Започна строежът на хранилище за слабоактивни ядрени отпадъци

Първа копка на строежа на националното хранилище за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци на площадката "Радиана" край АЕЦ "Козлодуй" направиха във вторник енергийният министър Теменужка Петкова и директорът на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО) Дилян Петров. Първият етап от съоръжението трябва да е готов през 2021 г. и в него ще бъдат преместени слабоактивните отпадъци от сегашното хранилище край Нови хан, което ще бъде закрито, натрупаните вече на площадката на АЕЦ "Козлодуй" отпадъци от използвани облекло и инструменти и от изведените от експлоатация малки реактори ВВЕР-440. После в него ще се погребват текущите отпадъци от дейността на атомната централа, на потенциални нови ядрени мощности, както и от работата по нарязването на спрените реактори. В следващите пет години ще се изградят първите 22 клетки от съоръжението, както и ще се извърши подготовката за втория и третия етап на хранилището, което ще има общо 66 клетки за съхранение на специални контейнери с ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. Стойността на първия етап е близо 72 млн. евро, които са предоставени безвъзмездно от Международен фонд "Козлодуй" (МФК), финансиран от Европейската комисия като компенсация за затварянето на четирите реактора на централата. За предпроектните проучвания и избора на площадка ДПРАО отделно е похарчило 8.5 млн. лв. от българския фонд за управление на радиоактивните отпадъци, финансиран с отчисления от продажбите на АЕЦ "Козлодуй". Строежът се извършва от консорциум, воден от германската компания "Нюкем Технолоджи", в който участват и българските фирми "Евробилд", ""Корект", "Булинвест" и "Янг проект", избран с обществена поръчка. Другите два етапа се оценяват на 65-70 млн. евро, като парите трябва да се осигурят от българската държава, посочи Ира Стефанова, главен инженер на специализираното предприятие "Национално хранилище радиоактивни отпадъци". Ако продължи да функционира МФК, възможно е страната ни отново да получи средства за следващите две фази на проекта, добави тя. Стефанова допълни, че чак десет години след пускането на първите 22 клетки от съоръжението може да възникне необходимостта от задействането на втората фаза. Периодът на запълняемост на всяка от трети фази е 10-20 години, обясни тя. Така съоръжението ще се ползва в продължение на 60 години, а институционалният контрол над хранилището ще продължи 300 години, посочи Дилян Петров. 60 души ще работят на обекта след пускането му в експлоатация. Хранилището ще има пет пасивни защити, разказа Ира Стефанова. Първата е циментирането на отпадъците още пи влагането им в специални железобетонни контейнери във формата на двуметров куб. Следващата защита е самата сграда, която ще е вкопана в земята и ще има 60-сантиметрови стени, дънна плоча и покривна конструкция. Самата сграда ще е изградена върху льосо-циментна възглавница, а при погребването на всяка клетка върху нея ще се насипе петметрова многослойна защита, която не трябва да допуска навлизането на влага в хранилището.  Последната пасивна защита е самата площадка, която е в специално проучен терен край АЕЦ "Козлодуй".  Отделно в хранилището ще има система от тръбопроводи, която ще е способна да улавя всяка капка вода, ако влезе такава в конструкцията. Датчици пък ще следят в реално време радиоактивността около всеки от контейнерите, допълни Стефанова. Петкова посочи, че новото хранилище за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци ще е едно от най-модерните в Европа. Неговият строеж е предпоставка за по-нататъшното развитие на ядрената енергетика у нас и безопасното управление на ядрените отпадъци, заяви енергийният министър. 

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/zapochna-stroezhat-na-hranilishte-za-slaboaktivni-yadreni-otpadatsi-news268585.html

Свързани новини: