Българите купуват все по-малко алкохол, показват данни на Евростат. През миналата година домакинствата у нас са заделяли средно по 1,6% от доходите си за спиртни напитки. За сравнение през 2006 г. българските семейства са харчили 2,1 на сто за алкохол. Най-силен спад на разходите за уиски, водка и бира обаче има в Литва, където за 10 г. населението е свило харчовете си с 1%. По-малко алкохол са купували и латвийците и финландците.

Европейската статистика показва, че годишните разходи за уиски и водка в страните-членки възлизат на 130 млрд. евро, което се равнява на 0,9% от БВП на ЕС. Това означава, че всяка година един

човек харчи средно по 250 евро за алкохол

В тази сметка обаче не влизат харчовете за бира и спиртни напитки в ресторанти и хотели. Разходите за домашно произведения алкохол също не влизат в статистиката.

Данните показват, че българите са в средата на класацията за разноски за бира и концентрат. Най-голям дял от доходите си за алкохол заделят в Естония, където средно 5,6% от парите на домакинствата отиват за спиртни напитки. Въпреки че в последното десетилетие разходите за алкохол в Литва и Латвия са намалели, тези две страни продължават да са сред първенците по харчове за уиски и водка.

Колкото у нас за алкохол харчат във Великобритания и Белгия

показват данни на Евростат за 2016 г.

Най-малко за алкохол от магазина харчат в Гърция, Италия и Испания. Оказва се, че южняците заделят под 1% от заплатите си за алкохол.

Според доклад на Световната здравна организация (СЗО) българите консумират средно по 11,4 литра алкохол годишно.

Според изчисленията на СЗО мъжете у нас изпиват близо 18 литра алкохол на година, докато дамите се ограничават до 5,3 литра. От доклада на СЗО става ясно, че всеки българин пие по 37 грама алкохол на ден. Най-предпочитаните спиртни напитки у нас са ракията и мастиката.