За прочелите стенограмата “КТБ” основният извод е, че срещата на българските политици не се е състояла в президентството, а някъде на Марс. Аргументът за този извод е, че марсианци, незнаещи нищо за българската политика и бизнес от периода 2013-2014 г., биха могли спокойно да проведат същите, а дори и по-информирани разговори по темата.

Дали пък политиците ни не са били подменени временно, както в знаменития филм на Луи дьо Финес за извънземните в Сен Тропе?

Историята ще си каже думата по този въпрос. Но впечатлението, което добиваме от емоционалните на места диалози, е следното:

1. Случило се е природно бедствие, непредсказано от ДАНС и Емо Чолаков;
2.  Голям ураган е отвял парите от КТБ или пороен дъжд е завалял и те са се стопили като стоте тона захар на бургаското пристанище;
3. Делян Пеевски и Цветан Василев не съществуват. Такива персонажи няма дори в зачертаното с черен маркер;
4. България няма прокуратура. Има само ДАНС, макар те да са “смешници” по думите на Борисов;
5. Прокуратурата няма участие във влизането на ДАНС в КТБ (или по-точно в офисите на основния й акционер, който или не съществува, или няма име);
6. Тегленето на пари от банката не е предизвикано от въпросните акции на ДАНС;
7. А от някакви други “атаки” – най-вероятно от Марс, а може би дори от Сатурн;
8. От ДАНС са следили ситуацията в КТБ от години, но са си мълчали и нищо не са казвали на никого (явно за да не развалят изненадата);
9. Искров и управителният съвет на БНБ не знаят нищо и са най-изненадани, направо шокирани;
10. Единственият, който е “проспал” проблема, е мистичният “банков надзор”. Шефът на КТБ и управителният съвет пък нямат нито политическа, нито наказателна вина и не отговарят, ако се окаже, че “банковият надзор” случайно не е функционирал;
11. Други институции като КФН, например, не се споменават, макар че и КТБ, и основните ѝ активи са листвани на борсата;
12. Целта на срещата е да се изгради политически консенсус за спасяване с “колкото средства е необходимо” на банковата система като цяло;
13. Борисов и ГЕРБ търсят бърза политическа развръзка с оставки на финансовия министър Чобанов, въпреки обещанията за предсрочни избори;
14.  ГЕРБ и ДПС изглеждат “спети” по всички въпроси;
15. Основните решения не са взети на тази среща;
16.  “Банковата ваканция” не е основният въпрос, а това дали КТБ ще бъде спасявана или не: но и двата въпроса не са изяснени.

Това е пейзажът от Марс, който стенограмата рисува. За тези, които по това време бяхме на Земята, този пейзаж повдига следните въпроси:

Какво кара основните политици да забравят лицата Пеевски и Василев по време на срещата?

Какво кара амнезията по отношение на Пеевски да продължава и до днес. В крайна сметка ДАНС и прокуратурата влязоха в КТБ заради фалшиво (както се оказа) обвинение, че Василев иска да убие Пеевски?

Защо прокуратурата и нейният началник не са споменати като “господар на разследването”?

Защо амнезията по ролята на прокуратурата обхвана парламентарното разследване на случая и продължава и до днес?

Защо Борисов пазеше дълго време шефовете на ДАНС и дори уволни Вучков, за да не се раздели с тях?

Защо след като все пак бяха уволнени, отговорността за действията им не бе споделена и от “господаря на разследването” – прокуратурата и нейния началник?

Защо ВСС не проведе никакво сериозно разследване на действията на прокуратурата в случая?

Защо не се потърсиха по-сериозни форми на отговорност на прокуратурата по време на конституционните поправки от 2015 г.?

Защо КФН запази ръководството си след идването на ГЕРБ на власт?

Защо голяма част от УС на БНБ бяха преназначени, въпреки най-сериозния провал в банковата система от 1996-1997 г. насам?

Най-куриозно в цялата ситуация е твърдението на БСП, че едва ли не те са се държали най-адекватно в ситуацията като са предотвратили “банковата ваканция”. От тази стенограма подобно нещо не личи. A и да oбвиняваш някого, че е обсъждал подобни идеи в сериозна криза е по принцип несериозно. Изобщо плъзгането по плоскостта “кой предотврати банковата ваканция” отклонява вниманието от въпросите по-горе.

А най-тревожното е твърдият консенсус на основните партии – ГЕРБ, БСП и ДПС – по горните въпроси да се мълчи и шикалкави. Всъщност, нежеланието за отваряне на стенограмите се мотивира точно от този консенсус, макар Плевнелиев да има аргумент, че пълната прозрачност на срещите при него би ги обезсмислила.

Да видим дали втората стенограма ще отговори на тези въпроси. Да напомним, че има съдебно решение тя да се разкрие. Президентът няма право на преценка дали да спази решението или не – ако го наруши, това формално може да бъде и основание за импийчмънт, като погазване на принципа на правовата държава.

Та да изчакаме и вестите от Земята, ако има такива.

Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.