Полицията и съдът харчат все повече и по-безполезно парите ни

На фона на полицейските протести с искания за повече пари анализ показа, че секторът харчи все повече от парите ни и все по-неефективно. Същото е положението и със съдебната ни система, според доклад на Института за пазарна икономика, оценяващ ефективността на публичните разходи за периода 2011-2015 г.

Бюджетът на полицията се увеличава всяка година, а и през годината се гласуват допълнителни разходи. У нас разходите за полиция в България са с около 30% по-високи в сравнение с ЕС, а качеството на работата им се оценява с около 25% по-ниско, показва анализът. С други думи, данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средата за ЕС цена.

Ситуацията в съдебната система е идентична. Бюджетът ѝ традиционно се увеличава всяка година, отпускат се и допълителни средства през годината. В същото време, ежегодните доклади на ЕК, потвърждавани и от бизнеса у нас и чужбина, показват сериозни проблеми по отношение защитата правата на собственост в страната. Не е изненада, че в последното издание на международния индекс „Право на собственост” България бележи историческо дъно на оценката си.

И докато качеството на тези услуги се влошава, средногодишните разходи в системата остават необяснимо високи и се увеличават от 0,6% от БВП в периода 2011-2013 г. на 0,7% от БВП в периода 2014-2015 г. Същевременно средногодишните разходи в ЕС за съдебната власт се свиват от 0,4% от БВП в периода 2011-2013 г. до 0,3% от БВП в периода 2014-2015 г. На фона на около двойно по-високите разходи в България в периода 2011-2015 г. качеството на работата на съдебната власт в страната е с близо 25% по-ниско.

Защо ИПИ оценяват ефекта от публичните разходи?

Когато дойде време за разпределянето на държавния бюджет за предстоящата година всеки сектор се стреми да се добере до по-голям дял. Застават лоби срещу лоби и с дипломатични средства, протести или задкулисие въпросът се решава. Във въпросните обсъждания обаче липсва едно - оценка на ефективността на вече похарченото, която би показала дали е разумно да се продължи с харченето в същите размери, ако да - защо, ако не - къде са слабостите и какво да се промени.

Използваната в случая методология се опира на оценките от класацията Доклад за глобална конкурентоспособност, Индекса на европейския здравен потребител и статистиката за доходите и условията на живот на Евростат. Тя представлява съотношението между резултата и разходите за него. Оценката се повишава при подобряване на резултата и/или намаляване на разходите, при изпреварващо подобряване на резултата спрямо разходите.

От направения преглед се вижда, че в периода 2011-2015 г. ефикасността на публичните разходи в България остава под средните нива в ЕС, като при разходите за полиция и съдебна система разликите са значителни.

Ето какво показва и по-детайлният преглед:

Полиция

При ефикасността на разходите за полиция в периода 2012-2015 г. се наблюдава подобрение единствено през 2012 г. След това тенденцията е низходяща и през 2015 г. ефикасността на разходите е с около 15% по-ниска в сравнение с 2011 г. Подобрението през 2012 г. се дължи на намаляване на разходите с 0,1% от БВП, като в същото време качеството на работата на полицията остава почти непроменено. Това ясно повдига въпроса доколко ефикасни са тези разходи, ако същият ефект е постигнат с по-нисък разход.

Понижението на оценката на ефикасността на разходите за полиция през 2013 г. се дължи на рязкото увеличение на разходите с около 18% (0,2% от БВП) и паралелното повишение на оценката за качеството на работата на полицията е едва 4% (0,1% от БВП). През 2014 г. разходите се увеличават с 8%, докато качеството на услугите е оценено по-ниско в сравнение с предходната година. Понижение на качеството се отчита и през 2015 г., въпреки че разходите остават непроменени като отношение към БВП.

Едно от възможните обяснения за понижението на оценката за качеството на полицейските услуги през 2015 г. е началото на бежанската криза в ЕС. По данни на граничните служби в подадените заявления за бежански статут през 2015 г. са близо двойно повече в сравнение с предходната година, докато одобрените такива са с около 20% по-малко. Около 12 хил. души са получили статут на бежанци в България в периода 2014-2015 г., което, макар и да представлява увеличение спрямо предходните години, е относително нисък брой на фона на населението на страната от близо 7 млн. души. Трябва да се има предвид и че в масовия случай получилите статут не остават в България, а продължават пътя си към Западна Европа.

Сравнението за ефикасността на разходите за полиция в България със средните нива за ЕС показва, че те са почти двойно по-неефикасни в сравнение с тези в Европа. Така например средногодишният разход в България в периода 2011-2015 г. е 1,3% с тенденция на нарастване, а същевременно в ЕС той е постоянен около 1% от БВП. Докато разходите в България са с около 30% по-високи в сравнение с ЕС, то качеството на предоставяните услуги се оценява с повече от 25% по-ниско. С други думи данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средата за ЕС цена.

Съдебна система

Ефикасността на разходите за съдебната система в страната бележи трайна тенденция на намаляване, като подобрение се наблюдава единствено през 2015 г. Въпреки това увеличението на оценката не успява да компенсира напълно резкия спад от 2014 г. и тя остава на второто си най-ниско ниво през разглеждания период. 

По-ниската оценка се дължи изцяло на ръст в разходите за съдебната система през 2014-2015 г., който изпреварва повишението на качеството на предлаганите услуги. Така например през 2014 г. разходите за съдебната система се увеличават с около 17% и достигат 0,7% от БВП, докато качеството на предлаганите услуги се подобрява с едва 7%. 

Обяснение за понижаващата се оценка за качеството на съдебните услуги в периода 2011-2013 г. може да се търси в критичните доклади на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка (Cooperation and Verification Mechanism), обещанията на правителството за борба с корупцията, които така и не се сбъдват, и последвалите социални протести през зимата и лятото на 2013 г. След предсрочните избори в края на 2014 г. и идването на власт на новото правителство като водеща тема в управленската програма залегна провеждане на съдебна реформа.

В същото време обаче средногодишните разходи в системата остават необяснимо високи и се увеличават от 0,6% от БВП в периода 2011-2013 г. на 0,7% от БВП в периода 2014-2015 г. Същевременно средногодишните разходи в ЕС се свиват от 0,4% от БВП в периода 2011-2013 г. до 0,3% от БВП в периода 2014-2015 г. На фона на около двойно по-високите разходи в България в периода 2011-2015 г. качеството на работата на съдебната власт в страната е с близо 25% по-ниско (подобно на полицията). Оттам идва и разликата от над два пъти в оценката на ефикасност – услуги със сравнително ниско качество на висока цена.

Изпълнителна и законодателна власт. Финансови, фискални и външни дейности

Ефикасността им през 2014 г. е с около 60% по-висока в сравнение със средната стойност за периода 2011-2013 г. Това обаче се дължи на рязко свиване на разходите през 2014 г. с около 1% от БВП в сравнение със средногодишния разход през предходните три години.

Същевременно оценката за качеството на административните услуги през 2014 г. бележи леко повишение в сравнение с 2013 г. Това може да се обясни с двата социални протеста – един през зимата и един през лятото, белязали 2013 година. Въпреки лекото подобрение през 2014 г. оценката за качеството на административните услуги остава по-ниска в сравнение с периода 2011-2012 г., което може да се обясни с политическата криза и предсрочните парламентарни избори през 2013 и 2014 г.

Оценката за качеството на административните услуги бележи рязко увеличение през 2015 г., като тук вероятно са повлияли крехката политическа стабилност, както и ударното усвояване на като тук вероятно са повлияли крехката политическа стабилност, както и ударното усвояване на рязкото увеличаване на разходите за тези дейности – с 0,4% от БВП, като крайният ефект е понижение на оценката за ефикасност. С други думи, увеличението на разходите за административни дейности изпреварва подобрението на качеството им, т.е. те са надценени в сравнение с предходната година. От друга страна обаче се наблюдава подобрение, тъй като с около 0,6% от БВП по-ниски разходи през 2015 г. се постигат по-високи резултати в сравнение с периода 2011-2013 г. Това означава, че административните услуги са били надценени в този периода и повишават своята ефикасност през 2015 г.

Изоставането на България по ефикасност на публичните разходи в сравнение със средните нива в ЕС се запазва в периода 2011-2015 г., но разликата намалява. Тази разлика е пренебрежимо малка през 2014 г., което се дължи на рязкото свиване на публичните разходи в България, докато в ЕС те се запазват непроменени. По отношение на качеството на предоставяните услуги от изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни дейности България е под средните нива за ЕС. В същото време средногодишният разход за тези услуги в България в периода 2011-2015 г. е 2,2% от БВП, докато средно за ЕС той е 1,9% от БВП. Нещо повече – разходите са почти постоянни в ЕС, докато в България в периода 2011-2013 г. средногодишните разходи възлизат на 2,5% от БВП и намаляват до 1,7% от БВП през следващите две години.

От тези резултати се вижда, че ефикасността на публичните разходи за изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни дейности в страната е била значително по-ниска в сравнение със средните нива за ЕС, макар и да бележи подобрение за периода. Отворен обаче остава въпросът дали намаляването на разходите за тази функция в България е осъзната и трайна промяна или по-скоро се дължи на по-високия от очаквания ръст на икономиката през 2014 и 2015 г. Последният влияе на знаменателя и понижава размера на тези разходи като отношение към БВП. Нещо повече – през 2015 г., на фона на изненадващо висок икономически ръст, разходите се увеличават. От една страна това може да е естествено развитие от приключването на разплащанията по европейските програми за предходния програмен период. От друга страна обаче може да е сигнал, че апетитът за повече публични разходи идва „с яденето”, т.е. с по-бързото развитие на икономика.

Здравеопазване

Ефикасността на публичните разходи за здравеопазване в България е една от най-ниските от от размера на отделяните средства за този сектор. През 2012-2013 г. се наблюдава повишение на ефикасността, което е резултат от повишаване на оценката за качество на фона на сравнително постоянни разходи. Причината за по-високата оценка за качество обаче се крие в промяна на методологията на Индекса на европейския здравен потребител, който от 2012 г. включва допълнителен индикатор за обхват на и достъп до предоставяните услуги, което повишава цялостната оценка.

Парадоксалното при оценката на ефикасността на публичните разходи за здравеопазване е запазването на сравнително по-високи оценки през 2012-2013 г. на фона на средногодишни разходи в размер на 4,5% от БВП. През 2014-2015 г. средногодишните разходите рязко се увеличават до 5,5% от БВП, което обаче е съпътствано със спад в качеството на предоставяните услуги и през двете години. Това ясно показва липсата на каквато и да било връзка между размера на публичните разходи и качеството на предоставяните услуги. Тъй като Евростат отчита публичните разходи на начислена основа (т.е. в момента на възникване на задължението за плащане, независимо че плащането се състои в следващи периоди),  разминаването между динамиката при разходите и качеството на услугите не може да се обясни с натрупани задължения в предходни периоди.

Същевременно от години е известно, че публичната здравноосигурителна система страда от редица изкривявания, които водят до постоянна необходимост от допълнителни разходи. Това се вижда ясно през 2013 г., когато се налага актуализирането на бюджета на НЗОК. През следващата година бюджетът на касата е актуализиран два пъти, включително заради отпускане на допълнителна субсидия от държавния бюджет. Това е и основната причина за увеличаването на публичните разходи през 2014-2015 г., което обаче е съпроводено със спад качеството. 

Макар че ефикасността на публичните разходи за здравеопазване в България не е далеч от средноевропейските нива, тенденцията на развитие е противоположна. Докато в страните от ЕС ефикасността се повишава през разглеждания период, тя намалява в България. Причината България да се движи около средните нива за ЕС е, че докато качеството на здравните услуги в останалите страни членки е по-високо, същото се отнася и за разходите им.

Въпреки това средногодишните публични разходи за здравеопазване в ЕС са почти постоянни – 7,2% от БВП в периода 2011-2015 г., докато в България се наблюдава ясно изразена тенденция на покачването им. На фона на постоянни разходи в ЕС качеството на здравните услуги се подобрява, докато в България ръстът на разходите е съпроводен с влошаване в качеството.

Причини за разликите в публичните разходи могат да се търсят в по-големия среден размер на държавите (включително и държавите на благоденствието) в страните от ЕС, както и в по-високата продължителност на живот, а оттам и по-високи разходи за лечението на застаряващото население.

Социални разходи и пенсии

Социални трансфери (без пенсии)

От направеният преглед се вижда, че оценката на ефикасността на публичните разходи за социални дейности без пенсии е почти постоянен през разглеждания период. Делът на населението, което е излязло от бедност, е сравнително постоянен в периода 2011-2015 г., докато разходите за социални дейности се увеличават в периода 2012-2013 г. и намаляват след това. Това движение на разходите, без видима промяна в резултата от тях, се наблюдава и при останалите разгледани функции и за пореден път повдига въпроса както за тяхната ефикасност, така и за ефективността им.

В сравнение със средните нива в ЕС ефикасността на разходите за социални дейности в България е по-висока. Въпреки това средногодишните разходи в ЕС са сравнително постоянни – около 9% от БВП, докато в България варират между 3 и 3,8% от БВП. Както и при разходите за здравеопазване, така и при тези за социални дейности разликата най-вече в размера на т.нар. държава на благоденствието между България и средните нива в ЕС предопределя разлика в публичните разходи по това перо.

Пенсии 

Както при ефикасността на социалните разходи, така и при разходите за пенсии не се наблюдават сериозни изменения през разглеждания период. Въпреки това при пенсиите се наблюдава ясна тенденция на намаляване на ефикасността, която се дължи на ръст в разходите от 9,2% от БВП през 2011 г. до 9,9% от БВП през 2015 г. В същото време делът на пенсионерите, които не живеят в риск от бедност, остава почти непроменен през наблюдавания период.

Ефикасността на разходите за пенсии в ЕС е малко над тази в България и остава стабилна в периода 2011-2015 г. Това се дължи както на липсата на значителна промяна в средногодишните разходи, които се движат около 10% от БВП, така и в оценката за качество. Прави впечатление, че средногодишните разходи в ЕС и в България са много близки, докато при резултатите се наблюдава известно разминаване. По-конкретно, тенденцията в резултатите в България е негативна, докато в ЕС резултатите са стабилни.

Причини за това могат да се търсят в немалкото възможности за ранно пенсиониране в България (включително и чрез така наречените „инвалидни пенсии”), които в много случаи се използват за източване на пенсионната система. По този начин ограниченият ресурс за пенсии се разпилява (тъй като се ползва от повече хора и по-дълго), като възпрепятства осигуряване на адекватни доходи след края на трудовия живот.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//analizi/politciata-i-sadat-harchat-vse-poveche-i-po-bezpolezno-parite-ni-661016.html

Свързани новини: