„Проектът за газовия хъб "Балкан" е изключително ценен не само за България, но за целия регион на Югоизточна Европа. Той ще даде възможност през страната ни да минава природен газ от различни източници по различни маршрути и ще създаде условия за търговия на базата на тази платформа за изграждане на газоразпределителен център“. Това каза по бТВ министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Съвсем скоро предстои „Булгартрансгаз” да обяви обществената поръчка за предпроектното проучване, за което ЕК е предоставила и финансиране.

За да стане възможно изграждането на този хъб обаче, трябва на първо място да се изгради липсващата инфраструктура.

„В края на 2016 г. беше изграден първият интерконектор между България и Румъния. Сега сме на път да реализираме и изключително важния интерконектор с Гърция. В началото на есента ще се стартира обществена поръчка за изпълнител на този проект, документацията вече е подготвена и предстои да бъде възложена", уточни Петкова.

Този проект ще даде възможност да се свържем с друг източник на газ, какъвто е Каспийският регион.

За интерконектора със Сърбия работим много активно. От българска страна са налице всички предпоставки този проект да се реализира. При сърбите обаче има проблем с осигуряване на финансирането. Те кандидатстват за финансиране по предпроектните програми, по които Белград има достъп, но има забавяне. 

"Ние сме осигурили финансиране по оперативна програма „Иновация и конкурентоспособност” –  45 млн. лв., но ако партньорите ни от сръбска страна не постигнат такъв напредък, може да загубим тези средства", обясни Петкова.

"Булгартрансгаз" преговаря със Сърбия за изграждане на напълно нова газова връзка с капацитет от 10-12 млрд. куб. метра годишно“, отбеляза изпълнителният директор на държавното дружество Георги Гегов след общественото обсъждане на 10-годишния план за развитие на газопреносната мрежа в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), предаде БНР.

До края на годината трябва да стане ясно какви ще са източниците и маршрутите на суровината, цената и капацитета на съоръжението, както и колко би печелила страната ни от транзитни такси.

Маршрутът на газа ще зависи откъде ще бъдат пренасочени количествата от Русия, които в момента се транзитират през страната ни от Украйна за Турция, Гърция, Македония, а оставалото отива за вътрешно потребление. 

Според Гегов най-евтиният вариант за новия маршрут за руския газ през страната ни ще бъде, ако горивото влиза през Турция и се използва сега съществуващата тръба, през която преминават около 12 млрд. куб. м.

„Със сръбските колеги вече подписахме меморандум, с който те се съгласяват, в случай че успеем да реализираме идеята за газов хъб и транспортираме по посока Сърбия 10-13 млрд. куб.м петролен газ, те също ще разширят мрежата си и до Унгария и Австрия“, отбеляза Гегов.

Това на практика са количествата руски газ, които страната ни в момента транзитира през Украйна и за които "Булгартрансгаз" и "Газпром" имат договор до 2030 г. За да бъде изпълнен договорът, тези количества ще бъдат пренасочвани към Европа през Сърбия, за което българската и руската страна все още преговарят.

„Почти 100% е сигурно, че количествата, които страната ни транзитира за Гърция в момента (2.6 млрд. куб. метра през 2016 г.), ще се запазят, за което вече е постигнато споразумение с руската страна“, каза още Гегов. 
 

През бТВ министър Петкова за сетен път декларира подкрепата си за изграждането на АЕЦ "Белене":

"Не може да си позволим с лека ръка да игнорираме 3 млрд. лева. Този проект трябва да се реализира на пазарен принцип, държавата ще участва с някакъв миноритарен дял.
Гледаме този ресурс, който българските данъкоплатци са платили за „Белене”, да не отиде на вятъра".

"Това може да стане с един стратегически инвеститор. Има интерес. Пълното оборуддване ще пристигне в България през септември и до края на годината се надявам да стартираме процедурата", уточни Петкова.