С паденето на Желязната завеса и колапса на СССР западните модели на демократично управление и пазарни икономики бързо се разпространяват в Централна и Източна Европа. Новото изследване на центъра "Пю", посветено на религиите в Централна и Източна Европа,  потвърждава, че много хора в региона обаче днес имат съмнения относно демокрацията.

Православните общества: консервативни и нетолерантни

В 11 от 18-те изследвани държави преобладаващото мнение все пак е, че демокрацията е предпочитана форма на управление. Само в две държави - Гърция (77%) и Литва (64%) обаче огромният процент от анкетираните споделят, че демокрацията е най-харесваната от тях форма на управление.

Православните в Източна Европа: Културата ни е по-висша

Но данните като цяло не са еднозначни. Солидни дялове от респондентите в много държави в Централна и Източна Европа - в това число около една трета от пълнолетните в България, Беларус, Русия и Молдова - смятат, че при определени обстоятелства за предпочитане е недемократично управление.

В много държави респондентите изразяват съмнения в демокрацията

Въпросът в изследването включва и още една опция като отговор - "За някой като мен, няма никакво значение какво управление имаме". Тази позиция се застъпва също от немалък процент от населението в изследваните държави. В Сърбия на това мнение са 43 на сто от хората, в Армения - 32% и една пета в Русия.

Като цяло подкрепата за демокрацията е много по-слаба в държавите с православно мнозинство. Хората в православните страни като България, Беларус, Украйна, Русия, Молдова и Сърбия харесват много по-малко демокрацията в сравнение с католическите държави като Литва, Хърватия, Чехия, Унгария и Полша.

Респондентите, които нямат висше образование, по-често от другите отговарят, че за тях няма значение каква да е формата на управление. Като цяло обаче подкрепата за демокрацията малко варира в зависимост от възраст, пол или сила на религиозните вярвания. 

В България хората, които отговарят, че демокрацията е предпочитаната форма на управление (39%), с много малко надвишават онези , които смятат, че при определени обстоятелства недемократично управление е по-добрият вариант (34%). Близо една четвърт от българите - 23 на сто - отговарят, че за тях е безразлично какво е управлението.

Сталин е по-харесван от Горбачов

Йосиф Сталин е един от най-жестоките сатрапи в историята на човечеството, причинил смъртта на милиони хора с бруталната си политика. Михаил Горбачов е символът на руската Перестройка, период на разведряване, на опит за икономическа либерализация. Но общественото мнение в много от 18-те страни от региона са на различно мнение. Оказва се, че Сталин е по-харесван от Горбачов - в Русия, в Грузия, в Армения - и то с внушителна разлика в полза на съветския диктатор. 

В България една трета от анкетираните имат позитивно отношение към Сталин, а към Горбачов - 32%.

В Беларус, Румъния, Гърция, Украйна все пак нагласите са в полза на Горбачов. Подобна дилема не съществува в никоя от изследваните католически държави. 

Православието срещу Запада

Хората в страните с православни мнозинства са по-склонни да виждат конфликт със Запада

В 10 от 18 държави от региона половината или повече от половината от респондентите се съгласяват с твърдението:

"Съществува конфликт между традиционните ценности на нашата страна и тези на Запада".

Хората от православните страни са най-склонни да виждат сблъсък на ценности със Запада. Близо две трети от пълнолетните в Сърбия (78%), Русия (73%), Армения (71%), Гърция (70%) и Грузия (65%) са на това мнение. Средно 59% от хората в православните страни се съгласяват, че има сблъсък между техните традиционни ценности и Запада, в другите страни от изследването средният процент е 44 на сто.

В България процентът е доста по-скромен - 43 на сто виждат конфликт със западните ценности.