Румънското правителство връчи на канадската златодобивна компания Gabriel Resources искане да изплати данъци в размер на 8,6 милиона долара, съобщи в. "Гардиън".

Това стана броени дни, след като фирмата заведе дело срещу Букурещ за компенсация в размер на 4,4 милиарда долара заради нереализиран проект.

В продължение на повече 18 години от Gabriel Resources се борили да получат разрешителни за открита мина. Тя се намира в село Рошия Монтана в планината Апусени. Там се намират най-големите в Европа залежи на злато.

Трън: не на златодобива в града!

Проектът обаче бил спрян през 2013 г., след като десетки хиляди хора протестирали срещу него по улиците в продължение на три седмици. Година по-късно румънското правителство оттеглило подкрепата си за начинанието А тази година подало заявка за включване на Рошия Монтана и околностите в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Това на практика е унищожаване на мината.

В края на юни от Gabriel Resources обявиха, че ще съдят Румъния в съда на Световната банка за загуби в размер на 4,4 милиарда долара. От компанията твърдят, че властите в Букурещ са нарушили редица международни инвестиционни договори. Ако делото бъде спечелено, на канадците ще бъдат изплатени близо 2 на сто от предвидения за тази година БВП на Румъния.

Дни по-късно Букурещ обяви, че Gabriel Resources дължи 8,6 милиона долара неплатен данък ДДС, свързан с купуването на стоки и услуги в периода 2011-2016 г. Властите предупредиха, че златодобивната компания може да плати още милиони в наказателни лихви.

От Gabriel Resources твърдят, че действията на Румъния са "просто едно отмъщение". Според канадците избраното за това време съвсем не е случайно съвпадение. В комюнике изпълнителният директор на фирмата Джонатан Хенри заявява, че това се прави, за да се възпрепятства стремежът й да получи справедливост в заведеното от нея дело.

Смята се, че под Рошия Монтана има 314 тона злато. Проектът предвиждаше това да бъде най-голямата златна мина в Европа. Срещу него обаче имаше постоянна съпротива от природозащитници и други групи.

Ако мината функционираше, там щеше да се използва значително количество цианид. А близката долина щеше да се превърне в бунище за близо 250 милиона тона отпадъци с цианид от промиването на злато. Щяха да бъдат също така унищожени 4 планински върха, близките села и редица подземни галерии на 1900-годишна възраст, останали от римско време.

"Заплахата за околната среда бе сериозна, - заяви Тудор Брадацан, един от основателите на организацията Mining Watch Romania. - Доскоро няколко поредни румънски правителства бяха благосклонни към Gabriel Resources. Може би тези данъци са просто сигнал, че някои власти вече работят за Румъния."