- Санкциите от 2014 година бяха шок за икономиката ни. Ако новият комплекс от мерки бъде по-мащабен и се прибави към предишните ограничения, до какво може да доведе това?

- Шок за нашата икономика бе преминаването на Централната банка на Русия към свободно плаващ курс на рублата, това я повлече към колапс и остра инфлация, с които после банката започна да се бори чрез рязко повишаване на ставката за рефинансиране. По този начин тя с един замах вкара икономиката в стагфлационен капан, от който мъчително се измъкваме вече три години.

Резултатите от странната политика, наложена ни от вашингтонските финансови организации, се изразяват в намаляване на БВП с 15 трлн. рубли, недофинансиране на инвестициите с 5 трлн. рубли, а също така до свръхзабогатяването на спекулантите, манипулиращи курса на рублата.

Всъщност санкциите бяха задействани едва след като Централната банка на Русия подготви възможно най-благоприятни за максимализирането на тяхното разрушително действие условия: бе приватизирана Московската борса, беше отстранен контролът над курса на рублата и обявен преход към така наречената „насочена“ инфлация, която предполага повишаване на процентните ставки като единствен инструмент за борба с нея в условията на свободно трансгранично движение на капитала. Американците бяха убедени, че в отговор на наложените санкции Централната банка на Русия ще „пусне“ курса на рублата на „свободно плаване“ и ще вдигне процентните ставки, което ще убие развитието на руската икономика. Все едно по време на война силите на ПВО, вместо да свалят вражеските бомбардировачи на наша земя, да ги примамват до стратегически обекти и там да нанасят ударите си, за да максимализират разрушителната им сила.

Ако Банката на Русия, вместо да следва препоръките на МВФ, беше осъществила елементарни и общоприети във всички страни мерки, свързани със спекулативната атака срещу рублата, икономиката ни щеше да продължи ръста си с не по-малко от 4% годишно. А ако бе отговорила на финансовото ембарго от страна на САЩ с изваждане на руските резерви от долара, забрана да се ползва доларът във външната търговия, замразяване на задълженията ни пред американските кредитори, а също така прекратяване на достъпа на американски спекулативен капитал на руския финансов пазар и замяната на външните кредити с вътрешни, то тогава бихме получили разширено рублево пространство, а не свиването му в рамките на Евразийския икономически съюз.

- Тоест санкциите не са така страшни – всичко зависи от нашите собствени финансисти?

- Цялата сила на американските санкции се заключава в политиката на Централната банка на Русия, която не само че създаде най-благоприятни за тях условия, но и по същество се превърна в тяхна главна ударна сила.

Но това вече е в миналото. Законопроектът с новите санкции, почти единодушно гласуван от американския парламент, означава преход към нова фаза на войната – задържане на окупираните територии, на които е забранено сътрудничеството с Русия.

Не става дума само за страните от НАТО и територията на Украйна, чийто фактически ръководител е посланикът на САЩ, а преди всичко за руския финансов сектор. Американските санкционери го изолираха от западните дългосрочни и средносрочни кредити, оставяйки открити своите сили за бързо реагиране – валутните спекуланти. 

Санкциите не засягат краткосрочните кредити в срок от две седмици, които се използват за движение на курса на рублата и дестабилизация на макроикономическата ситуация в Русия. Намеренията са този режим да бъде запазен за неопределено дълго време.

Сега санкциите не могат да бъдат отменени или дори смекчени нито от президента, нито от парламентарното малцинство. За целта се изисква консенсус сред американския властващ елит. Освен това руският властващ елит начело с президента на страната ще се противопостави на тоталната изолация в западния свят. Именно на това разчитат американските политически архитекти – да откъснат елита от народа.

- Ще се получи ли?

- Мисля, че ефектът ще бъде обратен. На руските олигарси ще им се наложи да се погрижат повече за народа, а народът ще се сплоти още повече около президента.

- Може ли да се каже, че икономиката на Русия се е адаптирала към ограниченията?

- Вече казах, че основните проблеми, възникнали във връзка със западните санкции, са предизвикани от абсурдната от гледна точка на здравия разум, но следваща стриктно препоръките на вашингтонските финансови организации политика на Централната банка на Русия. Тази политика продължава, резултат от което е потискането на инвестиционната и иновационната активност и икономическия ръст. Съдейки по Основните насоки на единната държавна парично-кредитна политика за предстоящите три години, тя ще стане още по-твърда. Следствието ще бъде нова инфлационна спирала, деградация на икономиката и падане на жизнения стандарт.

При това американските спекуланти ще продължат да извличат свръхпечалби, манипулирайки руските финансови пазари и курса на рублата, като изстискват от руската икономика по стотици милиарди долара годишно.

За да се предотврати такова развитие на събитията, е необходимо Централната банка на Русия да се върне към изпълнението своите конституционни задължения за „защита и осигуряване на стабилност на рублата“ и да бъде задължена да предприеме нужните за това мерки. Включително: обявяване на средносрочен интервал при колебанието на курса на рублата с 1% движение на целевия показател; възстановяване на контрола на Централната банка на Русия върху Московската борса, отстранявайки възможностите за използване на инсайдерска информация от финансовите спекуланти; използване на общоприетите в световната практика методи за пресичане на опитите за манипулиране на валутно-финансовите пазари, включително въвеждане на предварително деклариране на трансграничните операции с капитали, ограничаване на кредитния лост, валутните интервенции и прочее; въвеждане на данък върху валутно-финансовите спекулации (данъкът на Тобин); при необходимост при спекулативни атаки да се фиксира валутната позиция на търговските банки и да се въведе пълна или частична продажба на валутните приходи.

Важно е също така на родната борса да се премине от колониалната практика на котировката на валутните курсове към общоприетата в суверенните държави котировка на единицата национална валута. Например към 1 юли 2017 г. котировката на 100 рубли беше 1,67 долара и 1,47 евро.

Съчетавайки обективните фактори, курсът на рублата може да се стабилизира (в средносрочна перспектива) на разумно ниво в рамките на конкурентоспособността на руските стоки (от сегашни 60 до по-раншните 80 рубли за долар). Съотношението на пазарния курс към паритета на покупателната способност е доказателство за неговата относителна заниженост, съотношението на паричната база и валутните резерви – за надеждността му.

Рублата би могла да бъде една от най-стабилните валути в света, ако Централната банка на Русия не беше позволила валутните спекуланти да формират нейния курс.

Въвеждането на изброените мерки ще осигури стабилизиране на курса на рублата в средносрочна перспектива, което е необходимо условие за увеличаването на инвестиционната активност и извеждането на икономиката ни в траекторията на стабилния растеж. Това е важно за реалното контролиране на инфлацията, водещ фактор за което е девалвацията на рублата.

- В условията на приемането на новите санкции може ли сериозно да се обсъжда икономическата стратегия на Кудрин? Никой няма да отвори за нас свободни пазари, нито ще ни позволи да се включим в западните технологични вериги даже като второстепенен играч.

- Това е насока, дадена от вашингтонските финансови организации. Ако сравните всички програмни идеи на този господин с меморандумите на мисията на МВФ в Москва, ще бъдете поразени от буквалните съвпадения. Той не предлага нищо свое, само транслира препоръките на Вашингтон.

Що се отнася до технологичните вериги, г-н Кудрин, докато ръководеше финансово-кредитната ни политика, вгради нашата икономика в тях – като доставчик на въглеводороди и други суровини. Обвързвайки рублата към купуването на долари и евро, отправяйки обратно в САЩ „излишъка“ от постъпващата в страната валута, кредитирайки американския бюджет чрез символичен процент, руските финансови власти доведоха до деградация руската икономика, като я лишиха от вътрешни източници за кредитиране. За това съм писал преди повече от десет години, когато със силите на тази банда така наречени „либерали“, а всъщност изпълнители на политиката на вашингтонските финансови организации, нашата икономика бе вкарана в този капан.

- Ако обобщим казаното дотук, вероятно ще излезе, че икономическият блок на правителството невинаги провежда популярни мерки, че не провежда необходимите мерки, а продължава курса, който вкарва все повече в задънена улица страната.

- Затова именно мерките са непопулярни – тъй като те не само вкараха в задънена улица икономиката ни, но обрекоха на бедност и лишиха от нормална работа десетки милиони души. Днес бихме могли да произвеждаме два пъти повече, ако тези мерки не пречеха на развитието на икономиката, лишавайки я от кредити.

- Представители на профилните министерства все по-често говорят за това, че руската икономика се „адаптира“, влиза в траекторията на растежа, но „изведнъж“ се появяват още по-мащабни санкции от „нашия приятел Тръмп“. Докога ще продължават тези опити за „адаптиране“, вместо кардинално да променим водената политика?

- Става въпрос за прикриване на проблемите, създадени от самите чиновници. Подобно на наркодилъри, те рекламират своя „залък от баницата“ като стимулатор за радост и развитие, а едновременно с това лишават икономическия организъм от елементарни условия за растеж. Те никога не признават грешките си, защото тези грешки всъщност са престъпления. А необходимостта от смяна на курса вече е очевидна за всеки здравомислещ човек. Само бенефициентите на тази политика – ръководители на крупни, работещи в симбиоза с ЦБ банки, валутните спекуланти, а също така шефовете на профилните, както вие казахте, министерства, са достатъчно силни, за да не допуснат никакви промени.

------------------- 

Сергей Юриевич Глазев  (роден 01.01. 1961 г., град Запорожие, СССР) е руски икономист, политик, съветник на президента на РФ Владимир Путин по въпросите на регионалната икономическа интеграция. Бивш министър на външноикономическите връзки на Русия, депутат в Държавната дума три мандата. Кандидат за президент на Руската Федерация (2004). Заместник-генерален секретар на ЕврАзЭС (2008). Доктор на икономическите науки, професор, академик от Руската академия на науките (от 2008 г.), член на Националната академия на науките на Украйна (от 2009 г.)

Източник: http://khazin.ru/

Превод от руски: Елена Дюлгерова