Кой се страхува от България?

Историческият по своята същност договор за добросъседство между Майка България и най-непокорната ѝ (и – да си го кажем - неблагодарна дъщеря) Македония вече е факт.

Имаше фанфари, радост, емоции… Омраза. И с право.

Недоволни са именно онези, които се хранят от лъжите. Защото, за да има ''добро съседство'', съседите трябва да са именно добри един към друг, ще рече - лъжите, подмяната и краденето на история, да спрат. А така златната хранилка, върху която живеят някои вече десетилетия, ще рухне и те ще се завърнат отново в политическото небитие.

Сегашната опозиция в Македония, която довчера управляваше със страх, корупция и далавери (чисто по бУгарски), е настръхнала от ужас.

Защо?

Не стига че въпросните политици вече не са власт, ами народът ще вземе да прогледне и да проумее, че същите тези (и подобни на тях) ''херои'' го отделиха от България, малтретираха го и го репресираха под опеката на ''грижовния'' Коминтерн, докато не смачкаха самосъзнанието му.

Десетилетия наред го държаха заключен в оковите на лъжата, кражбата и подмяната на история. Българска и гръцка история.

Защо?

Много просто – титовската хранилка ''пускаше'' само тогава, когато условията ѝ се изпълняваха безупречно и стриктно. Заличаването и оскверняването на Божии храмове, само за да се сменят надписите върху стенописите от български на ''мАкедонски'', гаврата с паметта на хиляди загинали в бой за свободата на същата тази Македония български войници, чупенето на техни паметни и надгробни плочи, репресиите върху българите с ясно самосъзнание за род и родина, превеждането на поети, които обявяваш за свои.

Същинският проблем е друг.

Някой ще каже: ''Абе какво сте ревнали за тая Македония?! Едно парченце земя, покрито основно с камъни и прахоляк. Едно Охридско езеро, дето имат. И това е. И заради него да си тровим нервите и да си губим времето?!''

Но има едно особено чувство, един свещен инстинкт, даден ни от Бог, на който се крепи Светът, инстинктът към истината, чувството за справедливост.

Иначе разни полуграмотни и с криминално минало ще продължават да чупят плочи на български войници и герои.

Охлаждайки емоциите обаче трябва да си даваме ясна сметка, че сегашните македонци, не са македонците от времето на Григор Пърличев и Яне Сандански.

По-възрастните днешни македонци са бивши ''поданици'' на миниимперията Югославия, а съзнанията на децата и внуците им са заразени от омразата, която титовската пропаганда насаждаше десетилетия.

Трябва да признаем и че онези, по-старите, от времето на Тито, са живели по-добре от нашите дядовци, защото Югославия беше не само по-голяма, икономически развита и прозападно ориентирана държава в сравнение с НРБ, но и не беше зависима дотолкова от СССР, колкото бяхме ние.

Все пак Тито направи немислимото и се опълчи на ''бащицата'' Сталин, а Георги Димитров безропотно и безгръбначно му ''приставаше'' във всяка една ситуация и по всяка една тема, въпреки мимолетните разногласия между тях.

В България за Живков днес реват само бабите (но те плачат за всичко) и комунистите, които още не вярват (или не искат да повярват) в кланетата, зверствата и концентрационните лагери на соца.

В страните от бивша Югославия обаче и най-вече в Сърбия Тито и досега е с ранг на божество.

Е как тогава тези хора, на които титовската пропагандна машина и без това е промила мозъците, да не се ''сърбеят'' и да не искат да нямат нищо общо с нас – ''бугарите-тАтари''?!...

Опашките за българско гражданство са друга ''полИтика''…

И докато у някои бивши ''херои'' на македонската политическа сцена се разгаряше истерия покрай договора за добросъседство между България и Македония, монасите от Бигорския манастир го благословиха. Нека си припомним само част от думите им:

''… Макар пропагандните отрови да са просмукани от близо един век в личното и колективното съзнание на македонския човек и народ от територията на днешната Република Македония, те полека губят своето пагубно действие...

… Смятаме за потребно да подсетим, че Р. България беше първата страна, която призна Р. Македония и упражни дипломатическо влияние и Русия да я признае. Също така, тя беше страната, която значително помогна Македония да не дойде до финансов крах, когато през 1994 година беше въведено търговското ембарго върху нашата държава. Допълнителен, но особено значим факт е, че общата история се явява не като ябълка на раздора, а като мост, който "свързва двете държави и техните народи".

Ще завършим с краткия, но много дълбок и прекрасен псалм на светия цар Давид за благословената братска любов:

Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!

То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;

като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.

Монасите и монахините, заедно с техния Старец, архимандрит Партений от Светия Бигорски манастир''.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//analizi-i-komentari/koj-se-strahuva-ot-balgaria-662383.html

Свързани новини: