Изказванията за "втори лифт в Банско" целят изместване на фокуса от пореден опит за разрешаване на мащабни сечи и строежи в националния парк.

Коалиция "За да остане природа в България" съобщава, че на работна среща в Министерски съвет вчера с бивши и настоящи служители на МОСВ, представители на администрацията на Банско и на природозащитни експерти, инициирана от вицепремиера Валери Симеонов, стана ясно, че се готви бърза, мащабна промяна на концесионния договор  за ски-зона "Банско", която да узакони вече изградена незаконна инфраструктура и да отвори пътя за нови сечи и строежи в Национален парк "Пирин".

Представители на екокоалицията, участвали в срещата, подчертават, че никой от тях не е давал и не може да дава съгласие за изграждане на нова, мащабна инфраструктура на територията на националния парк, тъй като това е противозаконно и ще обезсмисли самото съществуване на парка като защитена територия и обект на световното природно наследство.

На срещата беше потвърдено, че темата за втори лифт се използва като медиен балон - апетитите не са за един конкретен лифт, а за нови писти, лифтове и нови инвестиции, поискани в случая от кмета на Банско. Това се цели както с двугодишния натиск за легитимиране на план за управление на националния парк, който да дава възможности за мащабни сечи и строежи, така и със сегашния опит за промяна на концесионния договор.

Редица от повдигнатите на срещата въпроси - относно обема на концесията, печалбата на концесионера, собствеността на съоръженията и необходимостта от екологична оценка, останаха без отговор. Работната група обяви, че ще събира въпроси, които да получат публични отговори заради високата обществена значимост на случая Пирин.

Природозащитниците припомнят, че продължават да предлагат решения за увеличения туростопоток във и около парка, резултат от който са и опашките пред лифта. За да са ефективни и устойчиви решенията обаче, те трябва да дойдат след екологична оценка на въздействието от туристопотока и на цялостното антропогенно натоварване, на увеличаването на отпадните води и на замърсяването, които да се съпоставят с опазването на най ценното в националния парк -  естествената природен ресурс. Подобно решение изисква ревизия на безконтролното презастрояване на Банско, допуснато в противоречие с първоначалните намеренията от 2001 г., както на над 60% незаконното разширяване на ски зоната, което също е доведе много повече туристи от предвидения капацитет. Търсенето на най-добро управленско решение минава и през прозрачност на работата на концесионера - отваряне на данните за човекопотока, брой на продадени карти, включително изчистване на съмненията, че пари от туропреторите директно се превеждат в офшорни зони, без да минават през България. Подобен анализ е важен и за да се изпълни заявеното от министър Валери Симеонов увеличение на концесионното възнаграждение.

От коалиция "За да остане природа в България" заявяват, че за да няма двусмислени интерпретации на изказванията по време на дискусиите в МС и МОСВ, ще изискват в бъдещите срещи да се води стенографски протокол. Природозащитниците потвърждават, че, както и досега, ще обжалват в съда всяко решение по случая на МС и МОСВ, за което не са проведени задължителните по закон процедури за преценка необходимостта от екологична оценка и на оценка за съвместимост, съгласно българското законодателство и европейските директиви.

Полша ще плаща глоба от 100 000 евро на ден, ако продължи със забранените сечи в защитената гора Беловежа, постанови Съдът на Европейския съюз в Люксембург. Съдът разпореди незабавно прекратяване на сечите, с единствено допустимо изключение на опасни дървета, разположени край пътища.

Беловежката гора е най-добре запазената горска екосистема и последната равнинна вековна гора в Европа – дом на най-голямата популация на зубъра. Тя обхваща над 140 000 хектара в Полша и Беларус и на полска територия е част от европейската мрежа Натура 2000 и обект от световното природно наследство на ЮНЕСКО и въпреки това е заплашена от тройно увеличаване на интензивността на сечите. Тази мярка е обявена от полските власти като средство за борба с корояда, макар че короядът, както и загиващите смърчови дървета са част от естествените процеси, които са оформяли Беловежката гора през столетията.

WWF приветства изцяло решението на съда и смята, че то е важна стъпка към опазването на гората.
 
Полските граждани, голяма част от които са срещу сечите в Беловежа, могат да се окажат принудени да плащат глоби, ако властите във Варшава продължат да игнорират решението на съда и всички по-ранни решения и предупреждения на Европейската комисия и Комитета за природното наследство на ЮНЕСКО, заяви Дариус Гатковски, експерт по биоразнообразие от WWF Полша. Според него решението на съда е сигнал към Министерството на околната среда на Полша, че неуважението към спазването на законите повече няма да бъде толерирано.
 
Европейският офис на WWF в Брюксел отбелязва, че случаят Беловежа далеч не е изолиран и е сигнал към други правителства, които не се съобразяват с разпоредбите на директивите за Натура 2000. Време е Европейската комисия да възприеме много по-твърд подход и да покаже на страните-членки, че всяко нарушение на правилата ще има сериозни последици, посочва Сабиен Лийманс от Европейския офис на WWF.
 
Във вторник представители на Европейската комисия посетиха София точно, за да обсъдят с българските власти и заинтересованите страни изпълнението на директивите за Натура 2000 в България. Делегацията се води от Никола Нотаро, директор на Отдел „Природа" в Главна дирекция „Околна среда". На среща с него в Министерството на околната среда и водите присъстваха и представители на WWF, Българско дружество за защита на птиците, „За Земята",  Институт за Зелена политика и Коалиция „За да остане природа в България".

На срещата Нотаро категорично отхвърли че обхватът на мрежата не е обоснован  подчерта, че мрежата Натура 2000 в България е внесена в ЕК от българското правителство, а не от неправителствените организации. Представителят на Европейската комисия предупреди, че заради забавените заповеди за обявяването на зоните за местообитанията липсват консервационни цели, което е сериозен проблем. Нотаро изтъкна, че България разполага с невероятен ресурс – от Черно море до Дунав, планини и гори, които трябва много добре да бъдат опазвани. Според него този ресурс може да носи финансови ползи на държавата и даде пример с родната си Италия, в която 15% от фермите са сертифицирани за био земеделие. Това превръща страната във водещ износител на био продукция.