Противопоставянето по оста комунизъм-антикомунизъм е остаряло и ненужно. Противоспоставянето по оста комунизъм-антикомунизъм е досадно, безпредметно и не носи никакво политическо съдържание, никакви политики, никакви решения. За това отдавна няма спор. 

Новото време роди нови кливиджи, комунизмът никога не се състоя, а социализмът е едно от многото посмешища, които се използват като лош пример в политическите разговори и спорове. Лявото политическо пространство в съвременния свят, от своя страна, отдавна няма абсолютно нищо общо нито със социализма, нито със социалистите.

Гледайки последните събития в нашия парламент, човек силно би се зачудил коя година сме застинали и защо някой е натиснал копчето на историята ни на „пауза“. От трибуната хвърчат реплики за комунисти, антифашисти (да се пита човек кога в България е имало фашизъм), активни борци и ченгета. Оказа се, че Славчо Велков не е бил експерт по антитероризъм, а домакин. Оказа се, че Антон Тодоров трябва да бъде атакуван заради постъпки на баща си, а иронията е, че същите тези, които го атакуват, от години непрестанно мрънкат, че децата не трябва да носят отговорност за постъпките на родителите си.

Интензивните сблъсъци от една страна „изсмукват“ цялото внимание към ГЕРБ и БСП, което е несъмнен позитив за самите партии (вече веднъж сработил в тяхна полза по време на последната парламентарна кампания), но от друга оставят в политически грамотните хора усещането за менте, за димка, за фонов шум който да скрие нещо друго, което скърца.

За какво обаче следва да бъде критикувана БСП?

Очевидно да социалистите е изключително неприятно да бъдат непрестанно наричани „бивши комунисти“ и донякъде ги разбирам. Но кои са историята и периода, с които се гордеят, за да не бъдат препращани постоянно към времената преди 1989-та?

Може би правителството на Луканов? С мораториума върху външния дълг, с опашките пред опразнените магазини, със спящите в колите на опашките пред бензиностанциите българи, с купонната система за снабдяване с храна или с червените куфарчета и създаването на мутренските групировки на прехода?

Или пък с правителството на Виденов? С централното планиране, с наливането на безотчетни пари във фалиралите държавни предприятия, с банковите фалити, с опитът да бъде открадната цялата ни газопреносна мрежа чрез "Топенерджи", със зърнената криза, с масовата приватизация, с хиперинфлацията и тридоларовите пенсии, завършили със справедливия гняв на нахлулите в парламента граждани?

Или може би с правителството на тройната коалиция, въвело квотния принцип в назначенията, въвело модела Батко и Братко, въвело заменките, постигнало спирането на еврофондове за страната ни, въвело високия стил в администрацията с бентлитата и брошките на Емилия Масларова и завършило със „здравейте, циркаджии“ и икономическата криза, която със сигурност щеше да заобиколи България?

Едва ли са тези.

Сигурно се гордеят с Орешарски – с първото правителство, което официално отдаде държвата под аренда и само за две седмици успя да обедини цялото общество срещу себе си. Правителството, по чието време в София имаше барикади и пунктове за проверка на лични карти, които пропускаха хората към центъра на града. И по време на което депутатите решиха да си тръгнат от работа с бял автобус, който да се вреже в хората на площада.

Може би пък към днешна дата БСП предлагат съвременни леви политики и искат дебатът да се води около тях, а не около историята им? Интересно. Защото вместо да се бори с корпорациите и олигархията, БСП ги притежава. Вместо да защитава интересите на малките хора, БСП иска протекционизъм с който ще повиши цените на храните. Вместо да се бори за зелени политики, родната левица кара миньорите в Бобов Дол да гласуват под строй чрез сделки с държавно подпомагане на шефа им. Вместо да се бори за повече държава в икономиката, БСП приватизира успешно и с непрестанен апетит, видно от историята на председателката им и на водещи фигури от най-близкото й обкръжение.

Та въпросът, другари и другарки, не е защо ви критикуват за това, че сте безпредметни бивши комунисти. Въпросът е в това, че вие всъщност не сте нищо друго. Не предлагате нищо друго. Не ви обединява нищо друго и не можете нищо друго.

Освен да сте едни най-обикновени бивши комунисти. 

С цялата скука и досада, произлизаща от този факт.