Март
2025
06/28/17 08:55
(http://www.klassa.bg/)

Докарахме тероризма в дома си

 ХРИСТО МОНОВ е роден през 1958 г. в с. Тлачене, област Враца. Завършил е психология в СУ. Специализирал е в Руската академия на педагогически науки. От 1985 г. е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Практикува като семеен психоконсултант и терапевт, оказва кризисна психологическа интервенция. Бил е зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето (2005-2009). Народен представител в 42-то НС от гражданската квота на "Коалиция за България", председател на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.

"Отчайваща диагноза за нацията е, че Бойко Борисов е три пъти министър-председател"

- Г-н Монов, тенденцията за засилване на агресията в българското общество не е от вчера или днес. Къде са корените й?
- Като човек, който се занимава с кризисна психологическа интервенция, мога да споделя, че се налага нашият екип всяка седмица да е някъде "на терен". Къде са причините ли? От една страна, може би чувствителността на обществото за това какво е агресивна проява, от друга - сринахме се като цивилизация. Влошихме качеството си на живот, изтрепваме се помежду си, докарахме тероризма в нашия дом.
Откъде е тенденцията ли? Не знам. Може би оттам, че станахме консуматорско общество, което не загърби, а забрави изконните си ценности. Отказахме се от тях, превърнахме се в нещо друго. Най-важното от ценностите на християнската цивилизация е, че човекът срещу теб не е средство, а цел. Ти трябва да достигнеш до него, за да живеете в хармония. Вие трябва да направите така, че да сте си полезни един на друг. А не да гледаш на човека срещу теб като обект, от който можеш да извлечеш печалба.
- Разбирам тревогата ви от това, с което се сблъсквате постоянно. Но сякаш хората се опитват да търсят вината другаде, извън себе си. Родителите - в училището, училището - в родителите, всички - в липсата на държава и в безнаказаността. Кое е най-страшното във веригата на търсене на вина?
- Търсенето на вина е най-грешната посока. "А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш", се казва в Евангелието от Матея.
Търсенето на вина не е продуктивната посока за решаване на проблема. И Фройд го е казал. Но ние, българите, по някаква странност на националната ни психика и характер, спираме да решаваме проблема, след като намерим виновния. Виновни сме всички, щом сме допуснали това да се случи. И промяната трябва да започне от промяната във всеки от нас. Ако не го направим, утре ние ще бъдем жертви на този "батка" в Несебър. Той щеше да пребие сигурно жената, ако не беше толкова тъп, за да не дръпне ръчната спирачка на лъскавия си "Мерцедес". Друг е въпросът какво прави този "Мерцедес" там. А защо прекрасно работещата ни полиция, която ни пази, е допуснала всичко това? А хората, които само гледат? Затова казвам, че промяната трябва да започне от нас. И най-важното е да не се примиряваме с насилието.
Терминологично малко грешим. Агресията е нормален човешки механизъм, може би базово заложен, за адаптация. Ако не е била агресията, нямало е да оцелеем. Но насилието като социално явление е вече продукт на нашето общество. То е навсякъде.
Ще дам за пример изследване на Американската психологическа асоциация от 1953 г. То показва, че когато са излъчвали анимационните филмчета за Том и Джери в събота и неделя, в понеделник в американските детски градини и начални училища е имало много прояви на насилничество от деца към деца, копирайки видяното на телевизионния екран.
- Насочвате разговора ни към компютрите и медиите, които са неразделна част от живота на децата и младите хора. Как да предпазим нашето утре от насилието, с което те са облъчвани всеки ден от телевизионния екран и от компютърните игри, от модерните телефони? На какво да заложим? Щипка консерватизъм в семейството, в училището, в обществото или... Достатъчно ли ще е?
- С щипка консерватизъм няма да стане. Най-бурно развиващата се икономика - тази в Китай, какво прави? Какви строги регулации има на съдържанието на медиите например. А у нас? Колко ненужни новини и репортажи за насилие излъчват медиите всеки ден! Интересът на детето е нравствена позиция. Нека под претекста "свобода на словото" да не се самоунищожаваме. Какъв е смисълът от разпространението на брутални актове на насилничество в медиите? В Китай това съдържание се регулира, регулира се и интернет като разпространител на подобни прояви, които са ненужни на всяко общество. Същото прави и Индия. А ние зад идеята, че свободата на словото е най-висшата ценност, се ликвидираме сами. Някой ни подхлъзна.
Дадох ви пример с Холивуд и поредицата за Том и Джери. А какъв беше отговорът на Съветския съюз? "Ну, погоди!" Това прекрасно, мило зайче е повече от Дракула, ако се загледате в сериите. Примерите са много важни. Трябва да сме изключително внимателни какво е съдържанието около нашите деца, какво им поднасяме, какво другите им поднасят. Процесът малко е изпуснат.
Да се върнем към инцидента в Несебър. Този (трудно ми е да го нарека) човек, срещу когото има незрящи хора, сигурно е бързал за някъде, може и нещо много важно да е трябвало да направи, например да достави 10 кг сладолед или нещо друго в ресторанта си... Той е разбрал обаче, че ние като общество нямаме съпротивителната сила да му забраним да прави това, което е направил.
- Защо е така? Безсилни ли сме? Примирили ли сме се с насилието?
- Често пътувам с трамвая по линия № 5. Там има много училища, при това добри. Някой да е направил забележка на 13-14-годишни, които нахлуват в превозното средство, говорят високо, пият енергийни напитки, псуват се, държат се неприлично? Когато онзиден на такъв "юнак" направих забележка заради коментара му за младо момиче с по-изрязан потник, че не му прилича да се отнася така към нея, че това, което се заканва да й направи, не е във възможностите му, защото е твърде малък, той се изрепчи. Казах му, че на следващата спирка ще го изхвърля от трамвая. Тогава пет човека скочиха срещу мен и казаха: "Ти защо си позволяваш така да се държиш с момчето?"
- Излиза, че толерираме насилието и агресивното поведение в определени моменти?
- Толерираме го с незачитането на истинските ценности. Не може този пикльо (не се извинявам за думата) да отправя сексуални закани към едно прекрасно момиче, което е по-голямо от него. Не може! За това нещо - шамар зад врата! И той ще разбере, че не може да се прави така. Благодарение на преклонението пред жената сме оцелявали като цивилизация. Когато сринем това нещо, ще сринем и цивилизацията.
- Всичко в крайна сметка не идва ли и от това, че сме общество от оцеляващи индивиди?
- Дотам се докарахме. Как да уважавам нация, на която Бойко Борисов три пъти е бил министър-председател! Тази нация си заслужава тази съдба. Да се оправя! И аз ще стана индивидуалист. Опитвал съм се, както е казал Дядо Вазов за Левски - "той внасяше бодрост в народната свяст", но то няма свяст! Отчайваща диагноза за нацията е, че Бойко Борисов е три пъти министър-председател.
- Не е ли песимистично?
- Предпочитам да съм реалист песимист, отколкото възторжен олигофрен.
- Има ли рецепта за справяне с насилието, за ограничаване на агресията?
- Има разработени от психолози, внедрени по света (не е необходимо "да откриваме топлата вода") системи за редуциране на агресивното поведение на децата в училище. В България единствената обществена структура, която що-годе работи добре, е училището. Там, вместо да караме децата в първи клас да учат по математика числата до сто (може би сме първата държава в света, която прави това в първи клас), да ги учим как хората общуват и си взаимодействат как решават конфликти и проблеми помежду си. Защо не им обясняваме и не им даваме примери колко е глупаво да си агресивен при най-малкия повод. Това може да стане даже и в часовете по математика.
Защо не направим така, че в българското училище да влязат повече помагащи професии - психолози, логопеди, социални работници, социални педагози. И да не ги наричаме педагогически специалисти, обиждайки ги по този начин. Те са заслужили да бъдат наричани логопеди, психолози и пр. Това са на пръв поглед дребни неща, не струват много пари, но ще бъдат изключително полезни за ограничаване на насилието и агресивното поведение от най-ранна възраст. От тези дребни на пръв поглед неща може да се промени цялостната ситуация, в която живеем.
Погрешно е да внушаваме на децата, че оцеляването може да бъде на всяка цена. На всяка цена означава да не зачиташ другия. И в един миг да останеш сам. А това е страшно.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки

новините от вчера Новините от вчера
новините от днес Новините от днес

Търсене


Архив

ПоВтСрЧеПеСъНе
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване