В момента текат прекалено много активни мероприятия срещу Зелените, за да е случайност. Властта е впрегнала цели тълпи милиционери и тайни агенти, шепа министри и целия си медиен и слугинарски потенциал, за да убеди обществото, че Зелените трябва да бъдат гонени и бити с камъни. 

Да видим, какво (може би) става. 

„Големите събития, които предстои да се случат в бъдещето”, беше писал един мъдър човек, „хвърлят сянка обратно към настоящето”.

Номерът, разбира се, е да разбереш кога си се оказал в сянката на голямо бъдещо събитие – и да започнеш да се питаш какво пък ще да е то?

Примерите от последните две седмици са фрапиращи

Тогава, преди две седмици, забелязах внезапно активизиране на гербаджийската трол армия в нета. Както си дремеха – изведнъж наводниха. А нищо не се беше случило.

„Аха”, рекох си аз, „значи нещо предстои да се случва...”.

И то се случи: опитът за активно мероприятие в стил „народната милиция”, предприет от експредседателя на Институт за дясна политика Нено Димов (понастоящем министър, натоварен със задачата да пази природата) против зелените организации. Като при всяко активно мероприятие в традицията на Държавна сигурност Зелените трябваше да бъдат омаскарени – в случая, да бъдат обвинени за абсурдната забрана, наложена от същия този Димов, върху земеделието в Добричко. Която пък забрана беше паническата реакция на властта по повод осъждането на България за нарушаване на общностното законодателство на ЕС. 

От цялото нещо публиката разбра само: „Бийте Зелените!”

Министър Димов, вместо да направи разумното – да разруши шестте ветропарка и голф игрището, които са в нарушение на законодателството, реши да ги спаси, защото са на важни приятели на властта. За да замаже нещата в Брюксел обаче, обяви абсурдната си заповед за спиране на земеделието в територии, „чертани на око от еколози с фулмастер”.

Нено Димов: В „Калиакра“ беше заложена бомба и тя избухна

После се оказа, че защитените територии не са чертани от „еколози с фулмастер” – а от БАН, и то от учени, които са със световно реноме. А макар медиите да се правиха на дръж-ми-шапката, все пак горе-долу стана ясно, че не Зелените са осъдили България, а Европейската комисия. Това, впрочем, е видно от самото решение на съда, което е публично достъпно с точно 3 клика на мишката (може и 5, ако не знаеш какво точно търсиш). Друг е въпросът защо десетки журналисти не направиха дори това минимално усилие.

Доста бързо обаче министър Димов загази, защото се натъкна на нещо, което очевидно не е знаел: че в неговата забрана попадат „инвестиционни намерения” на други още по-важни приятели на властта. И активното мероприятие увехна. Добруджанци не тръгнаха със сопите към София, за да бият Зелените. 

Вместо, както подвикваха крайнодесните, „бай Нено” да трича Зелените, той се оказа тричаният

Но пък, докато Димов се чудеше как да се закрепи на министерския стол, властта стартира друго активно мероприятие в стил ДС – „Кресна”. И пак срещу Зелените. 

Нено Димов разпоредил проверка на "т.нар. зелени организации"

Едновременно се появиха куп медийни публикации – и не само в обичайните „прасешки” медии – как заради Зелените в Кресненското дефиле непрестанно хора умират в катастрофи; обяви се съответната подписка; а видни „десни” (е, и малко леви) фигури се активираха да обясняват на Зелените, че накрая народът все пак ще ги набие.

Кой народ? Онзи, който гласува в Трън с 94 на сто мнозинство против хвостохранилищата на златодобивниците? Онзи, който със 100 процента мнозинство не допусна в Ъглен да се къртят баирите за фракция? Или онзи български народ, който на въпроса, дали да се пази природата дори за сметка на икономиката, отговаря с 90 процента „Да”?

Истината, както обикновено се случва, не е на страната на властта. В случая „Кресна” Зелените са напълно невинни. Още през 2008 година, след надлежно обществено обсъждане и ОВОС, са одобрени два проекта за магистралата. Единият – така нареченият Дълъг тунел. Това е фаворитът на всички. Другият проект (Източна алтернатива) – магистралата да се качи горе, а сегашният път да остане с местно значение. В цялата работа няма замесен един зелен, освен при обществените обсъждания.

И двата проекта са подкрепени от Европейската комисия още през 2008 година. Хората казват: „Хайде да строите, ето ви пари!”

Строят ли нашите? Нищо подобно не правят. Първото правителство на Бойко Борисов скрива варианта „Дълъг тунел“, когато става ясно, че в България няма „наша” фирма, която да може да направи такъв. Изходът би следвало да е очевиден: бидейки членове на ЕС, да поканим европейска фирма, която разбира от тунели. Нали сме в общ пазар? 

Нищо подобно, разбира се, не се случва. Защото от големи западни фирми не можеш да крадеш, както от малки български такива. Вариантът „Тунел” е забравен. Другият одобрен вариант – т. е. цялата магистрала да бъде качена на билото – също внезапно изчезва от хоризонта на българските правителства. Очевидно и тук не може да се открадне достатъчно.

Затова днес властта пробутва трети вариант – който не е обсъждан, няма ОВОС и не е депозиран в Брюксел; и е спорно, дали изобщо е магистрала (за каквато ЕС е отпуснал парите) или е скоростен път. 
Но, видите ли, Зелените били виновни, че от 9 години настоявали да се построи някой от двата вече одобрени проекта...

Къмпингуващите на "Корал": Министърката на туризма се държи мутренски

Случаят „Кресна” е от учебника на КГБ и Държавна сигурност. Зелените са сочени като мишена за народния гняв. А докато текат активните мероприятия, властта публично, пред медиите, тормози палаткаджиите от плаж „Корал“. Не тормози хотела там, обявен още от кабинета „Бойко-2” за незаконен. Тормози палаткаджиите. 

Властта продължава да насъсква „народа” срещу Зелените. 

Защо? 

Вариантите са няколко. Единият: властта си отмъщава за провала на активното мероприятие „Калиакра”. Съмнително е това да е обяснението. Министър Димов е твърде зает с това да си крепи министерския стол. 

Втори вариант: властта е обещала на свои приятели незабавно, тук-и-сега да им даде плажа „Корал“ за бетониране. Идеята би била – докато трудовият народ бие Зелените заради Кресна, властта тихичко да ги измете от „Корал“, за да вкара багерите.

Третият вариант е онзи, с който започнах: активното мероприятие „Кресна” е сянка на идващо голямо събитие, за което още не знаем.

Кое би могло да бъде това събитие? Нещо, свързано със зелената тема, очевидно (инак властта щеше да продължава да сочи „соросоидите” като врагове на народа). Би могло да става дума за задаващото се осъждане на България по делото „Рила – буфер”. Би могло да бъде някаква чудовищна по размери антиприродна свинщина, която властта подготвя. Би могло да бъде просто елементарен отказ на властта да изпълни исканията на ЕС, произтичащи от осъждането на България заради Калиакра. Може би властта ще реши да плаща всички глоби, но нейните приятели да леят бетон върху сарматските степи.

За какво е осъдена България по делото "Калиакра" и кой ни лъже

Тези неща стават ясни доста бързо. Искам обаче да припомня нещо елементарно както на властта, така и на нейните медийно-интелектуални слуги, активирани покрай активното мероприятие „Кресна”.
Всъщност, на властта искам да напомня две неща. Първото: работата на правителството е да потушава напреженията в едно общество, а не да насъсква една група хора срещу друга. Който сее такива ветрове, после жъне доста сериозни бури.

Второто напомняне адресирам към правителствата на ГЕРБ още от 2011 година; и то е следното: Драги властимащи, всеки път, когато започнете да подреждате политически пасианс от репертоара на КГБ/ДС, си давайте сметка, че накрая няма да ви се получи. Докато в България има демокрация и докато тя е член на ЕС и НАТО, пасианси, които стигат до успешен завършек в Русия, да речем, у нас са обречени. Можете, уважаеми управляващи, да постигнете успех единствено ако намерите в себе си силите да затворите десетина медии, няколко университета и всички зелени организации – след като преди това откриете един-двама (само)убити журналисти и природозащитници.

Докато не можете да сторите това – тия точно пасианси няма да ви се получават. Не ги започвайте, защото пак ще се изложите.

Към слугите на властта посланието е по-просто: Уважаеми слуги, помнете: когато накрая пушилката се слегне, а господарите са се изложили, винаги виновни излизат слугите.

Текстът на Евгений Дайнов е написан за Клуб Z.