Иронията все още е жива в Близкия Изток.

През април Саудитска Арабия, където жените нямат право да шофират или да напускат страната без писмено разрешение от настойник от мъжки пол; където жените нямат право да се появяват на открито, без да са опаковани от глава до пети, беше избрана за член на комитета на ООН по правата на жените....

Сега същата монархия, където правителството цензурира всичко – от политическо несъгласие до по-неприлични картини на Рубенс, и където продемократичният блогър Раиф Бадауи бе осъден на 1000 удара с камшик и десет години затвор, се опитва да затвори единствената голяма и критична телевизия в арабския свят – „Ал Джазира”. Това е необикновено и трансгранично посегателство върху свободата на словото. Това е все едно Китай да заповяда на Великобритания да се откаже от Би Би Си.

„Ал Джазира” е базирана в Катар – малката и богата държава в Персийския залив, която е под тежка блокада от страна на Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Египет. Греховете на Катар, според Саудитска Арабия, са много и различни. Държавата е приютила десетки хора, които саудитците не харесват, сред които и такива с близки връзки до кръгове около „Ал Кайда”. И, разбира се, Катар притежава „Ал Джазира”.

Миналата седмица се появи новината, че Саудитска Арабия настоява за затварянето на „Ал Джазира” като част от цената за вдигане на блокадата. Катарците имат още няколко дни, за да се съобразят или да се изправят срещу последиците.

Видно е защо Саудитска Арабия иска „Ал Джазира” да замлъкне. За разлика от другите телевизии в Близкия Изток, които вместо новини обикновено бълват поток от непроверени правителствени съобщения и захаросани кадри на прегръщащи се принцове и президенти, основаната през 1996 г. „Ал Джазира” се опитва да показва наистина какво се случва.

По време на Арабската пролет през 2011 г. телевизията предостави трибуна на протестиращите от региона, включително и на „Мюсюлмански братя”, които след това съставиха закратко правителство в Египет и които се противопоставят на управляващите режими и в други държави. Арабските автократи намират това за тревожно и вбесяващо.

На Запад също някои не харесват „Ал Джазира”. Когато тя излъчваше изявленията на Осама бин Ладен от пещерата му в Афганистан, много хора твърдяха, че това не е толкова новинарство, колкото пропаганда на тероризма. През 2004 г. новото правителство в Ирак, все още под контрола на водената от САЩ коалиция, която отстрани Саддам Хюсеин, затвори офиса на „Ал Джазира” в Багдад за месец. През 2016 г. иракското правителство отново затвори представителството за година с обвинение за разпалване на религиозна вражда чрез пристрастно отразяване.

Телевизия под бурка

Всички тези забрани бяха погрешни. „Ал Джазира” не е перфектната новинарска организация, но тя се опитва да предлага различни гледни точки – и на правителството, и на дисидентите от страната и от света. Един от слоганите на телевизията е: „Мнението и другото мнение”. На фона на това обаче телевизията си затваря очите за това, което става вътре в Катар – страната никога не получава тази доза критичност, която получават другите. Има разлика и между английския канал на „Ал Джазира” и арабския, който изразява пристрастия към политическия ислям, по-толерантен е към екстремизма и по-близък до официалните позиции на правителството на Катар. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства искат затварянето и на двете програми.

Въпреки това, ако сме справедливи, „Ал Джазира” върши важна работа и допринася за разнообразието от новини и коментари за Близкия Изток. Абсурдно е да се твърди, че проблемите на арабския свят са многото информация или прекалено свободното разпространение на идеи. По-вярно е обратното. Саудитска Арабия трябва да спре да се опитва да „изнася” своята груба цензура в съседните държави. Всъщност, тя изобщо трябва да спре да ги тормози.

Редакционен коментар в списание "Икономист". Преводът е на Клуб Z.