да реабилитираме този човеконенавистен режим? По логиката на БСП отговорът е да. Режимът на Хитлер е постигнал завидно икономическо развитие и е въвел социално законодателство (неговата партия, всъщност, се е наричала националСОЦИАЛИСТИЧЕСКА). Означава ли това, че този режим е имал и добри страни? По логиката на БСП отговорът също е да.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък направи един твърде интересен коментар по повод казуса "Крум Зарков". Малко преди края на предизборната кампания днешният соцдепутат си позволи недопустими шеги на тема жертви на комунизма. Факт е, че после се извини. Нинова обаче заяви, че Зарков бил избран от хората и за това останал в парламента. Докато зам.-министрите, уличени в нацистки поздрави били назначени.

Гнусна манипулация. Зарков щеше да бъде избран ако беше спечелил мажоритарен вот. Той обаче бе водач на листата на БСП в Русе. Водач на листа, както е известно, се става само и единствено с благословията на партийното ръководство. Адекватната реакция на Нинова би била да намери начин да оттегли Зарков от парламента и на негово място да влезе следващият в листата. Такава реакция обаче нямаше. Докато правителството, при всичките му кадрови несполуки, все пак оттегли зам.-министъра с нацисткия поздрав.

Докога миналото ще трови настоящето и бъдещето? Това е въпросът, който с основание си задават мнозина българи. Отговорът е ясен. Този непрекъснат дебат ще продължи, докато и двете страни не намерят начин да се разграничат от миналото си. В това отношение десницата, най-общо казано, е извървяла по-голямата част от пътя. Докато БСП отказва да направи дори първата крачка.

На нито една дясна партия и през ум не й минава да чества 9 юни или 19 май като празници. Тези дати са свързани с установяването на недемократични режими в България, които също са си позволявали недопустими репресии. БСП обаче продължава да чества 9 септември като най-големия празник на България. А целият соцактив, начело с лидера, присъства на публични мероприятия, на които се веят червени знамена със сърп и чук и се издигат портрети на Сталин.

И ако сме истинската демократична държава, която отрича тоталитарните режими - и кафявите, и червените - то ако някой ден БСП спечели изборите тя няма да има кого да назначи за министър.