Премиер, който едно време се изтъпанчваше на всевъзможни „ювелирни“ полицейски акции и свикваше оперативни щабове на МВР в дома си.

И президент, който сега ще вдига самолета пред Макрон (да ме прощавате за асоциацията).

Ето това имаме.

Единият - нещо като върховен пъдар на нацията, другият - "мъжкар", който ще ни покаже какво се прави със самолет...

Или ако перифразираме една стара сентенция: лесно е да извадиш Радев от самолета, трудно е да извадиш самолета от Радев. Или пък полицая от Бойко Борисов...

Най-лесно е, дето се вика – ако си искал да си останеш летец, да си останал.

Ще кажете: и Меркел се снима с бира на всеки Октоберфест. Разбира се, че се снима... Но никой не обсъжда пиенето на бира на Меркел, защото има политики и изключително важни за съдбата на Германия (пък и на по-цивилизованата половина от света) нейни ходове, решения, дела и думи - те битуват  в пространството, което дефинираме най-общо като съществено и важно.

Докато при нас – извинявам се, - ама някак все остава усещането, че липси и дефицити на личен капацитет и така чаканите от нацията важни стъпки и политики биват заменяни с... шикалки. 

И за да не сме голословни: какво би могъл да направи примерно Радев, за да не е просто Човекът, който покара изтребител над Париж. Пречупено през почти едногодишното му стоене на "Дондуков" 2, за това време той можеше...

- Да почете малко и другия път да не избира точно Полша за място, откъдето да призове за сваляне на санкциите срещу Русия.

- Да артикулира ясно отношение по „кримския“ въпрос – трябва ли Русия да го освободи (което официално е позицията на българската държава и съюзниците й), или ще си останем с фразата му, че „там се вее руски флаг“.

- Да махне втръсналото и на бабите "европейско" дърдорене за Шенген, което показва политически вакуум. То е адресирано изключително към оскъдно и изкривено информираната публика отсам Калотина. Но май никой "отвъд" не го слуша сериозно.

- Да помисли, предлага и участва в други области на ЕС - за бъдещата архитектура на съюза, на еврото, по общата отбрана и бюджета, зарязвайки традиционните ни и единствени искания: "А кой ще ни даде парииии...". Ние да искаме същите кинти - макар че икономическите условия са се променили драматично, но нашият принос към общия проект съвсем да не е равностоен.

- Да каже какво стана с обещанието му да даде СЕТА на българския Конституционен съд?

Дори няма да се заяждаме с факта: редно ли е държавен глава да прави безплатна реклама на един от изтребителите, докато правителството преговаря с други производители на бойни самолети? Радев възнамерява да лети на "Рафал", френски изтребител пето поколение, потенциален конкурент на "Юрофайтър".

Подобни поведенчески модели може и да изглеждат атрактивни. Но това не е сегашната ви работа, господа.