08/19/17 09:09
(http://www.klassa.bg/)

Хормон на щастието и конска доза пропаганда

 Немски учени търсят метод за това как европейците да заобичат бежанците, но е напълно възможно в бъдеще целта да е да сме щастливи от статуквото на бедност и насилие, за да избираме безкритично „правилните” партии и хора

Помните ли д-р Менгеле? А доктора от СС Карл Вернет, провеждал експерименти с хормони върху концлагеристи в Бухенвалд? Помните ли програмата на ЦРУ МК-УЛТРА, целяла разработването на лекарства за контрол на съзнанието?

Ако не, добре би било да си ги припомните, защото сега историята се повтаря. В името на универсалното добро и за благото на човечеството. Но така са казвали и „докторите“ от СС, и онези от МК-Ултра.

Миграционното „цунами“ към Европа изправи т.нар. елити пред огромен проблем. Все повече европейци отхвърлят политиката на отворените граници и т.нар. „Добре дошли!“- култура. Заради което са и обвинявани в ксенофобия и ислямофобия и изглежда управляващите са готови на всичко, за да ги принудят да „играят по тяхната свирка“.

На 12 август, Бонският университет публикува статията „Окситоцин и социални норми намаляват ксенофобията“. Какво би могло да бъде общото между т.нар. хормон на щастието и ксенофобията?

Според немските „лекари“, хората са по-склонни да бъдат алтруисти към семейството си, отколкото към непознати, а миграцията от Близкия Изток към Европа е засилила разделението в обществото на подкрепящи и неподкрепящи бежанците. „Това е отчасти, заради еволюцията – само чрез солидарност на човек вътре в неговата собствена група е било възможно да се отгледат деца и да се оцелее, когато си съперничиш срещу непознати и конкурентни групи за оскъдните ресурси в пред-цивилизованите времена. Обаче, това е в диаметрално противоречие с притчата за Добрия самарянин, която е пример за себеотрицателен алтруизъм, като описва самарянин, който си навлича лични разходи, за да помогне на нуждаещ се непознат. От неврологична перспектива, основата на ксенофобията и алтруизма засега не е точно разбрана“, казва проф. Рене Хърлеман от психиатричния отдел на Медицинския център към Бонския университет.

Ето тук идва и редът на окситоцина, който се създава от хипофизната жлеза и успокоява мозъка, създава чувство на щастие и удовлетворение, прави хората обичливи.

Необходимите експерименти са били направени в Лабораторията по експериментална икономика в Бон от специална група, ръководена от проф. Хърлеман, включваща изследователи от Бонския университет, Университета в Любек и Лауреатския институт за мозъчни изследвания в Тълса, САЩ. В тях са участвали 183 доброволци – всички с немски произход. Част от тях са третирани с окситоцин, приеман като спрей през носа, а останалите — с плацебо. Всички трябвало да решават дали и по-колко пари да дадат в помощ на бежанците и на германци.

Оказало се, че приелите хормона хора, които по принцип имали позитивен подход към мигрантите, удвоили даренията си и към бежанците, и към немците. Но не подействал на онези, които по принцип били настроени негативно към мигрантите. „Окситоцинът очевидно увеличава великодушието към нуждаещите се, обаче, ако това алтруистично фундаментално отношение го няма, само хормонът не може да го създаде“, заявява проф. Хърлеман.

Очевидно, постигнатите резултати не са били достатъчни.

И в търсенето на решение, изследователите се обърнали към … пропагандата. При следващия опит, на хората не само им бил даван окситоцин, но им били и показвани кратки (явно „трогателни“) разкази за лични истории на мигранти.

Успехът бил „зашеметяващ“. „Сега дори и хора с негативно отношение към мигрантите дариха до 74% повече за бежанците, отколкото предишния път“, възторжено споделя Нина Марш от екипа на проф. Хърлеман. „Комбинираното усилване от окситоцин и благородно влияние би могло да намали егоистичните мотиви. Ако хора, в които вярваме, такива като нашите началници, съседи или приятели, действат като ролеви модел, като правят публично позитивното си отношение към бежанците, повече хора вероятно биха се почувствали мотивирани да помогнат. В такъв про-социален контекст, окситоцинът може да увеличи доверието и да минимализира безпокойството – опитът показва, че нивото на окситоцин в кръвта се увеличава по време на социално взаимодействие и съвместни дейности. Даван при правилни обстоятелства, окситоцинът може да помогне да се увеличи възприемането и интегрирането на мигрантите в западните култури“, обобщава професорът.

Интересно, защо екипът е подложил на експерименти само германци? Защото не предвиждат с новия метод да бъдат „лекувани“ мигранти и ненавиждащи християните ислямисти ли?

Очевидно, „откритието“ има бъдеще в нашата нова и обединена Европа. Проблемите може и да останат, но ние ще се чувстваме щастливи с тях.

Простичко е – обявяват се напр. ксенофобията и ислямофобията за заболяване. „Болните“ се третират с окситоцин и „правилна“ пропаганда. Що се отнася до пропагандата — и там вече всичко е „наред“. Скорошно изследване на фондация „Ото Бренер“, Лайпцигския университет и Медийно училище – Хамбург върху над 30000 статии в основните немски медии доказа, че по отношение на миграцията, те са се превърнали в „рупор“ на правителството, изпълнявали са политиката му, манипулирали са общественото мнение…

Миграционната криза, обаче е само един от проблемите, които тази „хормонно-пропагандна терапия“ може да „лекува“.

Последователите на Менгеле, на колегата му от Бухенвалд и МК-Ултра ни готвят наистина „прекрасно“ бъдеще! Можем да гладуваме, да ни убиват, грабят, изнасилват, но ще се чувстваме щастливи, ще обичаме мъчителите си, ще избираме „правилните“ партии и хора. И ще даряваме.

А ако не сте достатъчно щедри или послушни – ще ви повишат дозата…

Мариела Стоянова

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване