Има силна символика в това, че точно в деня, когато Владимир Путин и Дмитрий Медведев бяха в Крим, дойдоха новите съобщения за прекъсването на електрозахранването в анексирания от Русия полуостров. Едно е да полагаш цветя на паметници и да посещаваш оперни фестивали, а съвсем друго е да подобриш инфраструктурата. Точно това не се случи в Крим в изминалите повече от три години от присъединяването на полуострова към Русия.

Крим не се отличаваше с особени успехи в изграждането на инфраструктура и когато беше още в състава на Украйна. С такива успехи не се отличаваше и останалата част на Украйна, но пък Автономна република Крим изпъкваше с доминиращото господство на криминалните кланове, които си поделяха полуострова до руската окупация. Същото е и днес. В това бе същността на неписаната договорка между Киев и Симферопол – ние няма да ви се бъркаме в работите, а вие ще осигурявате стабилност на „хранителната“ си територия. Кримската автономия в Украйна бе преди всичко автономия на престъпността – и за да се подобри нещо на полуострова, беше достатъчно да се избави от тази престъпност.

Руската анексия само укрепи позициите на криминалните кланове. Когато след 2014 г. останалата част от Украйна получи реален шанс да се промени, Кремъл буквално консервира Крим и го остави в ръцете на всякакви Аксенови, Константинови и техните московски покровители. Всички добре знаем как различните кримски кланове ръководеха полуострова в украинските времена.

Защо нещо трябваше да се промени към добро днес? Да не би Крим да се е оказал в границите на държава, която е надживяла чиновническата корупция, където населението контролира властта, не се пилеят бюджетните средства, не отиват в ръцете на приятелите на властта? С какво някой си Ротенберг, който получава възможност да усвои пари за мост в Крим, се отличава от Янукович-младши и от въоръжените имигранти от Донецк, които се заселиха в Крим след 2014 г.? За какви промени към нещо по-добро може изобщо да се говори в Крим?

Русия сама падна в капана на проблемите, които анексирането създаде. Вода от Украйна повече не пристига, а това означава, че селското стопанство на Крим, което бе обновено след преминаването на полуострова от Руската съветска федеративна социалистическа република към Украинската съветска социалистическа република, фактически е обречено.

Санкциите на Украйна и на Запада на практика лишиха Крим от международен въздушен и воден транспорт, железопътни и автомобилни връзки с континента. И въпреки това, властите в Русия продължават да говорят за успеха на туризма. Всичко, което Крим получаваше по естествените си връзки по суша, днес трябва да се осигурява чрез мостове над морето. Но Крим не е остров, а е полуостров. Трябва да си даваме сметка, че анексирането измени не само границите, но и естествената връзка на полуострова с континента. Крим се превърна в „остров“ за първи път в своята история, защото никога преди Перекоп не е бил нито държавна, нито географска, нито инфраструктурна граница.

Но има и още един въпрос: иска ли руското ръководство да развива Крим? Нуждае ли се Владимир Путин от „витрина“ на своя успех? Изглежда не Путин, а ние мислим в стереотипите от съветски времена, когато се опитвахме да превърнем ГДР в „социалистическо бонбонче“ за назидание на Запада. За руското ръководство не е важна интеграцията, а опазването на територията. Точно заради това Абхазия и Южна Осетия са в развалини и изобщо не могат да бъдат примери за подражание или пък някаква алтернатива за Грузия. Точно в такива развалини „освободителите“ постепенно превръщат Крим. А Владимир Путин ще продължи, както и преди, невъзмутимо да посещава полуострова – ще открива паметници, ще ходи на концерти. Както ходи и в Абхазия.

...

Коментарът на Виталий Портников е публикуван на сайта на радио "Свобода". Преводът е на Клуб Z.