Заглавието "Неизбежна гибел" може и да не ви говори много на първо четене. Въпреки че автор на романа е Ерих Кестнер. Вие обаче познавате донякъде тази книга. Но не в целия й блясък. 

"Неизбежна гибел" всъщност е пълната, нецензурирана версия на едно от най-популярните и значими произведения на Кестнер - романът "Фабиян. Историята на един моралист". Книгата е отпечатана под това име през 1931 г. Романът бележи невиждан успех под това име, през март 1932 година вече е достигнат тираж от 25 000 бройки, започва издаването му в чужбина. 

Обявена като „упадъчна“, книгата е първо драстично цензурирана, а след това е забранена и през 1933 г. дори горена от нацистите на площада пред Операта в Берлин.

Нецензурираният вариант на романа излиза с оригиналното си заглавие и съдържание - "Неизбежна гибел" - за първи път едва сега, благодарение на германския издател Свен Ханушек, който е събирал и сравнявал текста с оригинала дума по дума. А от днес вече можете да намерите книгата и на български език в книжарниците.

Критиката определя „Неизбежна гибел“ като анархистичен, сексуално освободен, див и фриволен, силен и непочтителен – най-големия шедьовър на Ерих Кестнер.

Главният герой на романа, докторът по философия Якоб Фабиан, носи редица автобиографични черти на самия Кестнер. Въпреки че се стреми да си изгради свободен от илюзии мироглед, героят на Кестнер вярва в „победата на порядъчността“ като в някакво чудо. Фабиан става свидетел на живота в големия град, който е приютил на изток престъпността, в центъра си – мошеничеството, на север – мизерията, на запад – разврата, а „във всички посоки – гибелта“.

„Тази книга не е за девственици, независимо на каква възраст са“, пише Кестнер. Сексуалната откритост във Фабиан предизвикала известно възмущение; провокацията очевидно е успяла, ако е била замислена като такава. В края на шейсетте години на миналия век една ученичка по икономика, която трябвало да изнася реферат върху романа, написала писмо на писателя в този тон. Той отговорил следното: „Вашата специална загриженост, че единият от двамата герои, именно доктор Якоб Фабиан, има твърде много хоризонтални преживявания, ми се струва все пак малко преувеличена“.

Ето и съвсем кратък откъс - за припомняне. И изостряне на апетита:

- Спомняш ли си? - отново попита той. Половин година след това вече бяхме готови за поход. На мен ми дадоха осем дни отпуск и заминах за Граал. Заминах, защото като дете бях ходил веднъж там. Отидох, беше есен и меланхолично се разхождах по меката пръст из елшовите гори, в която краката ти потъват.

Балтийско море беше полудяло и курортистите се брояха на пръсти. Десет прилични жени имаше на склад и с шест от тях спах.

Близкото бъдеще беше решило да ме преработи на кървавица. Какво да правя дотогава? Да чета книги? Да работя върху характера си? Да печеля пари? Седях в една огромна чакалня, която се наричаше Европа. След осем дни влакът тръгва. Това ми беше ясно. Но накъде тръгваше и какво щеше да стане с мен, това никой не знаеше. А сега отново седим в чакалнята, и тя отново се казва Европа! И отново не знаем какво ще се случи. Живеем временно, на инфлацията краят й не се вижда!

- По дяволите! - извика Лабуде. – Ако всички мислят като теб, никога няма да се стабилизираме! Аз да не би да не усещам временния характер на епохата ни? Гадното настроение да не е само твоя привилегия? Само че аз не съм наблюдател, а се опитвам да действам разумно.

- Разумните никога няма да дойдат на власт – рече Фабиан. – Честните пък съвсем.

- А, така ли? - Лабуде пристъпи плътно пред приятеля си и го хвана с две ръце за яката на палтото. - Не би ли трябвало въпреки това да се опитат...