Евген Чолий е известен канадски юрист от украински произход. От 2008 г. е президент на базирания в Торонто Световен конгрес на украинците (СКУ). В края на ноември той бе в България в рамките на обиколката си из страни в Европа, където живеят украински общности.

- Г-н Чолий, какво ви доведе в България?

- Избрах да посетя България, защото скоро тя ще поеме председателството на Съвета на ЕС, и исках да предам някои послания от името на Световния конгрес на украинците (СКУ). Бих искал да обърна внимание върху безпокойството на България във връзка със закона за образованието, приет в Украйна. Участвах при  украинската общност в България в честването на 85-ата годишнина от Гладомора през 1932-1933 г. и помолих българските власти да се присъединят към 17-те страни от целия свят, които вече са признали Гладомора за геноцид. Посетих и много украински общности по света тази година, която е специална за Световния конгрес на украинците, защото честваме неговата 50-годишнина.

- Какво представлява СКУ?

- Това е международен координационен орган, представляващ украинската диаспора. По наши изчисления има близо 20 милиона украинци, живеещи извън Украйна. Нашата мрежа от украински организации включва 53 страни. Ние сме призната неправителствена организация в ООН и работим с ECOSOC - Икономическият и социален съвет на ООН. Днес съсредоточаваме усилията си върху редица международни проекти като признаването на Гладомора. Ще координираме няколко международни акции с цел да запознаем международната общност с този геноцид над украинския народ.

От името на СКУ подписах меморандум за сътрудничество с правителството на Украйна в стандартни сфери като младежта, културата и спорта и в някои нестандартни сфери като подкрепата ни за защитата на териториалната цялост на Украйна, подкрепата ни за нейната европейска и евроатлантическа интеграция, хуманитарната помощ за Украйна и противопоставяне на руската дезинформация, чиято цел е да убеди международната общност, че Украйна е провалена държава.

Отворихме две мисии, за да подпомагаме работата ни с Украйна и международната общност - в Украйна с централа в Киев и към международните организации с централа в Брюксел.

- Нека се върнем към първия въпрос. Смятате ли, че украинският закон за образованието нарушава правата на малцинствата?

- Мисля, че човек преди всичко трябва да погледне закона в по-дълбока перспектива. Целта му е да приведе украинските стандарти за образование в съответствие с европейските. И съм убеден, че нивото на образованието в Украйна ще бъде като европейското.

Второ, относно конкретния ви въпрос, смятам, че законът има за цел да гарантира, че всички украински ученици, завършващи държавните училища, еднакво добре владеят държавния език в Украйна, за да бъдат гарантирани равните им възможности за издигане - когато кандидатстват в украинските университети, където се преподава на официалния език в Украйна, когато кандидатстват за държавна служба или са на трудовия пазар изобщо.

Българите в Украйна подкрепят новия закон за образованието

Смятам, че законът също така дава на малцинствата възможност да изучават и съхранят своя език и по този начин - културата си в Украйна. Вярвам, че Украйна постъпи правилно, като обърна внимание на безпокойството на някои страни - Унгария, Румъния, България и в по-малка степен Полша, като изпрати този закон във Венецианската комисия за оценка и препоръки. Доколкото знаем, тези препоръки ще бъдат публично огласени на 10 декември. Двустранен проектомеморандум по този въпрос вече е подписан между Украйна и Полша. Надявам се България да направи същото и към този въпрос всички заинтересовани страни да подходят по задоволителен начин.

- Означава ли това, че вие действате като посредник между Украйна и европейските страни?

- Не бих казал "посредник". Наистина СКУ е много силно заинтересована страна, която иска разрешаване на въпросите, повдигнати от България.

- Защо според вас Гладоморът все още не е признат за геноцид?

- Ако погледна към миналото, когато бях все още студент, тази тема бе малко позната. Днес фактът, че 17 страни вече са признали Гладомора, е важна крачка напред. Мисля, че Гладоморът бе една от най-добре пазените тайни на миналия век и че руските власти много успешно скриха и отрекоха това ужасяващо престъпление, като предпазиха международната общност от това да не научи за всички тези факти, свързани с Гладомора и така да не го признае за това, каквото е - геноцид според Римския статут, който учредява Международния наказателен съд (МНС).

- Смятате ли, че Русия ще наложи вето при гласуване в ООН?

- Със сигурност, тъй като Русия постоянно отрича геноцида и укрива свързаната с него информация.

- Само Гладомора от 1932-1033 г. ли имате предвид? Има още два - през 1921-1923 и 1946-1947 г. При третия Глаомор умират десетки хиляди етнически българи.

- В България отбелязахме всички тези три случая на глад, предизвикани от човека.

- Говорите за геноцид. Какво е мнението ви за Арменския геноцид в Турция? Има много спорове по този въпрос. Съгласни ли сте, че това е геноцид?

- Редица страни вече признаха Арменския геноцид и съм съгласен, че това е геноцид.

Искам само да добавя, че според мен Гладоморът ще бъде признат като геноцид от още много страни освен тези 17, които вече са го направили. За съжаление, храната все още се използва от редица авторитарни и автократични режими като политическо оръжие. Признаването на Гладомора и осъждането на използването на храната като оръжие за унищожаването на милиони украинци ще изпрати силно послание до целия свят, че международната общност не оправдава бруталното третиране на хора и ще обучи бъдещите поколения как омразата може да доведе до такива престъпления.

- Как бихте коментирали проблема между Полша и Украйна заради Волинското клане¹? Полски представители заплашват да спрат европейската интеграция на Украйна.

- За съжаление, това са тъжни страници в отношенията между Полша и Украйна. Споменахте за Волиния. Имало е и Операция "Висла"² - друга много тъжна страница в нашите отношения. Според мен това, което за съжаление, се случва, е, че след като Руската федерация не е в състояние да създаде конфликт в настоящите отношения между Киев и Варшава, тя се опитва вместо това да разпали стари търкания помежду им. Но смятам, че хладните умове ще надделеят и че процесът на помирение  ще излекува историческите рани и ще засили отношенията между двата народа.

- Доколкото разбирам, Полша иска Украйна да признае, че украинци са участвали във Волинското клане. За това ли става дума?

- И президентът на Украйна, и аз, президентът на СКУ, сме поднасяли венци в памет на полските жертви при посещенията ни в Полша. Това, което се опитваме да направим, е да предприемем християнски подход, следван преди от църковните водачи на двете страни, основан върху девиза "Дай прошка, за да получиш". Както вече отбелязах, този подход ще излекува историческите рани и ще заздрави отношенията между нашите два народа.

- Какво е мнението ви за обвиненията в антисемитизъм към днешна Украйна?

- Мога да ви кажа, че и главният равин на Украйна, и активистът от еврейската общност Йосиф Зиселс посочиха, че тези обвинения са неоснователни.

- Ще признае ли Украйна факта, че украинци са участвали заедно с германци в разстрелите в Бабий Яр в Киев на евреи, а по-късно - на украински цивилни, цигани и военнопленници?

- Важно е да се помни, че и евреите, и украинците са били жертва на нацистка Германия.

- Разбира се, че са били. Също така Украйна е на четвърто място в света по броя на удостоени от Израел със званието Праведник на света³ - над 2500 души. Но не смятате ли, че Украйна трябва да признае участието на украинци в тези убийства?

- Мисля, че е най-важното първо да се разбере и съвсем ясно да се признае, че украинците са били жертва на нацистите. Още повече, щом говорите за праведници, смятам за важно също, че Израел обяви за Праведник на света митрополит Андрей Шептицки⁴.

---------------------

¹Масово етническо прочистване през 1943 г. в областта Волиния на поляци и малцинства, включително украинци. То е извършено от германските нацисти и бойци от Украинската въстаническа армия и Организацията на украинските националисти (бандеровско движение). Според различни оценки жертвите варират от 30 000 до 60 000. Сенатът в Полша е обявил Волинското клане за геноцид.

²Изселване през 1947 г. на неполското население, предимно на украинци, от югоизточната част на Полша в в северните и западните територии, които до войната са били част от Германия. Изселени са близо 137 000 души. Полският парламент е осъдил това деяние.

³Хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста.

⁴Водач на Украинската гръкокатолическа църква в периода 1900-1944 г, известен с антисъветските си и антисталински позиции. Макар в началото на нацистката окупация да е сътрудничил на германците, той спасява над 2000 евреи от унищожаване.