Все по-войнственият Владимир Путин намери нов приятел в лицето на един човек на мира - папа Франциск.

Държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин трябва да лети за Москва на 20 август за среща с руския президент и патриарх Кирил, главата на Руската православна църква (РПЦ).

Четиридневното посещение - първото .от такъв вид след руското анексиране на Крим през 2014 г., е поредна стъпка към задълбочаване на отношенията, започнало през септември 2013 г., когато Франциск написа открито писмо до Путин, който председателстваше Г-20, за да изрази подкрепа на противопоставянето му срещу американската военна намеса в Сирия.

В това писмо "папата помоли Путин да се моли за него и, изглежда, това е трогнало Путин", заяви Андреа Рикарди, основател на базираната в Рим общност "Свети Егидий" - хуманитарна организация, който понякога изпълнява ролята на неофициален дипломатически клон на Ватикана.

Путин доволен от разговора с папата

Молбата - нещо необичайно за дипломатическо писмо - бе признание на християнската идентичност, която Путин ревностно култивира. Без съмнение Путин е оценил папското послание предвид факта, че Кремъл бе един от най-отявлените критици на американските военни действия в Сирия.

Няколко месеца по-късно, през ноември, Путин отиде в Рим, за да се срещне с Франциск за първи път (той вече се бе срещал с предшествениците му Йоан-Павел II и Бенедикт XVI). Руският президент се появи близо 50 минути по-късно, но това не попречи на папата да го посрещне отново през юни 2015 г. (когато Путин закъсня с повече от час). Франциск приветства Путин на немски и срещата продължи 50 минути - доста по-дълго от срещите на Франциск с американския президент Доналд Тръмп, която трая 29 минути.

За Путин едни видими отношения с Ватикана са възможност да се изтъкне усилието на Русия да покаже себе си като опора на морала и традиционните ценности, контрастиращи със ставащата все по-светска Европа.

Подобно на домакинството на зимната олимпиада през 2014 г. или на световното първенство по футбол догодина, приятелските връзки с Ватикана са начин да се покаже, че Кремъл не е изолиран дори когато санкциите срещу него продължават да бъдат в сила. Открита линия с Ватикана помага на Кремъл и да поддържа отношения с Италия, която продължава да бъде сред най-големите приятели на Русия в ЕС.

"Светият престол не може да направи кой знае какво по санкциите", които САЩ и ЕС стовариха върху Русия заради нахлуването й в Украйна, каза Стефано Каприо, прекарал повече от 10 години в Русия през 90-те години на ХХ век като един от малкото католически свещеници в страната. Днес той преподава руска култура в Понтифския ориенталски институт в Европа.

Но снимките с папата са опора на опитите на руския президент да представи Русия като крепост на християнството, която работи, за да спаси корумпираната западна цивилизация от глобализацията без ценности. Този опит предизвика дебати в католическия свят дали Русия наистина може да предложи такова решение.

Рим, Константинопол, Москва

Руските консерватори възродиха царската реторика на Москва като "третия Рим" - център на имперското християнство (вторият е Константинопол).

За Римокатолическата църква по-тесни връзки с Москва са възможност за възстановяване на по-силно присъствие след един век, белязан от появата и падането на комунизма и насилствения атеизъм. Официално в руската конституция е гарантирана свобода на религията, но това не попречи на правителството да направи по-трудни нещата за религии, различни от православната. В началото на новия век напрежението се покачи и няколко свещеници и епископи бяха изгонени от страната, след като бяха обвинени от православната църква, че обръщат хора в своята вяра. Пълните дипломатически отношения между Москва и Ватикана бяха възстановени едва през 2009 г.

Папа и патриарх: Европа трябва да остане вярна на християнските си корени (СНИМКИ)

Докато някои експерти по медиите намекват, че пътуването на ватиканския държавен секретар Паролин може да прокара пътя към първото в историята посещение на католически папа в Москва, повечето анализатори сятат, че противопоставянето на православните противници го прави доста далечно.

Такава стъпка обаче би била в съответствие с желанието на папата "да обедини християните", както казва Якопо Скарамуци - експерт от сайта Vatican Insider.

През февруари 2016 г. срещата между Франциск и руския патриарх Кирил на хаванското летище в Куба бе първата между московски патриарх и папа, след като източноправославната църква се отцепва от Рим през 1054 г. Срещата стана след почти 20-годишна подготовка и резултатът й бе съвместна декларация.

"Сега нещата са лесни", каза руският свещенослужител.

"Ясно е, че такава е Божията воля", отговори аржентинският папа.

Християните в Близкия изток също здраво стоят зад руската подкрепа за Башар Асад в Сирия, което се очаква да бъде сред най-важните въпроси в дневния ред по време на срещата на Паролин с Путин.

"За сирийските християни режимът на Асад бе защита срещу фундаментализма - заяви Рикарди. - Светият престол не провежда същата линия, но е много чувствителен към начина, по който другите християни виждат ситуацията."

Близкоизточните християни традиционно са близки по вяра и история с РПЦ, казва Матео Мацуци - анализатор на Ватикана от римския вестник "Ил Фолио":

"Така че във време, в което християните са заплашени в този регион, Светият престол може да оцени руското присъствие, което се опитва да ги защити."

"Братоубийствена война"

Причина за напрежение може да бъде руската агресия в Украйна, за която Франциск бе критикуван, че е заел мека позиция.

"Подобно на Тръмп Франциск е критикуван заради политиката си към Русия - писа Джон Алън, автор на няколко книги за Ватикана и католическите дела. - Много католици обвиняват него и Ватикана в прекалена "игуменическа коректност", като настояват, че трябва да бъде по-прям за Украйна."

Франциск нарече конфликта "братоубийствена война", като обвини и двете страни, с което разгневи гръкокатолиците, живеещи в Украйна. Казват, че техният главен архиепископ Святослав Шевчук заявил: "много хора се свързаха с мен и казаха, че се чувстват предадени от Ватикана".

В скорошно интервю за католическото списание "Ил Реньо" държавният секретар Паролин призна ролята на Русия на световната сцена.

"Не смятам, че можете да кажете, че страната, дори в най-трудните си мигове е напускала международната сцена", каза той.

Но също така даде ясно да се разбере, че "усилията за взаимно разбирателство не означават единият да бъде принуден да приеме позицията на другия".

-----

* Авторът е специалист по въпросите на миграцията, външната политика и политиката в Италия в "Политико", където е публикувана статията. За написването й е помогнал и Дейвид Хершенхорн - шеф на бюрото на изданието в Брюксел.