“Лидерът не е знаме. Той е човекът, който носи знамето. Нашето знаме днес е ясно -ценностите ни. Ние сме консерватори, но и реформисти. Ние знаем, че няма революционни решения. Но знаем и пътя напред и не лъкатушим по него. Благодаря ви за шанса да нося знамето по този път четири години. И ви моля да продължим по него, за да мога да продължа да се боря под това знаме."  

С тези думи Радан Кънев завърши доклада си пред Националното събрание на ДСБ преди 376-имата регистрирани делегати да пристъпят към дискусия и избор на негов насредник на поста. Кандидатите са четирима - ген. Атанас Атанасов, Светослав Малинов, Ралица Кирилова и Борис Точев. Националното събрание е в залата на УАСГ в София - мястото, където партията бе учредена преди 13 години. Първата им част - за мястото на лидера в една партия, били думите, които първият председател на ДСБ Иван Костов му казал преди години. 

Кънев предупреди никой от залата да не го номинира отгово за поста, защото ще се загуби излишно време в процедури по отказа му. Той направи анализ на 4-ге години в които бе председател. Призна и успехи, и провали, в това число и персонални. Започвайки с въпроса "Защо се стигна дотук" - четири години след избора му да оставя партията извън парламента и в отново тежка ситуация.

"Моят отговор е - защото през целия четиригодишен период ДСБ държа политическия залог и съответно - политическия риск много високо. Нито за момент не се примирихме с ролята на малка, конформистка партия, която се съобразява със силните на деня. Поехме рискове и влязохме в битки, които не са по силите ни и не отговарят на обществената ни подкрепа, на медийните реалности и на безпощадно търговския характер на българската политика.

Грешка ли беше това “надскачане”? Не, не беше. ДСБ е създадена с големи и амбициозни цели  няма право да се отказва от преследването им. В дълбоката институционална и морална криза у нас отказът от амбиции е предателство, примирение с баналността на властващото зло, пасивно съучастие в завладяването на властта от местни мафиотски и чужди геополитически интереси. Ние поддържахме залога пред партията непосилно висок, защото такива са залозите пред обществото." 

Кънев очерта четирите основни момента от последната част от мандата си - създаването ва Реформаторския блок, участието в кабинета "Борисов 2", "историческият компромис" с конституционната и правосдна реформа и напускането на властта в края на 2015 г. Разказа и детайли от тези събития. Той оцени решението за създаване на РБ като "решение без разумна алтернатива", въпреки компромисите, заради това, че е отнело монопола на ГЕРБ върху дясното в 43-ия парламент и е предотвратило връщането на БСП, ДПС и "Атака" във властта. Бившият председател на ДСБ обаче оцени като провал това, че организационното единство на РБ не е било осъществено и Блокът е влязъл и в парламента, и във властта с подкопано единство. 

Въпреки това по думите му през ноември 2014-а, когато се формираше кабинетът "Борисов 2", пътищата пред ДСБ са били два - да подкрепи коалиционно управление на малцинството с подкрепата на ДПС, или да напусне ПГ на РБ като група изолирани независими депутати без влияние върху политическия процес и евентуално така да предизвика незабавни избори, на които десницата да остане непредставена. Вместо това, според Кънев, е постигнат трети вариант с поставянето в центъра на политическия дебат за нуждата от мнозинство, което да изолира ДПС от политическата власт и да постави реформата на съдебната система в центъра на програмата си. Въпреки че партията е останала сама в отстояването на уж общата теза премиер да не е Борисов. По темата за правосъдната реформа той припомни как всички са били против т.нар. "исторически компромис", но ДСБ го е отстоял. Изброи и успехите в спирането или разобличаването на най-лошите практики в управлението, в това число лобистки закони, кадрови назначения, "финансовия комунизъм на Владислав Горанов" - КЗК, БНБ, втория пенсионен стълб, данък “Уикенд”, Закона за концесиите.

"Платихме огромна цена за подкрепата на един кабинет, на едно мнозинство, в което интересите на ДПС и Делян Пеевски бяха често по-добре защитени от тези на десните избиратели и почтения бизнес. Но тази цена си струваше, защото работата на политика е плаща със собствения си публичен образ за защита на обществения интерес. Когато започнеш да жертваш обществения интерес, за да защитиш образа си, се превръщаш в Бойко Борисов, дори и да се мислиш за много повече от него…", заяви Кънев.

Радан Кънев призна, че актът на излизане от властта след провала на пъната конституционна реформа не е бил добре обяснен, но заяви, че той не е имал алтернатива. По думите му обаче "тежкият политически провал на ДСБ, който предопредели кризисния режим през цялата 2016г., беше отказът на единствения ни министър да последва решението на партията си", визирайки позицията на Петър Москов. Кънев назова този епизод свой личен лидерски неуспех, тъй като евентуалната оставка на Москов от властта щеше да повлече събития, които да направят дясното по-силно:

В политиката има моменти, в които или си на висотата на отговорността си, или не си. ДСБ не беше. Подчертавам - не един човек, не д-р Москов, защото той представляваше във властта партията, а не себе си, неговото решение беше представително за политическата отговорност и дисциплина на партията, а не неговата лична. 

В речта си Радан Кънев подчерта, че според него форматът "Нова република" не е неуспешен, а недоразвит и в него трябва да се инвестира. Както и че в бъдеще на ДСБ може и ще се наложи да говори и да работи заедно с формации и хора, които не са непременно симпатични, нито непременно ясно десни. Но е важно да се отстояват общите, големи цели. Конкретни формации  ихора не бяха назовани. Нито веднъж в речта не стана дума за бившите партньори на ДСБ, нито за несъстоялото се партньорство с "Да, България".

От думите на Канев се разбра, че говори за целите, с които ДСБ се надскачаше и досега - правосъдна реформа, "за да не мине границата на Европа по Дунава" и постигането на управление, осигуряващо справедливост, местно самоуправление, качествено образование и администрация, изградена според заслугите на гражданите, която да ни направи част от Единна Европа. 

Има два пътя, две алтернативи. Да се уплашим (или по-точно - да се уплашите) от моето падане от високо като лидер на ДСБ и да решим да пълзим ниско през следващите години. Зад прикритието на мантрата “Да помислим първо за партията”, да се откажем от амбициозни политически цели и да се отдадем на сметки за малки порции от политическата власт, които отговарят на скромното ни политическо влияние и тежкото ни организационно състояние. Да приемем, че защитата на тесен политически периметър в рамките на пореднат неискрена коалиция, може да бъде политически успех. 

Аз се надявам, че никой от кандидатите за лидер на ДСБ няма да възприеме пораженския подход “Да си гледаме нашата градинка”. По една много проста причина - в националната политиката никой не се интересува от ничии градинки. Партиите не съществуват, за да си решават вътрешните разногласия, а за да решават обществените проблеми, не за да си играят на демокрация на общинско ниво и да симулират клуб по дебати във Фейсбук, а за да защитят демокрацията и свободата за всеки отделен български гражданин. Не за да уреждат собствените си партийни членове, а за да осигурят благоденствие и сигурност за всеки гражданин. 

Кънев заяви, че за себе си ще реши за кого от кандидатите за лидер да гласува след изказванията им. Но и, че е приел да участва в ръководството на партията, за което са го поканили и Атанас Атанасов, и Светослав Малинов. Но: Моето съгласие обаче не е безусловно. То зависи от готовността на бъдещия председател да поеме риск и да влезе в битка в името на общите ни ценности, каза още председателят в оставка.

Цялата реч можете да видите тук:

Преди доклада на председателя в оставка по предложение на делегат от София се прие дискусията да не бъде излъчвана, защото "ДСБ има какво да каже първо на себе си". Идеята се прие, въпреки че становището. Делегат от Варна направи контрапредложение - представянията на кандидатите за лидер да са публични.

Предстои представянето на кандидатите и избора.