„Изгубеният дом на апостолите на Иисус“ е открит, заяви наскоро израелски вестник, а някои медии добавиха допълнителна сензационност в отразяването на новината. И макар тя да не е чак толкова невероятна, всъщност добавя много интересен заряд към продължаващия в научните среди дебат за местоположението на една от най-важните локации в Новия завет. Кристин Роуми от „Нешънъл джиографик“ коментира какво знаем до момента – истината, отделена от измислиците.

Пред изданието проф. Стивън Нотли, академичен директор на разкопките в ел-Арадж (на северния бряг на Галилейско море в делтата на река Йордан) твърди, че всъщност няма данни да е открита къща, свързана с учениците на Христос, и че не историците са създали вестникарските заглавия в тази посока.

Вместо това археолозите, които работят на обекта от 2016 г., смятат, че са се натъкнали на града, описан в Новия завет като дома на апостолите Петър, Андрей и Филип – Бетсаида. Според евангелията Бетсаида е домът на най-ранните ученици на Христос, както и мястото, където Спасителя изцерява слепец.

Но докато разположението на Капернаум, друго галилейско рибарско селище, споменавано често в Новия завет, е идентифицирано с точност в началото на ХХ век, къде точно се е намирала Бетсаида остава неясно.

Защо откритието е важно?

Археолозите твърдят, че са открили римска (I-III в.) баня в ел-Арадж, което може да е доказателство за значително градско поселение на мястото – най-вероятно древна Бетсаида, пише още „Нешънъл джиографик“.

В края на I в. еврейският историк Йосиф описва как малкото рибарско селце Бетсаида става гръко-римски полис около 30 г., по времето на Филип Тетрарх, синът на Ирод Велики. Тогава той преименува града на Юлия, в чест на майката на римския император Тиберий.

Но в района вече има Бетсаида. Дали тя е същата като дома на апостол Петър? До 1839 г. близкият град Ет-Тел е бил идентифициран като възможна локация на древна Бетсаида/Юлия. Разкопки там от 1987 г. откриват укрепления от Желязната ера (IX в. пр. Хр.), както и няколко елинистически (II в. пр. Хр.) и римски къщи с рибарско оборудване (включително железни котки и кукички), а също и останките на (вероятно) римски храм.

Въпреки това много археолози подлагат на съмнение идентификацията на Ет-Тел като Бетсаида от Новия завет – според тях мястото е твърде далеч (2,4 км) от брега, за да е рибарски център. Като добавка, някои смятат, че римските останки, откривани там в продължение на три десетилетия, са твърде незначителни, за да са голям и важен за времето си град.

Откъде е „сензацията“ за апостолска къща?

Заедно с руините на римска баня – в които има мозайка на пода, керемиди и отдушници, в ел-Арадж археолозите са открили и останки от крепостни стени от V в. и стъклени мозайки с позлата, което предполага наличието на голяма църква в късновизантийския период. Подобни мозайки има само в „богати, важни църкви“, коментират учените.

Според проф. Нотли това може би е храмът, който описва през VIII в. Вилибалд, баварски епископ, пътувал в региона около 725 г. Неговите думи гласят, че църквата в Бетсаида е построена върху къщата на апостол Петър и брат му Андрей.

Археолозите в ел-Арадж се чудят дали не са в ситуацията, в която са били поставени и колегите им край Капернаум, където византийска църква е била издигната върху място, традиционно свързвано с Петър. През 1968 г. историци откриват под византийска църква данни за дом от римско време, който до края на I в. вече е бил център за поклонение.

Нотли отбелязва, че засега е разкопана много малка част от ел- Арадж, а предстоящите разкопки ще разкрия повече от историята на мястото и евентуалната му идентификация с древна Бетсаида, библейския дом на някои от апостолите.

Онова, което научаваме от Вилибалд, е, че във византийския период е имало памет за разположението на Бетсаида и връзката ѝ с евангелската традиция, коментира професор Нотли. Само времето обаче ще покаже дали: 1) там е имало византийска църква, и 2) дали е точно ситуирана на мястото на Бетсаида от I век.

„Към този момент – казва Нотли, – мисля, че шансовете ни за утвърдителен отговор на тези два въпроса са много, много добри.“

"Площад Славейков"