Увеличението на учителските заплати – нужно, но малко и закъсняло

Учителските заплати ще се увеличат с 15% от 1 септември, като минималната заплата ще стане 760 лева, бе съобщено тази седмица. Вероятно малцина ще са тези, които биха се противопоставили на вдигане на заплатите на учителите. Въпросът, обаче, е дали това повишение на заплатите е достатъчно и навременно и дали ще реши проблемите с ниската атрактивност на професията и спадащото качество на образованието. Да разгледаме най-напред въпроса за достатъчността. От съобщението от министерството на образованието разбираме, че минималната заплата за учител ще стане 760 лева от 1-ви септември 2017 г. спрямо 660 лева сега. За да се прецени дали 660 или 760 лева са достатъчни да се привлекат качествени млади хора, може да се погледне рейтинговата система на висшите училища. За 2016 г. средният осигурителен доход на завършилите педагогика предходните 5 години (2011-2015 г.) е най-ниският за всички специалности – 748 лв. за педагогика по….(конкретни специалности като химия, биология и т.н.) и 761 лева за педагогика. Единственият по-нисък е този за стоматология (703 лв.), но там вероятно обяснението се крие в големия сив сектор при тези услуги. Източник: Рейтингова система на висшите училища в България Дори и осигурителният доход на навлизащите в професията да нарасне със 100 лева, то пак педагогиката ще е доста под средното за всички специалности (1 020 лева). Разликата до средния осигурителен доход вероятно ще е и по-голяма, защото това са данни за 2016 г., а в момента пазарът на труда е силно динамичен и заплатите растат с по около 10% на годишна база последните месеци. Накратко, дори и след увеличението на минималното заплащане, професията ще остане относително ниско платена за младите специалисти спрямо други видове специалисти. Това, от своя страна, означава, че атрактивността на професията най-вероятно също ще остане ниска и ще продължи да привлича (в масовия случай) тези, които не са успели да влязат в по-желани специалности с по-труден достъп. За същото говори и сравнение със заплащането на тези, които се включват като учители по програмата "Заедно в час", която работи успешно от години и успява да привлича млади и способни хора като преподаватели за 1-2 или повече години. Тези младежи, за които не се изисква да са завършили педагогика, а най-вече силна мотивация и способност да работят с уязвими ученици и деца от малцинствата, получават месечен бонус от 500 лева към заплатата си. Този бонус се плаща от програмата "Заедно в час" и в общия случай увеличава горе-долу двойно заплащането. Т.е. тук говорим за стартова заплата от порядъка на 1 000 лева, която, отново, е значително по-висока от обещаните 760 лева за стартиращи учители от 1 септември. Въпросът за това дали е достатъчно увеличението на заплатите на учителите е обвързан и с това дали бюджетът може да си го позволи. Разбираме, че 15% от първи септември ще струват 80 млн. лева тази година, т.е. за 4-те месеца, в които увеличените заплати ще са факт. Проста сметка показва, че за цяла година това 15% увеличение би струвало 240 млн. лева. Ако увеличението бе с 50%, тогава то би струвало 800 млн. лева за 12 месеца. Може ли бюджетът да си позволи такъв разход? Ако съдим от огромните разходи на държавна програма за саниране на жилищни блокове и кооперации, която "глътна" на два пъти по 1 млрд. лева последните 2 години, бюджетът спокойно може да си го позволи. Ако, разбира се, образованието се издигне като приоритет за сметка на, примерно, санирането. При това по-сериозно увеличение на заплатите можеше да се случи още преди 2 години (2015 г.), когато още след първата половина на годината се видя, че има огромен излишък в бюджета. Това ни води и към втория въпрос, а именно – навременно ли е вдигането на заплатите на учителите. Повишаването на учителските заплати отдавна е закъсняло, което костваше скъпо на професията от гледна точка на привлекателност и престиж. Първата стъпка на покачване, както показахме по-горе, няма да успее да компенсира това изоставане, а в най-добрия случай малко ще намали разликата със заплащането в други професии за високообразовани специалисти. Въпросът за качеството на образование и неговата връзка със заплащането на учителите е по-комплексен. Повечето изследвания показват, че заплащането на учителите е важен фактор за качеството на образование (от гледна точна на представяне на тестове, изпити, оценявания, кандидатствания в университети и др.) или поне двата индикатора са положително корелирани. Някои изследователи предполагат, че има и трети (скрити) фактори, които влияят на тази връзка. Така например, ако едно общество издига образованието във висока ценност, то хем ще настоява за високо заплащане на учителите, хем и семействата ще работят с децата допълнително вкъщи за високи резултати. Т.е. добрият резултат на учениците ще е следствие не само от високите заплати на учителите и привлекателността на професията за най-добрите, но и от важността на образованието в семейството и обществото като цяло и инвестицията на допълнителни усилия в тази посока, извън училището. Други изследвания пък показват, че отвън определена граница на заплащането на учителите, разликите (регионални) не са от значение за качеството, но тези изследвания са правени за далеч по-развити страни от България. В случая на България вината за западащото качеството на образованието със сигурност не може да се вмени само на ниското заплащане на учителите, макар то безспорно да има своето "съучастие". Без претенция за изчерпателност, за това са виновни и: семейната-социална среда в редица групи от обществото; липсата на свобода на учителите как да преподават материала; огромната административна тежест върху учителите, които се превръщат от будители в администратори; неразбираемите/академични учебници, които убиват любознателността и у най-упоритите; претрупаните учебни планове, които водят до тежки домашни, препускане през материала, преумора и невротичност както при учителите, така и при учениците; силната теоретичност на образованието и отдалеченост от реални житейски проблеми и умения; закостенелите методи на преподаване ("аз преподавам, вие слушате и възпроизвеждате"), пасивността на учениците в учебния процес и изолираното прилагане на интерактивни методи за обучение; небалансираният учебен календар с дълга лятна ваканция, която "изтрива" и малкото научено през предходната година; липсата на реално актуализиране и повишаване на знанията и методите на преподаване от учителите – не е тайна, че с парите за подобряване на квалификацията масово учителите ходят на безплатни екскурзии и почивки; необвързване по никакъв начин на качеството на преподаване с финансови измерения, напр. бонуси за тези учители, чиито ученици постигат висок резултат на матурите или пък по-голяма субсидия за тези училища, които пращат деца на престижни национални и международни състезания и чиито резултати от външни оценявания са високи; стимул за учителите да не се "престарават" в час, за да може децата да ходят на допълнителни, платени уроци пак при тях (било то на индивидуални уроци или в школи преди/след училище, където те преподават). Докато не започнат да се адресират по-горните проблеми, паралелно с покачването на учителските заплати, надали нещо ще се промени чувствително в държавното образование. А повишаването на заплатите е отдавна закъсняло и както изглежда, далеч от нужното за да привлече най-способните младежи в професията. Разбира се, по-добре късно и малко, отколкото никога и нищо. *Анализът е публикуван на сайта на ИПИ.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/uvelichenieto-na-uchitelskite-zaplati-nuzhno-no-malko-i-zakasnyalo-news267813.html

Свързани новини: