Руската компания "Газпром" е принудена да продава своите дялове в турската Akfel Holding, национализирана през 2016 г., както и от друг свой актив – дяловете си в Bosphorus gas.

Но най-голямото главоболие може да дойде от стагнацията на турския пазар, който е вторият по големина за "Газпром" в Европа, пише руското издание „Коммерсант“ в публикация, озаглавена „Турският обратен поток“.

Москва иска „железобетонни гаранции“ от ЕС за „Турски поток“

Продажбата на активи означава отстъпление, изтъква изданието и допълва, че окончателно решение все още няма. Газовият гигант пък търси начини да „реанимира“ своя бизнес в Турция въпреки стагнацията на пазара и сложните отношения с местните власти.

Източници на „Коммерсант“ коментират, че „Газпромбанк“ е на финалната права за продажбата на дела си в Promak, която от своя страна е мажоритарен собственик на две газови компании, които са сред частните вносители на руски газ в Турция – Enerco и Avrasya. Руската банка държи дял от 40% в Promak, а съдружник в това начинание ѝ е Akfel Holding.

"Газпром" започва да строи "Турски поток" тази година

Promak е създадена през 2014 г. Тогава „Газпром“ започна преговори за покупката на 50% от Akfel Gas, която е в състава на турския холдинг. 

Трите газови компании, за които се коментира в публикацията, имат договор с руския гигант за покупка на общо 5,25 млрд. куб. метра газ годишно. С контрола си върху тях реално „Газпром“ държи около 16% от газовия пазар в Турция и обезпечава към 60% от вноса на газ в страната.

Всъщност сделката за покупката на Akfel Gas така и не получава одобрение от страна на регулатора на пазара, а през 2015 г. отношенията между Турция и Русия рязко охладняха и „Газпром“ започна да преосмисля позициите си на местния пазар.

Месеци по-късно обаче газовата компания има нова стратегия – тя предлага „Газпромбанк“ да продаде своя дял в Promak, а в замяна сделката за Akfel Gas да получи одобрение. В крайна сметка турската компания беше взета под контрола на държавата през 2016 г. след подозрения, че е финансирала дейността на организацията на Гюлен.

След този ход на турските власти в „Газпром“ настроенията вече са съвсем различни, пише още „Коммерсант“.

Според изданието сега компанията е готова да продаде дела си в Bosphorus Gas, мотивирайки се с липсата на свободен газов пазар в Турция.

Руски експерт: България може да преговаря за едната тръба на "Турски поток"

Страната губи своята привлекателност заради слабата национална валута и регулаторните тарифи, както и като цяло заради непредсказуемостта ѝ.

Излизането на руската компания от турския пазар и оставянето единствено в ролята на вносител на газ може и да не бъде толкова лошо. Очакванията на наблюдателите са, че така ще бъдат подсилени позициите на „Газпром“ в арбитражния спор за цената на руския газ за Турция, защото компанията вече няма да опитва да запази интересите си в компаниите, в които участва.

Най-големият проблем за „Газпром“ в Турция обаче е, че пазарът стагнира, а е вторият по големина за руската компания в Европа след Германия. Анкара също така работи активно и за привличане на други източници на газ – терминали за втечнен газ и газопроводи.