БАБХ: Има разлика в качеството на храните на българския и европейски пазар

Има налични доказателства за разминаване при храните на българския и европейския пазар. Това е заключението на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), след направени изследвания на 31 продукта от една и съща марка, купени от три търговски вериги в България, Германия и Австрия. Сравненията на етикетите и лабораторните изпитания са установили разлики в съдържанието на някои от закупените храни. На 16 изследвани продукта цените са значително по-високи у нас в сравнение с Австрия и Германия. Седем от храните са с различни съставки. При анализа на вкус, цвят, консистенция и други параметри на 3 от продуктите се появява разлика, обобщи резултатите от проверката земеделският министър Румен Порожанов след заседанието на правителството в сряда. Отклонения има при всички видове хранителни продукти, с изключение на месните, каза изпълнителният директор на БАБХ д-р Дамян Илиев. Храните са безопасни за консумация, каза доц. д-р Тодорка Янковска-Стефанова, зам.-изпълнителен директор на БАБХ. Земеделският министър заяви, че има двоен стандарт при продажбата на храни, продавани у нас и същите в Германия и Австрия. Въпросът ще бъде разгледан на следващото заседание на Съвета на министрите на земеделието на ЕС, което ще бъде на 17-18 юли, допълни Порожанов. Доклад по темата ще внесе министърът на земеделието на Словакия, който ще обобщи резултатите от такива проверки в осем страни от Централна и Източна Европа, които са показали отклонения. Целта е да се създаде ред и режим, който да има еднакво предлагане на качеството и съставките на храните на единния европейски пазар, за да бъдат защитени потребителите, каза Порожанов. Разликата в цените е от 20% до 107% На значително по-високи цени в България са се продавали над половината от изследваните продукти (16 от 31) в сравнение с Австрия и Германия, сочи проверката на БАБХ. "Най-фрапантни са два вида детски пюрета. За единият цената е с около 90% по-висока, а другият – 107%. По високи цени в рамките на диапазон между 20% и 70% наблюдаваме и при млечните продукти, определени сирена и шоколадови продукти от различно естество", каза Румен Порожанов. Според него колкото и "да е на пръв поглед необяснимо", защото България е най-бедната страна в ЕС, "разликите в цените не са незначителни". По тази причина Порожанов ще покани на среща още в четвъртък Комисията за защита на потребителите и Федерацията на потребителите. Целта е да се види по тяхна линия какво може да се предприеме от гледна точка на комуникация при предлагането на тези услуги, каза земеделският министър. Няколко анализа на оценката за съответствие на продуктите Оценката за съответствие на продуктите купени у нас с тези в Германия и Австрия е протекла на няколко етапа. Направена е била съпоставка на информацията от етикетите за съдържанието на продуктите, предлагани в Западна Европа и в България, както и първоначален ценови анализ. След това е бил направен органолептичен анализ на продуктите от сертифицирани експерти с доказан опит в областта на този вид изследване, посочват от МЗХ. Органолептичният анализ се състои в анализирането на свойствата на продуктите чрез сетивните органи на човека – очи, уши, нос, допир. По този начин се добива представа за продукта на цвят, вкус, аромат, допир, шум при дъвчене и т.н. На всички продукти е направен и физикохимичен анализ с цел съпоставка на информацията от етикетите с реалното количество на дадена съставка в продукта. Този анализ "имаше за цел да определи дали това, което е изписано като съдържание в своите пропорции, отговаря на анализите, които се правят", обясни Порожанов. Този анализ е направени в 5 лаборатории. "Има отклонения, но всички са в рамките на допустимите, съгласно еврорегламента за качеството на храните от 2011 г.", каза земеделският министър. Направени са били и допълнителни изследвания за възможна подмяна на съставки или необявено влагане на такива. Анализът е бил за наличие на чуждовидов животински белтък (конско и птиче месо) в месните продукти. Проверка е направена и за соя и соеви деривати в месни продукти. Изследвано е още за съдържание на хидроксипролин и съотношение колаген/протеин, немлечни мазнини в млечни продукти, необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните напитки, соковете, шоколадите и шоколадовите изделия. Направен е бил анализ и на съдържанието на какао в шоколадите и шоколадовите изделия. Лабораторните изпитвания са били направени в пет акредитирани лаборатории, от които две са частни. За крайната преценка на лабораторните резултати са използвани допустимите отклонения, съгласно нормативните изисквания. Месните продукти – без разлика у нас и в Германия и Австрия От групата на месните продукти са били изследвани 6 броя, от които 1 шунка, 1 месна консерва и 4 вида колбаси. При тях не е открита разлика в етикетите и органолептичния анализ. При физикохимичен анализ има различия в някои от стойностите, но те са несъществени и в рамките на допустимите отклонения, е посочено в съобщението на МЗХ. Любомир Кунински от БАБХ даде пример със сурово сушен месен продукт, купен в България, чието водно съдържание е било с 3.2 % по-високо от неговия аналог, купен от Германия. Според експерта не става въпрос за "помпане с вода", а просто за по-кратък престой в сушилнята. За "компенсация" пък съдържанието на мазнини в българския салам е с 1.2 % по-малко от европейския, а солта е била с 3.18% по-малко в българския в сравнение с "европейския" и с 2.12% спрямо информацията на етикета. За един вид консерва пък съдържанието на мазнини на "българския" продукт е с 1.02% по-малко сравнено с "европейския" и с 0.24% в сравнение с информацията на етикета. Съдържанието солта в "българския" продукт е бил с 0.12% по-високо, в сравнение с "европейския" и с 0.17% в сравнение с информацията на етикета. При месните продукти не са открити никакви примеси от други видове меса или от соя. Различия при млечните продукти От групата на млечните продукти и маргарина са били изследвани 8 продукта, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин. При два от млечните продукти са установени различия в етикетите между "българския" и "европейския". За един от видовете краве масло, съдържанието на мазнини в продукта, предлаган у нас е 82%, а в този от германския пазар – 80%. При съпоставката на маргарина, който на външен вид е абсолютно еднакъв (освен разлика в грамажа) предлагания у нас е със 70% мазнини, а немския е с 80% мазнини, посочиха от БАБХ. Органолептичният анализ е установил различие при двата аналога на сирене "Моцарела" във вкуса, мириса, аромата, цвета, консистенция, разрезната повърхност и саламурата. Сиренето, предлагано на българския пазар е с бял цвят, специфичен вкус, но без изразен аромат на мляко, с рехава разрезна повърхност и слабо открояване на пластовете. На саламурата ú липсва характерния зеленикав оттенък. Сиренето, предлагано на германския пазар, е със слабо жълт оттенък, изразен вкус на мляко, плътна разрезна повърхност с открояване на пластовете. При саламурата се наблюдава специфичния зеленикав оттенък, е посочено в съобщението на МЗХ. При физикохимичния анализ са установени различия, но те са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения. Например за един вид сирене съдържанието на въглехидрати на "българския" продукт е с 0.1% по-високо в сравнение с "европейския" и с 0.2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета. Съдържанието на протеин на "българския" продукт е с 0.19% по-високо в сравнение с "европейския" и с 0.2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета. За един вид краве масло съдържанието на наситени мастни киселини на "българския" продукт е с 0.9% по-високо сравнено с "европейския" и с 4.3% по-високо в сравнение с информацията на етикета. Съдържанието на въглехидрати на "българския" продукт е с 0.46% по-ниско, в сравнение с "европейския" и с 0.31% по-ниско в сравнение с информацията на етикета. Не е било установено наличие на немлечни мазнини в млечните продукти. Един от видовете краве масло в Германия се продава за около 4 лева, докато в България струва 5.89 лева за едно и също количество от 250 грама. Различия при шоколадовите изделия От групата на шоколадови изделия са изследвани 8 продукта - 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт. Има установени различия при състава, изписан на етикета, както и в цвета. В детски шоколадов десерт от една и съща търговска марка се наблюдават значителни разлики между съставките на двата етикета. В продукта от Германия се съдържат захар, декстроза и яйчен прах, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в "германския" има мляко - 24% и тъмен (горчив) шоколад - 21%, докато в "българския" има мляко 21% и шоколад – 20%. Този продукт е с по-лошо качество на българския пазар, каза д-р Дамян Илиев, изпълнителен директор на БАБХ. Различие е констатирано при двата аналога на един от видовете шоколад по отношение на цвета. Българския продукт е с кафяв цвят, а западноевропейският му аналог е светло кафяв, посочват от БАЗХ. Установени са и несъществени различия в някои от стойностите на шоколадовите изделия, но те са в рамките на допустимите отклонения. Например за един вид шоколад съдържанието на мазнини сравнено с обявеното на етикета за "българския" продукт е 0.02% по-малко, а на "европейския" по-малко с 0.31%. Съдържанието на захари сравнено с обявеното на етикета за "българския" продукт е с 1.09% по-ниско, а за "европейския" е по-ниско с 1.95%. Съдържание на какао при обявеното на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8.68% повече, а немския – 4.67% повече какао. Този показател е в полза на шоколада, продаван у нас, каза д-р Тодорка Янковска-Стефанова. За един вид шоколадови бонбони съдържанието на мазнини сравнено с обявено на етикета за "българския" продукт е 0.36% по-малко, а на "европейския" – по-малко с 0.44%. Съдържанието на белтък сравнено с обявеното на етикета за "българския" продукт е с 0.42% по-високо, а за "европейския" – по-ниско с 0.11% Не е установено да са използвани подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия. Двойно по-високи цени у нас на детски пюрета Два вида детски пюрета са изследвани от групата на "детски храни" и са установени различия. В детско пюре от една и съща марка са обявени всички съставки на етикета, но в продукта предлаган на българския пазар обявеното съдържание на рапичното олио е 1.3%, докато в този от Германия е 0.9%. Съдържанието на протеин в пюрето за Германия е 1.5 гр. на 100 грама продукт, а за България количеството е 1 грам на 100 грама продукт. Органолептичният анализ не е установил различия. Констатирани са различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване, но те са несъществени и в рамките на допустимите отклонения. Например съдържанието на белтък сравнено с обявено на етикета за "българския" продукт е 0.01% по-малко, а на "европейския" - с 0.15%. Съдържанието на хранителни влакнини сравнено с обявеното на етикета за "българския" продукт е с 0.04% по-високо, а за "европейския" – с 0.02%. Различия при безалкохолни напитки и сокове От групата на безалкохолните напитки и сокове са били изследвани 7 продукта, от които една газирана напитка, два вида плодови сока, един студен чай, две различни енергийни напитки и една млечна напитка с кафе. При етикетирането са установени различия. В газирана напитка от една и съща марка, продукта от немския пазар съдържа "захар" и "въглеродна киселина", а "българският" съдържа "фруктозо-глюкозен сироп" и "въглероден диоксид", посочват от БАБХ. В плодовия сок от една и съща марка, продуктът от западноевропейския пазар е с обявено съдържание на 100% плод, а този, предлаган в България, е с 97% сок от концентрат и 3% портокалов пулп. Това означава, че е с по-лошо качество, посочи д-р Дамян Илиев. При органолептичния анализ е установено, че при един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а вкусът е сладникав, в сравнение с този от Западна Европа, където газирането е изразено, а вкусът е сладък. При физикохимичен анализ констатираните различия в някои от стойностите са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения. Например за един вид енергийна напитка съдържанието на кофеин сравнено с обявено на етикета за "българския" продукт е с 1.52 mg % по-малко, а на "европейския" – с 0.65 mg %. Реалната разлика в съдържанието на кофеина между българския и европейския продукт е 0.87 mg %. Енергийното съдържание в "българския" продукт е с 3 kJ по-високо, от това на "европейския" продукт, посочват от БАБХ. За един вид сок съдържанието на захари в "българския" продукт е с 0.32 % по-ниско сравнено с "европейския" и с 0.39 % по-ниско сравнено с етикета. Съдържанието на белтък в "българския" продукт е с 0.02 % по-ниско сравнено с "европейския" и с 0.03 % по-високо сравнено с етикета. Не е установено наличие на необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните напитки и соковете.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/babh-ima-razlika-v-kachestvoto-na-hranite-na-balgarskiya-i-evropeiski-pazar-news265903.html

Свързани новини: