Неолиберализмът е инструмент, ерозиращ държавата

"Очакват ни много неспокойни времена, политическото напрежение ще нараства"

- Капитализмът нееднократно е доказвал, че умее да се приспособява към промените в света. В последната си книга "Посткапитализмът" обаче прогнозирате неизбежния му край. Защо сте сигурен, че този път приспособяването му към новите условия е невъзможно?
- Както е известно, робовладелският строй и феодализмът, т.е. двете мащабни обществено икономически системи, организиращи живота на западната цивилизация преди появата на капитализма, имат своето начало и своя разцвет, но в крайна сметка рухват. Затова не мисля, че капитализмът ще бъде изключение. Сигурен съм, че в момента сме свидетели на неговия залез. Съгласен съм, че това е най-жизнеспособната икономическа система, измислена от човека, тъй като винаги досега е съумявала да се справи с предизвикателствата. През ХIХ и значителна част от ХХ век тя работеше по следния начин: работниците можеха да защитават интересите си, включително свързаните със заплащането на труда им, и принуждаваха капитала да търси нови средства с помощта на иновациите. Неолиберализмът обаче ерозира единството на работническата класа. Капитализмът избра по-краткия път: през последните няколко десетилетия той увеличаваше доходите си, намалявайки заплатите, или изнасяйки производството в чужбина. В резултат на това обаче новият модел на иновационната икономика и общество така и не се появява. Т.е. намираме се в задънена улица.
- Твърдите, че капитализмът в неговата съвременна фаза представлява своеобразен "самонавиващ се механизъм", генериращ т.нар. остеритет, т.е. политика на сурови икономии и бюджетни съкращения. Как се стигна до това?
- Кризата от 2008 г. увеличи неимоверно дълга на държавите, които и преди това бяха сериозно задлъжнели. В онзи момент либералният капитализъм предложи единственото му познато лекарство: суровите икономии, които удариха по най-бедните социални групи. Целта на тази политика, освен официално декларирания стремеж да бъдат спасени засегнатите страни от растящите им задължения и очертаващия се фалит, беше ограничаването на ролята на държавата, като цяло, а не само в икономическата сфера. Сигурен съм, че и тази, както и всяка следваща криза, ще бъдат използвани като предлог за по-нататъшна приватизация, съкращаване на разходите за социални нужди, ограничаване на достъпа до безплатно здравеопазване и образование, както и увеличаване на пенсионната възраст. Това е един омагьосан кръг. Патологията на финансовата система провокира криза, след това бива ограничена ролята на държавата, която започва все повече да зависи от частния сектор, финансовият балон се надува и обществото се оказва на прага на нова криза. Ето защо смятам, че неолиберализмът се е превърнал в инструмент, ерозиращ и рушащ държавата.
- Мнозина смятат, че капитализмът ще бъде спасен от технологичния прогрес и автоматизацията.
- Това са празни илюзии. След 20-30 години повечето от познатите ни днес професии ще изчезнат. Сред най-ярките примери, които ме убедиха, че това действително се случва, беше ситуацията, при която ми се наложи да направя поръчка в ресторант от веригата "Макдоналдс" не на сервитьора, а на сензорен екран. Облеченият във фирмената униформа уморен служител на тази верига се беше превърнал в символ на съвременната епоха през всички онези години, които днес определяме като "епохата на неолиберализма". За много поколения това беше първата платена работа в живота им, т.е. своеобразен преход от детството към зрелостта. Днес обаче този символ е на път да изчезне. Автоматизацията унищожава работните места, без да създава достатъчно количество нови, а цифровите технологии водят до това, че цената на някои стоки, които преди бяха скъпи (например на музикалните и информационни продукти), сега върви към нулата. Не твърдя, че тази икономическа система ще рухне още днес или утре, но някои от признаците за предстоящия й крах вече са налице.
- Кои например?
- Наближава моментът, когато държавите, които осъзнават, че капитализмът не може да удовлетвори потребностите им, ще се ориентират към извънсистемни решения. С други думи, ще поискат да се откажат от тази икономическа система. В известен смисъл Великобритания например вече направи първата стъпка в тази посока. Т.нар. "Брекзит" беше насочен против имиграцията и свободното движение на работна ръка.
- Преди няколко години известният американски антрополог Дейвид Гребър лансира тезата, че неолиберализмът се е специализирал в създаването на т.нар. безсмислени професии, за които се смяташе, че са обречени да изчезнат в хода на технологичния прогрес. Това обаче не се случи. Защо?
- Теорията на Гребър се потвърждава най-очевидно в онези страни, в които неолиберализмът е оставил най-значими следи. Икономическият растеж в тях се стимулира с помощта на наплива на евтина работна ръка. По-лесно е, вместо да се инвестира в технологии и да се повишава производителността, да се наеме работник, който няма да струва почти нищо. Символ на този тип промени във Великобритания станаха автомивките. Там обикновено работят по четирима души, при положение, че само допреди 15-20 години колите се миеха от автомат. При подобни условия инженерите просто нямат стимул да разработват по-съвършени автомати. Т.е. нещата не опират до това, че не се появяват нови работни места, просто работата става все по-неквалифицирана и за нея се плаща все по-малко. По този начин ерозираме собствената си производителност.
- Вярвате ли, че настъпването на посткапиталистическата епоха ще сложи край на това?
- Вече споменах, че в новия свят работата като цяло няма да е много. Особено постоянната работа. Предполагам, че истинската революция ще започне в момента, когато автоматизацията ни принуди да разграничим работата от дохода. Ще ни се наложи да намерим начин да определяме заплатите не на база на часовете, прекарани на работното място. Струва си да се замислим за приходи под формата на държавни субсидии, изплащани като компенсация за автоматизирането на труда.
- Да предположим обаче, че капитализмът все пак оцелее. Как си представяте подобна хиперкапиталистическа реалност след 30-40 години например?
- Той би могъл да оцелее по два начина. Първият е да бъде открит метод, който да възстанови загубената ценност на труда. Необходимо е търсенето на труда да нарасне рязко, за да се появи достатъчно голямо количество добре платени работни места. Само че шансовете това да се случи не са големи. Всички изобретени досега технологии (най-добрият пример са цифровите) обезценяват труда и част от продукцията. Вторият сценарий за спасяването на капитализма е еволюцията му в посока към своеобразен "неофеодализъм". При подобно развитие на по-голямата част от населението ще се наложи да се примири със стагнацията на заплатите на много ниско ниво и липсата на перспективи за каквото и да било издигане по социалната стълбица. Ще спечелят само най-привилегированите прослойки. Също както през Средновековието, ще се оформи тясна елитна прослойка, чието съществуване и богатство ще се опира на труда на неквалифицираната и зле платена работна сила. Разликата е, че при хиперкапитализма всяка минута от живота ни ще бъде комерсиализирана, ще се появят интернет-платформи за закупуване на всички възможни услуги, които човек може да оказва, само че цените на тези услуги ще бъдат максимално занижени. В момента към тази философия се придържа американската компания "Юбер" например.
- В последната си книга отделяте доста място на руския писател-утопист Александър Богданов и неговия, появил се още през 1908 г. роман "Червената звезда", в който се описва комунистическото общество на Марс. Интересува ли ви идеята за създаването на нови форми на обществено устройство в съвършено ново пространство без оглед на това, което е било преди?
- Донякъде. Смелостта, с която Богданов рисува утопичните си картини, е достойна за подражание. За да си представи всичко толкова ясно, е трябвало да възприеме гледната точка на своя герой-марсианец, попаднал случайно на Земята и виждащ всичко на планетата под съвършено различен ъгъл. Между другото, тук е мястото да напомня, че "Червената звезда" е и своеобразен протест против налагания от Ленин болшевизъм. Всъщност книгата разказва за това, как би трябвало да изглежда революцията през ХХ век. Богданов е смятал, че революционният процес следва да се развива постепенно, както и че резкият преход към комунизма, за който е призовавал Ленин, е невъзможен, т.е. той следва да бъде предшестван от преходен период. В романа "Червената звезда" се внушава, че историята не може да бъде изкуствено ускорявана, а радикалните промени се нуждаят от време. Интересно е, че централната тема на тази книга е описанието на индивида, освободен от всички ограничения: икономически, социални и дори полови. Там липсва еднозначното разделение на мъже и жени, а хората могат да променят пола си. Замислих се защо марксист като Богданов, който цял живот е търсил начин за освобождаването на т.нар. пролетариат от оковите на собствените му ограничения, е решил да добави към този списък и трансджендърната проблематика? В крайна сметка стигнах до извода, че вероятно е искал да набие в главите на всички закоравели болшевики идеята, че политическата революция следва да бъде предшествана от революция в умовете на хората, иначе преломът ще се окаже огромна трагедия.
- В книгата си описвате икономика, базираща се на информацията. Много от благата в нея са безплатни, а авторските права на практика не съществуват. Какви биха могли да са практическите ефекти от реализацията на подобна идея?
- Авторското право се пука по шевовете, защото цената на продуктите, които касае, е загубила връзката си с пазара. Онези, които помнят епохата на грамофонните плочи, знаят, че те бяха ценни, защото можеха да бъдат продадени в някой оказион и така да си върнеш част от парите. Съвременната система, при която музиката е предимно достъпна онлайн, е устроена по друг начин. Никой от ползвателите на "Айтюнс" или "Спотифай" не е собственик на песните, които слуша. Те изцяло принадлежат на монополисти от типа на компанията "Епъл" например. Не могат да бъдат продадени или дадени под наем. Освен това монополистът не се интересува от качеството. И за най-лошия, и за най-добрия диск в света, ще платим една и съща сума. Искам да кажа, че традиционното разбиране за заслужената награда за създаването на нещо изключително следва да се промени, защото международните корпорации изкривиха смисъла му.
- А каква ще е съдбата на монополистите?
- На първо място, необходимо е те да започнат да работят при пазарни условия. Както е известно, банковият сектор е така устроен, че всеки от нас има избор измежду поне пет или повече банки. В такъв случай, защо да няма пет платформи от типа на фейсбук например, които да предлагат сходни услуги, а клиентите да решават коя от тях ще ползват? Всъщност сегашното състояние отчасти е резултат от милионите, които "Фейсбук" изразходва, за да не допусне подобно развитие на събитията. На свой ред държавата няма нито сили, нито желание да се бори с монополистите.
- Но ако не са държавите, кой би могъл да се пребори с тях?
- Ние самите бихме могли да го направим. Ако обърнем повече внимание на такива процеси като създаването на свободно програмно осигуряване, на краудфъндинга (краудфъндингът е начин за набавяне на финансови средства, като голямо количество хора бива подканено да осигури малки суми - б.р.) или на големите предприятия, използващи доброволчески труд (пример за това е Уикипедия), ако ги оценим по достойнство, а след това променим подхода си към технологиите, собствеността и труда, ще можем да създадем ново качество и да се избавим от гиганти като "Гугъл" и "Фейсбук".
- Възможно ли е в посткапиталистическата икономика парите да престанат да се използват като обменно средство?
- Когато вещите станат безплатни, както е днес с информацията, средствата за обмен се оказват излишни. Никой от нас не плаща за използването на Уикипедия, тъй като излишъкът от информация води до преразпределяне. Само че разпространяването на този механизъм във всички сфери на икономиката ще отнеме прекалено много време, т.е. ще са необходими периоди на преход. В тази връзка ми се струва полезно да се опитаме да направим някакви изводи от опита на Съветския съюз през 20-те години на миналия век. Съветските икономисти са били наясно, че преходът към т.нар. комунистическа икономика ще провокира определени процеси, които те няма да могат да контролират. Не бива да забравяме това. Но да се върна на въпроса ви. Смятам, че в хода на еволюцията към посткапитализма парите ще започнат да играят двойствена роля. Те ще продължат да се използват като средство за заплащане и запазване на стойността. При това обаче в непазарната част на икономиката, в която ще преобладават кооперативите и безналичният обмен, ролята им ще се промени. Те ще се превърнат по-скоро в мярка, т.е. ще бъдат използвани за оценка на пазарните и непазарните блага.
- Какви промени би следвало да очакваме в образователната сфера?
- Всъщност това е следващият сериозен проблем. Автоматизацията и появата на машини, способни да се самоусъвършенстват, т.е. на елементарна форма на изкуствен интелект, ще променят пазара на труда. Скоро ще се окажем в ситуация, когато основната физическа работа ще се изпълнява от машини и обучаването на хора за целта ще загуби смисъл. След няколко десетки години, когато изкуственият интелект стане стабилна и надеждна сила, в основно умение, необходимо за ежедневното ни съществуване, ще се превърне формулирането на точни задачи за изпълнение от компютъра. Можем да предположим, че работата си (в съвременното значение на това понятие) ще запази само тясна прослойка от елита, т.е. хората, които ще са необходими за успешното функциониране на тази система.
- Какво ще се случи с останалите?
- Обществото с минимално равнище на трудово устройство представлява дистопия само, ако икономическата система е ориентирана към преразпределянето на благата въз основа на положения труд. Затова следва да потърсим алтернатива, обръщайки се към примери от историята - например на ХIX век, когато Шарл Фурие създава концепцията си за труда, съобразен с предразположеността на индивида. На свой ред, в едно есе от 1929-а Джон Мейнард Кейнс описва т.нар. общество на изобилието. Според него в рамките на това общество образованието например ще учи хората най-вече на това, как да разбират прекрасното и да се възползват от него. Трябва да се концентрираме върху изкуството на управление на свободното време, с което ще разполагат бъдещите поколения. Известна надежда в това отношение вдъхва фактът, че богатите общества произвеждат и много креативни неща.
- Какво влияние ще окаже посткапитализмът върху политиката и функционирането на държавата? Възможно ли е политическата система да еволюира в посока към такива обществени движения, като испанската партия "Подемос" например?
- Трудно е да се каже. Сегашните властови структури са достатъчно силни, но не мисля, че ще съумеят да преживеят радикалните промени, за които говорим. Светът може да се разпадне на безброй малки общности с различна форма на вътрешна организация. Някои от тях ще функционират като своеобразни комуни, докато други ще предпочетат по-йерархизираната структура. На държавата пък ще се наложи да се ангажира с постигането на необходимите компромиси между тях.
- А в краткосрочна перспектива ще се решат ли основните политически партии да се откажат от пазарната икономика и капитализма?
- Единствената алтернатива на капитализма, която виждат партийните лидери в западния свят, е национализмът или социалдемократическият консерватизъм. Те продължават да се придържат към неолибералните принципи, тъй като не могат да си представят глобална алтернатива в духа на "освобождаването на обществото". Мисля, че ни очакват много неспокойни времена, а политическото напрежение ще нараства. Центристките партии ще губят позиции, за сметка на нарастващата популярност на кандидатите, изповядващи крайни възгледи.
- Смятате ли, че за извършването на описаните от вас промени е необходимо някакво сериозно сътресение: обществено, политическо или екологично?
- Не. Мисля, че сътресението от 2008-а беше достатъчно силно, така че най-важните последици от него тепърва предстоят. Имам предвид разпада на глобализацията. Когато това се случи, хората ще се изправят пред въпроса: искаме ли да съхраним политическите и икономическите свободи, присъщи на либералното общество, или предпочитаме да се върнем към по-консервативния и йерархизиран свят от средата на ХХ век? Не вярвам, че ни е необходимо поредното сътресение, защото съм сигурен, че броят на хората, осъзнаващи необходимостта от по-справедливо разпределение на благата, нараства.
- Смятате ли, че идеята за прогреса се е изчерпала?
- През следващите години следва да се концентрираме върху формулирането на нов модел в духа на Хенри Форд, т.е. върху създаването на колкото се може повече добре платени и изискващи висока квалификация работни места, макар да е ясно, че те няма да са достатъчни за всички. Затова ще ни се наложи да ги разпределим равномерно: да намалим работната седмица, да внедрим нови форми на устройство на труда, като например джоб шеъринг (разделянето на едно работно място между двама или повече души), да се опитаме да намерим по-добър баланс между работата и свободното време. Що се отнася до подхранването на въображението, на хората ще се наложи да отговорят на редица въпроси, които в момента просто не си задават. В тази връзка бих посъветвал всеки да се замисли какво би направил с живота си, ако работата му отнема само няколко часа седмично, а в същото време основните му потребности са удовлетворени. Как би могъл да постигне самореализация и да води смислен живот в подобна ситуация. Защото именно това вероятно ще е основният проблем на ХХI век.

Назаем от сп. Геополитика,
със съкращения,
заглавието е на ДУМА

Мейсън е убеден, че броят на хората, осъзнаващи необходимостта от по-справедливо разпределение на благата, нараства.
Затова не е необходимо ново сътресение, което да доведе до промяна на статуквото

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител