В еврозоната можем да влезем след 5 до 7 години

Огромен проблем, е че имаме ниска степен на сближаване на икономиката ни спрямо средноевропейските нива

Проф. Боян Дуранкев, икономист

- Проф. Дуранкев, все повече се чуват мнения от родни политици, че страната ни вече е готова за членство в Еврозоната, какво е мнението на икономистите по тази тема?

-  Мнението на икономистите е същото, тъй като влизайки в Европейския съюз (ЕС) ние сме приели, че еврото е и наше право, и наше задължение и разбира се, че в обозримо бъдеще тогава, когато влизахме в ЕС, ние декларирахме, че ще приемем единната валута на страните. Това е част от договора на самия ЕС. Иначе кога ще влезем това е голям въпрос, тъй като от момента, в който ние сме в чакалнята на Еврозоната, а тя започна на 1 януари 2007 година, преди повече от 10 години, тъй като тази чакалня, която не се разбира от неспециалистите е всъщност подписването на изменения европейски резервен механизъм, договорът между ЕЦБ, страните от Еврозоната и страните, които не са част от Еврозоната, но са страни-членки на ЕС. Ние доброволно и с желание влязохме в чакалнята на Еврозоната и, разбира се, това е предусловието, предверието за присъединяване към Еврозоната, като разбира се, големият въпрос е: кога ще пристигне влакът, на който да се качим.

-  По думите на управителя на БНБ с темпа на работа, който имаме до момента, до година и половина банковата система може да отпадне като открита тема, по отношение на процеса на присъединяване, възможно ли е това, според вас?

-  Всъщност, една от трите проблемни области, които бяха отбелязани отвън, от зам.-председателя на Европейската комисия (ЕК), който отговаря за еврото и социалния диалог, това е Валдис Домбровскис, който твърди следното: Първо, че ние имаме ниска степен на сближаване на икономиката ни спрямо средноевропейските нива, това е огромен проблем за България. Второ, имаме дисбаланси в икономиката и в банковата система. Трето, имаме неясен засега механизъм за точно определяне на минималната работна заплата. Всъщност, точно тези 3 проблеми области трябва да бъдат разрешени в обозримото бъдеще като това бъдеще, няма какво да се заблуждаваме, е до 2025 година. Така че, ако по една от трите проблемни области ние постигнем успех в следващата година и половина или 2–3 години, това ще бъде голям напредък. За останалите от 3 до 5 години също може би е напълно възможно да се случи, с разбира се, една голяма въпросителна, тъй като бъдещето, както е известно е трудно да се прогнозира. Но тези три проблемни области трябва да решат своите проблеми, трябва да бъдат премахнати, тъй като още през тази година беше казано, че ние сме в групата държави с доста големи макроикономически дисбаланси, като в тези макроикономически дисбаланси се забелязват сериозни рискове във финансовия сектор, както и липса на ефективни мерки в социалната сфера за доближаване към средните европейски нива, поне на 60–70%. Така че, което и да е правителство, който и да е президентът, тези 3 проблема и проблемни области трябва да бъдат разрешени. Допускам, че около 5 до 6–7 години, те могат да бъдат разрешени и влакът да пристигне и за България.

- Освен тези проблемни области, които изброихте, има ли други предварителни критерии, на които трябва да отговаряме и условия, които страната ни трябва да спази преди да влезе в Еврозоната?

- Разбира се, много точен въпрос, тъй като в края на краищата като членки на ЕС ние сме поели и други ангажименти, това са диспропорциите, които се наблюдават от време на време в бюджетната сфера, по линия на външните дългове, като елемент и като дял от брутния продукт и други подобни работи. Основното нещо, по което България трябва да се загледа и да действа, това е икономическия растеж и разбира се по-голямата социална справедливост, което на друг език казано, означава намаляване на неравенствата. България се гледа през различни индикатори, през различни критерии, през различни показатели и е достатъчно един от тези критерии или показатели, един или два, да не бъдат в позитивен аспект оценени и тогава разговорите продължават или общо-взето пътникът си седи в чакалнята, а влаковете минават покрай него. Доста неща са се натрупали като проблеми в България през последните години, откакто ние сме страна-членка на ЕС и въпреки механизмите за подпомагане, за учтива , прилична критика, вежлив арбитраж на някои проблеми, които са съществували тук в България, очевидно е, че България има не само да догонва, но и да изпреварва в някое отношение другите страни. През тази година Румъния беше поощрена по линия на Шенген, докато България остава извън Шенгенската зона. Българският пътник се мести от една на друга пейка в чакалнята, но всъщност влакът ще спре и ще се качим на влака на Еврозоната, когато изпълним всички необходими условия и критерии, които са изискуеми по договорите.

- Усеща се обаче не малка доза скептицизъм по тази тема вътре в страната ни, от къде идва притеснението, според вас, и основателно ли е то?

- Дано да е неоснователно, но ако ние въведем еврото, това означава донякъде край на самата монетарна политика, тъй като не можем да пускаме допълнително количество пари в обръщение и за да се получава икономически растеж, повече печалби, повече работни заплати, това означава повече да произвеждаш, по-успешно да продаваш и тогава ще получаваш повече. Но България би била с доста положителен ефект от влизане в Еврозоната в един момент, тъй като нашият знаменит валутен резерв в момента, в който влезем в Еврозоната, той става излишен и това, разбира се, е доста добра новина, защото ако влезем нашият валутен резерв от 45 милиарда лева, това означава, че ние с тях можем да оперираме веднага, тъй като това са народни, български пари, които са изстрадани през последните 20 години. Този валутен резерв е натрупан през 1997–1998 година и след това, с изключително тежки условия, заеми взехме тогава от МВФ и Световната банка, като ние сме върнали тези заеми и разбира се, тези значителни и чудовищни донякъде средства, могат да бъдат използвани най-малкото, за да бъдат върнати всички дългове на държавата, по линия на външните заеми и да се използват за инвестиции. Това не означава вече само саниране, а това означава изграждане на огромни обекти и на огромни възможности за развитие на икономиката.

- Освен това каква друга промяна ще настъпи в страната ни за влизането в Еврозоната и всъщност кои сектори ще го усетят най-силно?

- Ако погледнем сега в момента развитието на Еврозоната, може да констатираме някои доста положителни елементи, с които и ние ще се ползваме евентуално. Ние често говорим за Европа на различни скорости, както беше казано и от най-високо брюкселско ниво, но различните скорости дават по-голям шанс именно на Еврозоната и икономическия растеж. Там вероятно ще продължи да се развива, независимо, че има отсъствие на системни фискални стимули, тъй като бюджетните дефицити в Еврозоната се колебаят около минималния 1%- нещо, което е добро и растежът може да се вдигне в Еврозоната на около 2%. Другото нещо, което е полезно да се знае за Еврозоната е, че в момента в нея изключително динамично намалява безработицата и в скоро време няма да може да има толкова заети лица, които са свободни от труд, по-точно безработицата почти ще изчезне, а това означава растеж на минималните и средните работни заплати, които ще бъдат магнит, както за местните жители, така също и за граждани от периферията, където сме ние в момента. Въобще по-уютното място на ЕС изглежда, че е точно Еврозоната, но това означава и нещо друго, че ние ще трябва да бъдем по-дисциплинирани и от гледна точка на публичните разходи и също така с един по-стегнат банков сектор, отколкото беше до този момент.

- Влизането е общия валутен съюз предполага и координиране на политиките с останалите държави-членки, ще успее ли България да се справи с тази задача?

- Координирането обикновено го разбираме като един поток от по-развитите страни към периферията, към по-неразвитите страни. Една координация би била изключително полезна за всичките тези страни, които имат брутен продукт под половината и под 1/3 от самия ЕС. Гледайки от тези позиции България има шанс да настоява за нещо, което ние представихме още през 2014 година в Представителството на ЕК, а именно да се разработи един план, микроплан „Маршал“ или План „Маршал 2“ точно за тези страни, в които попада и България. Ако България продължи да се развива с темпове около 3%, Еврозоната и развитите страни в ЕС се развиват с около 1% или 0,5%, това означава, че ни трябват някъде между 30–50, ако не и повече години, за да достигнем средното ниво на ЕС- нещо, което сегашното поколение не вижда като един реализируем период за себе си. Едно сближаване, една по-голяма координация , да добавим и думичката интеграция, ще се отрази изключително полезно на страните като България и най-вече на България.

- Тоест можем да обобщим, че успеем ли да изпълним необходимите критерии, Еврозоната би била едно добро място за България.

- Ако не изпълним критериите и ЕС не приложи този План „Маршал 2“, можем да очакваме България в едно по-близко бъдеще до 2030–2050 година да стане с около 5 милиона граждани, тъй като може би около 1–2 милиона още ще напуснат страната в търсене на по-добър живот в другите европейски държави.

Интервюто е на Радио „Фокус”

(със съкращения)

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител