ГЕРБ оттегли антиамериканската поправка, но създаде възможност за саморазправа с магистрати

ГЕРБ оттегли в сряда скандалните поправки в съдебния закон, които целяха да забранят външното финансиране за съсловните организации на магистратите и да ограничат свободата им за сдружаване. Това става след силен вътрешен и международен натиск, включително от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ и най-големите международни съдийски организации. В същото време управляващите приеха на второ гласуване в парламентарната правна комисия други твърде спорни предложения и откровени недомислици. Едно от тях бе т.нар. кариерен бонус за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Той предвижда след края на мандата им в съвета те да могат да изберат в кой съд да продължат да работят. Условието е да се върнат на същото ниво в системата, от което са дошли във ВСС. Например, членът на ВСС е бил съдия във Варна, но е решил, че му се работи в София. Дебатът в правната комисия по този въпрос имаше и комичен елемент, който показа как се пишат законите в държавата. Юлия Ковачева (ВСС) взе думата, за да обясни на депутатите, че "кариерният бонус" е вреден, защото така членовете на ВСС заобикалят конкурсите за преместване, които важат за всички останали магистрати. Тя напомни на депутатите, че въвеждат изключение за ВСС, което обаче не въвеждат за членовете на съдебния инспекторат. Тогава шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) призна, че наистина са забравили да сторят това. Той набързо поправи "грешката" и предложи такъв бонус за инспекторите, който се прие без дебат. Въпреки всичкото поправяне на грешки, законът продължи да изглежда недомислен. Самият текст за кариерните бонуси не просто дава право на членовете на ВСС да решат в кой град искат да работят, но им дава право да си сменят професията. Т.е. ако член на ВСС е бил окръжен съдия, той може да реши да бъде окръжен прокурор. Тази недомислица може да се коригира в пленарна зала като редакционна поправка. Друга противоречива поправка е разширяването до безкрайност на забраната за извършване на търговска дейност от магистрати. Те и досега нямаха право да бъдат търговци, но в закона бе записано, че не могат да извършват търговска дейност лично или чрез други лица, в това число техни роднини. Така се създава възможност за саморазправа с определени магистрати, чиито близки имат някакъв бизнес. Те ще бъдат поставени в положение да доказват отрицателни факти – т.е. че нямат нищо общо с бизнеса на своите близки. Това създава възможност за тяхното дискредитиране и дори дисциплинарно преследване. Снишаване след "много задълбочен анализ" Новината за оттегляне на т.нар. "антиамериканска" поправка бе съобщена от Цветан Цветанов часове преди планираното гласуване на текстовете на второ четене в парламентарната правна комисия, с идея да бъдат окончателно приети по "бързата писта" до края на седмицата, преди депутатите да излязат във ваканция. В първоначалния вариант, гласуван от парламента на първо четене, забраната се отнасяше за всички външни донори, включително европейските. По препоръка на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров депутатите от ГЕРБ извадиха от "черния списък" ЕС и Европейското икономическо пространство. Така в него останаха само организациите от САЩ, които са другият основен донор за професионалните организации и неправителствения сектор. "Заявяваме категорично, след много задълбочен анализ и разговори с неправителствения сектор, че не е удачно законодателната промяна за начина, по който се финансира неправителственият сектор в България с фондове от ЕС и от Фондация "Америка за България", да бъде приета в правната комисия и да бъде подложена на гласуване в пленарна зала", заяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ. Той обясни, че по този законопроект е имало "спекулативно поднасяне на информацията, отколкото нещо, което да бъде разумно и градивно". Сега ГЕРБ щели да се съсредоточат върху създаването на "работеща среда" за приемането на други важни поправки в Закона за съдебната власт. "Заявяваме, че сме "за" прозрачност в начина на финансиране, но не и "за" ограничаване на всички тези донори, които допринасят както за образование, така и за култура, гражданско общество и всички останали съсловни организации, които могат да бъдат подпомагани за реализирането на техните проекти", каза Цветанов. По-късно председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) даде да се разбере, че оттеглянето на промените не е станало заради някакво осъзнаване в партията. Той отново защити мотивите за внасянето на законопроекта, а именно даването на гаранции за независимост на магистратите. "Ще бъде само от полза за съсловните организации да се съобразят с нашите мотиви. Народните представители се борим за доверието на гражданите, но същото нещо трябва да правят и магистратите. Моят призив е: Върнете доверието на игрището. Ако си крием източниците на финансирането, няма как да върнем това доверие", каза Кирилов. Според него тезата за "антиамериканското противопоставяне е злонамерено тълкуване" на случилото се. Данаил Кирилов допълни, че най-активните магистратски организации трябва да разкрият и целите си. В този контекст професионалните организации на магистратите напомниха няколко пъти, че всички проекти с външно финансиране са публични и всеки може да се запознае с тях. Неделима част от проектите са и техните цели. Как антизападният закон стана просто антимарикански Промените, които са пряк аналог на забраните на Путин и Орбан срещу опонентите на властта от неправителствения сектор, бяха внесени в началото на юли от депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти". Мотивът бе, че така ще се засилят гаранциите за независимост на магистратите и ще се "премахнат всички предпоставки за упражняване на влияние върху органите на съдебната власт". Законът очевидно бе насочен срещу Съюза на съдиите в България – организация, която последователно защитава независимостта на съдиите и критикува статуквото. А сред донорските организации мишената бе Фондация "Америка за България", която развива многостранна дейност у нас, но един от приоритетите й е независимостта на съдебната власт. Повечето съсловни организации на магистратите, включително Асоциацията на прокурорите, се обявиха категорично срещу законопроекта, който освен това предвиждаше да се закрие най-старата юридическа организация у нас – Съюз на юристите в България. Писмо от Европейската комисията, за което съобщи шефът на правната комисия Данаил Кирилов, най-вероятно е "помогнало" на Бойко Борисов и Сотир Цацаров да стигнат до извода, че не е добре да се забрани европейското финансиране, включително стажове на магистрати в институции на ЕС и Съвета на Европа. Затова и след като законопроектът успешно бе гласуван на първо четене в парламента, ГЕРБ внесе промени, според които да няма забрана за европейско финансиране. Така инициативата бе сведена до откровен антиамерикански закон, насочен срещу "Америка за България" и други донори извън ЕС, за да бъдат опазени магистратите от "чуждо влияние". "Изглежда, че единствената страна, която ще пострада от такъв закон, е Америка. Единствените неправителствени организации, които ще бъдат засегнати, ще бъдат от Америка. Така че е трудно да се избяга от извода, че това е антиамерикански закон, че целта му е по някакъв начин да се навреди на отношенията между България и Америка", коментира във вторник пристигналият в София Хойт Брайън Ий, зам. помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси, пред Клуб Z. 105 проекта на "Америка за България" са само за образование В сряда ГЕРБ оттегли законопроекта, а Цветан Цветанов коментира, че "Америка за България" е финансирала проекти за около 170 млн. долара, от които 105 млн. само за образование". "Нито е имало, нито ще позволим намеса на каквато и да е била държава в начина, по който се управлява страната и законодателната ни програма", отговори още Цветанов на въпрос дали е имало дипломатическа реакция от страна на САЩ във връзка с проекта. По същото време в Министерския съвет вървеше срещата между премиера Бойко Борисов и американския посланик Ерик Рубин. Съпротивата По-рано през седмицата Съюзът на съдиите в България (ССБ) и Съюзът на юристите в България призоваха президента да наложи вето на проекта, ако той бъде приет. Съдийският съюз заплаши, че ще жали до дупка промените, включително пред Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека. "Тук не става въпрос за пари, а за тенденция, която трябва да бъде пресечена. Смисълът на поправката за финансирането е да бъде сплашен Съюзът на съдиите в България. Утре ще сплашват медии, университети, граждански организации", заявиха от ССБ. Мнозинството от Висшия съдебен съвет (ВСС) за пореден път показа, че върви по волята на силните на деня и отказа да формулира позиция. Това обаче стори опозицията в съвета, която се обяви против закона. Любопитното е, че против промените се обяви и бившият депутат от ГЕРБ Юлиана Колева, която сега е член на ВСС. Против текстовете бе и Асоциацията на прокурорите, която за първи път се разграничи от главния прокурор по важен въпрос. Фондация"Америка за България" обяви, че законодателните промени са отстъпление от евроатлантическите ценности. Европейската асоциация на съдиите на свой ред нарече промените "абсурдни". С подобна позиция излезе и организацията Европейски магистрати за демокрация и свободи (МЕДЕЛ). За намеса от страна на президента настояха в обща позиция и "Да, България", "Нова Република", БЗНС и "Зелените". Партиите твърдят, че "това срамно и недемократично законотворчество е писано очевидно под нечия чужда диктовка и опорочава принципите на парламентаризма в една правова държава".

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/gerb-ottegli-antiamerikanskata-popravka-no-sazdade-vazmozhnost-za-samorazprava-s-magistrati-news267121.html

Свързани новини: