Арестуваните заради побой над деца спортисти, родителите и треньорите им в Асеновград, роми, се обръщат към съдията по делото за мярката им за неотклонение с "батка". Репортер на сайта glas.bg е записал буквално думите на деветимата към съдията по делото Иван Шейтанов. Вижте какво казват задържаните в последните си думи в асеновградския районен съд, където продължава мярката им за неотклонение:

Емрал Рамадан: Минах случайно през болницата. В това време удариха мен с камъни.

Костадин Мечев: Не съм взел в никакви боища. Не съм бил в язовира. Аз ПТП съм направил, счупил мигач, бях го направил с един приятел. Казаха жената Васко убили. Казаха ми умрял бил. Ама жив беше, аз колата оставих, дадох Васко на бърза помощ. В болницата нищо с колата не съм правил, ето свидетели имам, жената...

Адраман Адраманов: Аз бяхме на язовира, те гребеците ги видях ги, паднал долу във водата. По едно време едни дойдоха гребеците и с кака ми биха, да го ударат с лопатата. Там бяха братовчеда, стана нещо, не знам. Треньора дърпал него и го набил. Ние голи ръце и таковахме се. Ко стана, атакувахме ги всичките, ама те почнаха първи, удариха ме с греблото.

Стефан Димитров: Зехме си ядене, бяхме на Бачково. Тръгнах към болницата, обадиха се, Васко лежал на пода в една улицата, почнах да им викам, дойде един с коса бяла, вика махай се, прибирай се. Закани не съм употребил, батка (към съдията) не съм канил никой батка. Пуснаха ме, после оня дойде и ме прибра след два дни. Не съм посегнал никой.

Исмет: В язовира и автобуса не съм участвал. Бях у нас на двора, Ангел видях главата кръв тече, викат ми майка му Айде да ни караш на болницата. Закарах ги, после се прибрах. Аз майка му закарах, той беше там Ангел.

Ангел Михайлов: Бях язовира, един момче... момиче, паднал лодкста, аз викам Искаш ли помощ, те викат Не, треньора идва и ми вика Ша ви еба майката циганска, друг един удари ме с греблото. Нападнаха ни, аз ме набиха, ей го виж, паднах замята, искам да ставам, друг един ме удари. На болницата бях вътре.

Яшар Сами: Бях жената и детето, хапнахме на язовира. Изведнъж едни нападнаха братчеда, жената ме прибра, после се върнах. Кръв имаше Ангел, закарах го болницата. Тя линейката дошла, закарала го. Аз рейса видях, един слиза рейса и почна Адраман да бие. Аз назад, един момче почна и мене да бие. Аз прибрах се в махалата. Гьобеците го нападнаха братчеда.

Васил Иванов: Ша кажа, с тях бях в язовира, плувахме тях с братчеда. Плуваме ние, с Адрумана, падна едното момиче, на късата вода отиде... така нататък, дойдоха гьобеците, треньора дойде, почна да псува нас. Чичо ми удари шамар да не се бием. Треньора удари чичо ми, друг един удари Ангел, жените почнаха да плачат, дойде един с пистолет черен голям, искаше да го скарва, страхувам се аз от пистолета, вика: Махай се, сега гребеците ще дойдат, няма да познаят вас. Отидох на болницата, излизам, видяха ме и ме хванаха единия, почнах да падам земята. Аз припаднах, бешех аз така, докарахаме в болницата, натресен мозък имам лекаря казаха мене.