"Реал" (Мадрид) ще играе на финал на световното клубно първенство в Абу Даби. Тази вечер първенецът на Европа и планетата доста се затрудни с местния "Ал Джазира" - 2:1 след 0:1.

"Белите" (този път играха в черно) губеха до почивката, но направиха обрат с голове на Кристиано Роналдо и Гарет Бейл. Второто попадение падна в края на срещата. 

Така "Реал" ще защитава световната си титла на финал срещу бразилския "Гремио", носителят на "Копа Либертадорес". Тимът от Южна Америка би вчера мексиканския "Пачука" с 1:0 в другия полуфинал.

Финалът е в събота, 16 декември, от 19:00 часа българско време.

Мачът "Реал" - "Ал Джазира" бе демонстрация за това какво очаква футбола в близко бъдеще - двубоите ще се решават от разглеждане на спорни ситуации от съдиите с помощта на видеоповторения.

Без оставения на скамейката Серхио Рамос мадридчани натиснаха противника си още от първите минути, но не успяха да открият резултата. Роналдо удари греда, направи и друг пропуск.

В 30-ата минута Каземиро опъна мрежата на арабите. Те запротестираха и бразилският съдия се посъветва в асистентите си. Така той поиска и помощ от системата за видеоповторения. В крайна сметка голът не бе зачетен заради засада на Карим Бензема.

В 40-ата минута "Ал Джазира" шокиращо поведе с гол на бразилеца Ромариньо, който наказа грешка в защитата на "Реал". Странен развой, предвид превъзходството на представителя на Европа в надпреварата.

А шокът стана още по-голям в 47-ата, когато мароканецът Бусуфа направи 2:0. Тук обаче отново се прибегна до видеото от главния рефер. Оказа се, че има засада и резултатът остана 1:0.

В 51-ата минута арабите понесоха нов удар - вратарят Али Хасеиф, спасил куп положения, напусна принудително. А неговият заместник нямаше много време за настройка - Кристиано Роналдо го простреля за 1:1 в 51-ата минута.

"Реал" тръгна още по-настъпателно към пълен обрат. Две греди удари Бензема. Домакините контраатакуваха и веднъж бяха близо до това да си върнат аванса.

Все пак по-логичното се случи в 81-ата минута, когато Гарет Бейл, който замени Бензема успя да отбележи - 2:1.

Роналдо притежава още един рекорд - за реализатор №1 на световното клубно първенство. А след като през юни "Реал" стана първият отбор, защитил титла в Шампионската лига, в събота може да постигне това и на световно ниво.

Още шест години управление на Владимир Путин биха означавали, че компенсационното укрепване на рублата в годишно изражение скоро ще влезе в задънена улица. Това смята един от хората, предвиждащи най-точно какво ще се случи с тази валута.

"След президентските избори в Русия пазарът ще превари историята за излизането на Русия от рецесията -  заяви Себастиан Барб - базираният в Париж шеф на отдела за изследване и стратегия на развиващите се пазари в банка "Креди агрикол". - Търговците ще насочат вниманието си към затрудненията, които Путин в качеството му на новия стар президент ще изпита в обновяването на модела за растеж", допълни той.

Повишаването на курса на рублата ще спре през втората половина на идната година, а притоците от чужбина ще "пресъхнат", смята Барб, който е човекът, прогнозирал с най-голяма точност рублата през второто и третото тримесечие според проучване на Блумбърг. Валутата може в началото да се закрепи, тъй като сравнително високата възвръщаемост в Русия ще подмами инвеститорите дори когато централната банка понижава лихвените проценти, казва той.

Централната банка на Русия бие аларма за рублата

Според Барб забавянето на растежа през последното тримесечие дава усещане за предстояща стагнация, а икономиката само ще отслабва след очакваната изборна победа на Путин през март. След като отбеляза вторите по размер печалби на развиващите се пазари от януари до март, заплахата от бъдещи американски санкции повлече рублата към дъното през последните три месеца на годината.

Следващите понижения няма да последват незабавно. Барб предрича, че рублата ще приключи годината с 2 процента по-високо - 58 за долар, и ще се изкачи до 57,5 през второто и третото тримесечие, след като търговците стигнат до извода, че са прекалили със залозите за скоростта на ръста на американските лихвени проценти.

"Пазарът заложи предимно на ръста на печалбите в САЩ и в известна степен трябва да има известно стабилизиране, което може да се случи преди края на тази или в началото на следващата година - каза Барб. - Покупките могат да бъдат по-големи, така че може да има по-голяма възвръщаемост на парите."

Рублата се покачи с 9,6 на сто до 58,925 към долара рано сутринта в Москва в сряда. Тя показа най-добри резултати от валутите на европейските развиващи се пазари.

Най-бавната инфлация в съвременната руска история постави действителния й курс сред най-високите в развиващите се страни, макар че централната банка вероятно ще намали в петък лихвите за шести пореден път през годината. Търговците, вземащи заеми в страните, където лихвите са ниски, и инвестиращи там, където те са високи, получиха12 на сто възвръщаемост през последните 12 месеца, като заложиха на рублата. Тя е на пето място сред валутите с най-добри показатели сред 23 страни с развиващи се пазари, проследени от Блумбърг.

Путин направи подарък на работниците: Кандидатирам се

Путин, който управлява Русия от 18 години, почти сигурно ще спечели убедително изборите през март. Но домакинствата остават твърде обеднели откъм пари, за да бележат по-голям ръст, и той е изправен пред труден четвърти - и вероятно последен - мандат като руски лидер.

След като икономиката бележи спад, Барб смята, че рублата ще приключи годината по-слаба с 1,7 на сто - 50 за долар, в съответствие със средните прогнози на други анализатори.

Връщането на ръста в Русия на 3 до 5 на сто, както бе преди анексирането на Крим през 2014 г., ще бъде "много трудно", изтъкна той.

---------

* Авторката е репортер за пазарите в Москва на агенция Блумбърг, където е публикуван коментарът.

"Славия" е вторият полуфиналист в турнира за купата на България след 3:1 като гост на "Етър" (Велико Търново). Двубоят ще се запомни с две много спорни дузпи, които съдията Петър Костадинов отсъди в полза на "белите". 

Резултатът откри Румен Руменов още в 1-ата минута - 1:0 за "болярите" на ст. "Ивайло".

Още в 13-ата "Славия" изравни чрез Иван Минчев, който бе точен от 11-те метра. Домакините оспорваха решението на Костадинов.

Мачът вървеше скучно, монотонно и без голови ситуации. Така до 78-ата минута, когато арбитърът даде втора дузпа за "Славия" - отново много дискусионна. Фаулираният  (поне според рефера) Ивайло Димитров реализира за 2:1.

В 90-ата отново Димитров фиксира крайното 3:1 при контраатака.

"Ботев" (Пловдив) е първият полуфиналист за Купата

Така Славия се присъединява към "Ботев" (Пловдив) за полуфиналите напролет. В четвъртък ЦСКА-София приема "Лудогорец" от 17:30 часа, а в петък програмата на четвъртфиналите затварят "Дунав" (Русе) и "Левски" от 16:30.

"Плавното и прогнозируемо поскъпване на питейната вода остава неизбежно".

Това каза министърът на регионалното развитие Николай Нанков в парламента по време на общо заседание на ресорната комисия и на тази по околната среда, посветена на финансирането на ВиК-сектора. Темата е особено актуална, след като КЕВР одобри по-високи цени на водата от догодина в 16 обрасти на страната и вече има протести. По стара традиция един от тях е огранизиран в София и подкрепен от БСП.

БСП организира протест срещу поскъпването на водата

Министърът и зам.-министър Малина Крумова направиха презентации за бъдещето на финансирането на сектора. Нанков съобщи, че още в началото на 2018 г. за обществено обсъждане ще бъде представен нов законопроект за ВиК-сектора, очаква се през февруари най-късно той да бъде преддтавен в Народното събрание. Министърът каза още, че услугите във ВиК-сектора са свързани с услугата предоставяне на питейна вода с необходимото качество и количество и отвеждането на отпадните води. Постигането на това обаче струва пари, в това число и за поддържането на огромна инфраструктура. 

По-скъпа вода за ЧНГ

При повишението на цените ще се следи строго социалният компонент, увери министър Нанков и определи коментарите за "шоково поскъпване " като несъстоятелни. По думите му в момента има ръст на цената на водата заради приети през 2015 г. промени в Закона за водите, с които е въведено изискването за единна цена на водата на обособена територия (тоест на област - б.р.) В резултат на това има общини, в които цената на водата се е повишила с 60 - 70%

Министърът отбеляза, че в стратегията за финансиране на ВиК-отрасъла е предложено въвеждането на водни социални помощи за най-уязвимите групи граждани. Тези разходи ще бъдат за сметка на приходите на ВиК-операторите от всички останали потребители. 

Ще се събират по 10 ст. на всеки потребен кубичен метър вода - тоест при потребление от около 500 млн. кубика на годишна база става въпрос за ресурс от около 50 млн. лв., който ще бъде влаган за подобряване на инфраструктурата в населените места, в които няма достъп до еврофинансиране на ВиК-проекти

Инвестиции през настоящия програмен период, в по-голямата си част по линия на оперативната програма "Околна среда" се базират на нов подход - бенефициенти да бъдат ВиК-дружествата, като ще се финансират част от инвестициите им, коментира министърът. Той допълни, че европейските средства не покриват и половината от нуждите на сектора - при необходими поне 5,5 млрд. лв. инвестиции от еврофондове идват около 2,5 млрд. лв.

Режимът за концесиониране на плажовете продължава да поражда напрежение в управляващото мнозинство.

Това стана ясно на последното заседание на правната комисия в сряда. Шефът на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) предложи поправка в закона за административния контрол на стопанската дейност, с която фактически се отлага влизането в действие на новия режим за концесиониране на плажовете, записан пък в новоприетия Закон за концесиите с една година. Кирилов се мотивира с това, че в началото на следващата година изтичат концесиите на между 50 и 70 плажа и няма да има време новият режим, който е по-сложен, да влезе в сила.

Зелена светлина от парламента за концесии над 50 години

Поправката на Кирилов е проекция на конфликтите между вицепремиера Валери Симеонов и министъра на туризма Николина Ангелкова. По време на дебатите по Закона за концесиите първоначално надделя становището на Ангелкова режимът за концесиониране на плажовете да си остане според Закона за Черноморското крайбрежие. Режимът в този закон е значително по-облекчен и според него концесионирането на плажовете е изцяло в правомощията на Министерството на туризма. В крайна сметка обаче бе възприето становището на Симеонов - концесиите на плажовете да минат по общия режим за концесиите. 

Депутатът от Патриотичния фронт Християн Митев заяви, че "патриотите" не подкрепят предложението на Кирилов. Крум Зарков от БСП призова управляващото мнозинство да реши веднъж завинаги кое становище възприема - това на Симеонов или това на Ангелкова.

"Ако приемем вашето предложение, това би означавало между 50 и 70 плажа да бъдат концесионирани по стария ред за период от 20 години, което обезсмисля новия Закон за концесиите."

С тези думи Зарков се обърна към Кирилов. Самият Кирилов призна, че в това има известно основание и допълни, че при приемането на Закона за концесиите не е знаел за изтичането на тези срокове в началото на следващата година.

При гласуването представителите на ДПС подкрепиха ГЕРБ, "патриотите" бяха "против", а социалистите - "против" и "въздържал се". В крайна сметка предложението на Кирилов бе прието. Не е ясно обаче дали то ще мине в пленарната зала, ако "патриотите" продължат да не го подкрепят.

Лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун и негови приближени трябва да бъдат преследвани за престъпления срещу човечеството, извършени в лагерите за политически затворници на тоталитарната държава, твърдят в свой доклад трима известни юристи, цитирани от „Гардиън“.

Докладът се базира на свидетелства от избягали бивши затворници в лагерите, където се предполага, че са задържани между 80 и 130 хиляди души. Документът включва доказателства за систематични убийства, включително на деца, насилие, преследване на християни, изнасилвания, принудителни аборти, глад и наднормено натоварване, водещи до „безброй смъртни случаи“.

Докладът е изготвен с помощта на Международната асоциация на юристите и е прикрепен към неофициалните заключения на разследване на ООН от 2014 г., което откри основателни данни, че в Северна Корея се извършват престъпления срещу човечеството.

Тримата съдии са участвали в миналото в международни трибунали – бившият върховен комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай, Марк Хамън от трибунала срещу лидерите на „Червените кхмери“ в Камбоджа, и Томас Бюргентал, който е оцелял като дете от „Аушвиц“ и после е бил съдия в Международния съд на ООН.

Северна Корея „продължава да отрича самото съществуване на тези политически затвори“, пише в доклада.

„Въпреки това детайлни сателитни снимки, както и потвърдени свидетелства на десетки бивши затворници и правителствени чиновници, които познават от първа ръка затворите, доказват без никакво съмнение съществуването на тази система от затвори и ужасяващите практики в тях.“

Юристите твърдят, че 10 от общо 11 международно признати престъпления срещу човечеството са извършени. Според тях голяма част от затворниците са роднини на лица, които са обвинени за политически престъпления – форма на колективно наказание срещу „класовия враг“, която съществува от 50-те години. Тези жертви са подложени на произволно задържане, насилие, групови екзекуции или изпълнение на смъртни присъди. Стотици хиляди затворници се предполага, че са умрели в лагерите през годините, пише още в доклада.

Сред документираните престъпления са още: гладуващи затворници редовно са екзекутирани, когато са хванати да ровят за храна; принудителни аборти чрез инжектиране на машинно масло в утробите на бременни жени според бивша военна медицинска сестра от Северна Корея; групови разстрели на затворници, опитали да избягат.

Такива престъпления продължават да се извършват в лагерите и тримата съдии стигат до заключението, че отговорни са Ким, членовете на службите за сигурност и надзирателите. Тримата призовават международната общност да инициира процедура в Международния наказателен съд или пък създаването на специален международен трибунал, който да потърси отговорност от извършителите.

Въпреки че натискът над Северна Корея се усили след публикуването на доклада на ООН от 2014 г., има малка вероятност да се стигне до Международния наказателен съд, коментира „Гардиън“. Постоянните членки на Съвета за сигурност Китай и Русия се противопоставят на това.

Върховният комисар на ООН за човешките права Зейд Раад ал Хюсеин заяви пред Съвета тази седмица, че ръководството на Северна Корея още повече е влошило състоянието на човешките права след натиска заради ядрената програма.

"Ужасните“ условия в затворите са станали още по-сурови, коментира той и съобщи за пет тайни лагера за политически затворници.

Мисията на Северна Корея в ООН заклейми заседанието и го нарече „отчаян акт на враждебните сили, които изгубиха политическата и военната надпревара с КНДР, която вече е ядрена сила“. Дипломатите на Пхенян определиха темата за човешките права като „несъществуваща“.

Домът на годеницата на британския принц Хари Меган Маркъл в Торонто се продава, пише "Дейли Телеграф"

Как изглежда -  може да видите тук.  

Маркъл е живяла в него седем години под наем, докато е снимала сериала "Suits".

Къщата, която има три спални, две бани и гараж за две коли, се продава за 1,4 млн. долара. Меган е живяла в нея заедно двете си кучета, а по време на връзката им принц Хари също е отсядал в нея.

Продажбата на имота беше обявена веднага след новината за годежа на актрисата и внука на британската кралица.

Наръчник за американската годеница на принца

Според "Торонто Стар" собственици на къщата са модната редакторка и стилистка Елизабет Кейбрал и мъжът ѝ Кевин О'Нийл, които я купили през 2007 г. за 508 хил. долара.

Меган Маркъл е декорирала къщата в стил "калифорнийско бунгало". Тя подбрала обзавеждането, така че да се чувства като вкъщи - тя е израснала в Лос Анджелис. В блога си тя беше написала, че тази декорация ѝ е помогнала да преживее "седем канадски зими".

Даниел Фриймън, брокер на имота от Freeman Real Estate, казва пред Globe and Mail, че има голям интерес към къщата. 

"Няма следи от кралско присъствие в къщата, като изключим, че това е един много хубав дом...тя е имала много добър вкус". Той признава, че имотът има допълнително очарование, защото принц Хари е отсядал в него. 

"Мисълта, че принцът е използвал тоалетната там, е приятна", добавя Фриймън.

По стара традиция в края на годината правителството развързва торбата с парите и започва да раздава допълнителни средства на министерства и общини. 2017 г. не прави изключение. На едно от последните си заседания преди коледните и новогодишни празници Министерският съвет отпусна допълнителни над половин милиард лева по различни направления. 

По обезщетения за бавно правосъдие МС отпусна на ведомството на Цецка Цачева 60 100 лева. "Ударът" за правосъдното министерство обаче е в допълнителните 662 000 лева за обезщетения на служителите в главна дирекция "Охрана" и "Изпълнение на наказанията", които напускат работа или се пенсионират. Тези средства ще бъдат осигурени след преструктуриране на разходите от централния бюджет - класическо изпълнение на всички правителства - да залагат един централен бюджет, който в хода на годината се пренарежда. Съдебната власт пък ще получи 12,1 милиона лева за покриване на дефицита в приходната му част.

Допълнителни близо 20 милиона лева кабинетът даде за ремонта на МиГ29. За целта в бюджета за 2017-а бяха заделени 30,5 милиона лева като 9,6 милиона лева вече бяха отпуснати през януари.

Нови до 81 млн. лв. за руснаците за ремонт на изтребителите МиГ-29

Самият Министерски съвет си отпусна 23,1 милиона лева за договора с "Майкрософт" от 2015 г. Екоминистерството ще получи скромните 2 милиона лева отгоре за Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. На Министерство на регионалното развитие пък му се разрешава да се ангажира с разходи за близо 514 милиона лева. Става въпрос за планирани пътни проекти, чиято реализация трябва да започне догодина.

Над 6,2 милиона лева пък се дават на общините за изпълнението на пет национални образователни програми. Още 9 милиона лева им бяха отпуснати за безлпатния транспорт на учениците до училище. За безплатен транспорт на децата, в общини, в които няма училища и детски градини, образователното министерство получи допълнителни 10 милиона лева.

Предпразнично кабинетът развърза кесията

620 000 лева получи и разузнаването за дейността си зад граница.

България ще финансира и 55 проекта за над 3,5 милиона лева в страните от Западните Балкани и Източното партньорство. Става въпрос за проекти, свързани с укрепването на обществнеи институции като омбудсмана, за строителство на детски площадки и ремонти на детски градини и училища в Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Украйна, Армения. Отделно, МС отпусна 62 000 лева хуманиратна помощ за Албания заради миналогодишните наводнения.

Отпуснати бяха и дребни суми за рехабилитация на военноинвалидите и за спорт в Академията на МВР за общо около 8000 лева. Притежатели на дългогодишни жилищно-спестовни влогове пък ще бъдат компенсирани с 14,5 милиона лева.

Община Брезово получи 810 000 лева за поддръжка и реставрация културно-исторически обекти. По сходно направление, на Търговище й се дадоха 100 000 лева, Видин получи 3 милиона, а Сливен 1,8 милиона лева. 

Все пак правителството отчете и приходи от концесии - за 74 милиона лева от добива на подземни богатства и за още 67,5 милиона лева от стопанисването на обекти под шапката на транспортното министерство - летища и пристанища. 

Когато работещите в лявоориентирания "Непсабадшаг" си опаковат багажа една петък вечер преди година, мислят само, че просто се местят в друга част на града. Както се оказва, преместването е цялостно. В рамките на няколко часа вестникът е закрит, буквално за една нощ. След седмици собствеността на другите издания в групата е прехвърлена към нова холдингова компания, свързана с Лоринц Месарош, олигарх, съюзник на премиера Виктор Орбан и кмет на родния град на министър-председателя.

"Беше клопка", спомня си зам. - редакторът Мартон Гердели. "Всички обстоятелства говореха, че няма икономически причини за закриването на вестника така внезапно. Почувствахме се предадени, измамени, цинично изиграни. Имаше журналисти пред пенсия, които се притесняваха за пенсионирането си, имаше фотографи, технически персонал - и не всичките те бяха опозиция на Орбан", казва той.

Но "Непсабадшаг", който имал намаляване на тиража и тежки загуби, според твърденията на собствениците му, не е изолиран случай. В Централна и Източна Европа - и в някои други части на света - политическите и икономическите сили се съюзяват, за да поставят независимите медии под непоносим натиск.

Комбинацията от намаляващ тираж и приходи разтърси бизнес модела, отслаби вестниците и ги направи податливи на политическо и корпоративно влияние. Някои се страхуват, че в резултат на това идеалът за журналистическата независимост е тежко компрометиран.

В Полша например либералните издания сега твърдят, че са третирани несправедливо от дясноцентристкото правителство, което според тях използва икономически средства за политически цели.

"От есента на 2015 г. има рязко ограничение - понякога пълна забрана - на абонамента за някои вестници от страна на държавните институции. Като това е насочено основно срещу два седмични издания - полското издание на "Нюзуик" и "Газета Виборча",  които критикуват управляващата партия", казва Пьотр Сташински, заместник главен редактор на "Газета Виборча".

Лука Орешкович, експерт по медийно инвестиране, казва, че това е често срещано оплакване в региона. "От Полша и Унгария и до хроничния натиск от държавата върху медиите в Западните Балкани - правителствените действия под формата на изтегляне на рекламата за публичния сектор, провеждането на повтарящи се данъчни атаки чрез държавните данъчни власти и ограничаването на свободата на словото чрез въвеждането на ограничаващо и рестриктивно медийно законодателство - всичко това има негативно влияние върху качеството на публичния дискурс", смята той. "Това са мощни средства за подрязване на медийната свобода и независимост, тъй като те имат и са имали огромно влияние върху финансовото здраве на независимите медийни издания", казва още той.

"Икономическата несигурност на медиите е огромно предизвикателство пред журналистиката", казва Арлем Дезир, бивш френски министър и сега представител за свободата на медиите в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. "Много по-трудно е да намериш средства за финансирането на независима и качествена журналистика. Нещо повече все по-голяма става концентрацията на медийната собственост. Това застрашава плурализма и означава, че в някои региони местните медии просто изчезват", добавя той.

В световен мащаб приходите от вестниците намаляха със 7,8 на сто през последните пет години, по данни на Световната асоциация на вестниците. Но този процент се изкривява, защото в Китай и Индонезия тиражите на вестниците имат ръст от 25 на сто, а в Индия скочиха със 71 на сто. Но реалността в повечето части на света е много по-мрачна - тиражите са паднали с 34 на сто в Испания, 19 на сто в Бразилия, 32 на сто в Австралия, 22 на сто в Южна Африка и 39 на сто в Италия.

Приходите от продажбите на печатните издания се свиват, но падат и печалбите от печатна реклама по света - от 79 млрд. долара през 2012 г. до 58 млрд. долара през 2017 г. Дигиталната реклама расте - само от 2015 до 2016 г. с 5%, но по-голяма част от този ръст е прихваната от интернет гигантите "Гугъл" и "Фейсбук".

"Американският рекламен новинарски модел запада през последните 10 години", казва Тара Сусман-Пена от международната неправителствена организация IREX, която прави мониторинг на медийната устойчивост по света от 2001 г. "Има огромна криза в модела на рекламиране. Старият медиен модел няма бъдеще и това обостря проблема."

"Медиите днес са отслабени", убеден е проф. Розентал Алвес, основател на Рицарския център по журналистика за Северна и Южна Америка. "В западната демокрация медиите бяха печеливши и в резултат получаваха повече сила да са независими и недосегаеми за натиск от корпорациите и правителствата. Но с промяната на финансовата ситуация, несигурността расте".

Много вестници са принудени да разчитат на приходи, които идват с условия по начин, който може да доведе до унищожителна автоцензура и мека цензура. Държавната реклама в частност често се използва като средство за манипулация от правителствата като рекламата просто отива при приятелски настроените към властта медии.

Световен преглед от WAN-IFRA (Световната асоциация на вестниците и медийните издатели) показва, че в много страни пресата е притеснително зависима от държавно финансиране: медиите в Камбоджа например "се борят да поддържат цялостта на изданията като се подчиняват на влияние от правителството или частни източници, като това е възнаградено с реклама. Около 99 на сто от местните рекламни приходи отиват в шепа вестници."
В Малави има подобен проблем. "Ние имаме два водещи всекидневника", казва журналистът от Малави Чарлз Пенсуло. "И двата са много зависими от правителството за приходи...Когато правителството бойкотира даването на реклами в един от двата вестника, по както се смяташе политически причини, той почти фалира."
В Аржентина системата е толкова укрепена, че при бившата президентка Кристина Киршнер фаворизираните медии - щастливи да получат държавна реклама - бяха известни като  K-пресата, според Алвес.

Нуждата от пари също така дава на комерсиалните интереси много повече власт. В изследването "Светове на журналистиката" журналистите споделят, че "тревогата за рекламите" и "натиска за печалба" са се увеличили в редакциите им през последните пет години.
Open Democracy, в сътрудничество с Индекса за цензура и Европейската федерация по журналистика в момента извършва проучване, което включва европейски журналисти от 47 страни, за да види дали комерсиалният натиск се е увеличил. Досега, казват оттам, резултатите са тревожни.

Собствеността също е критичен момент, тъй като компании се възплозват от финансовата слабост в сектора, за да извършват серия от придобивки. Изследване на "Репортери бец граница" от 2016 г., озаглавено "когато олигарсите тръгнат на пазар" проследява т. нар. модел "Берлускони", в който медийните собственици имат близки връзки с политиката. Според техните изводи този модел се разпространява по цял свят.
Изследването цитира завладяването на преди независимото издание South China Morning Post от Джак Ма (най-богатият човек в Китай, предриемач, собственик на "Алибаба" - б. р.). Според политолога от Университета на Хонконг Уили Лам: "Джак Ма действа като политическо прокси (В компютърните мрежи, един прокси сървър (сървър-посредник) е сървър, който действа като посредник за исканите от клиентите търсени ресурси/услуги от други сървъри - б. р.) на китайското правителство и неговата цел е заглушаването на последните независими медийни гласове на тази територия"

Сусман-Пена признава, че е песимистка за бъдещето на медийната индустрия. Но Винсънт Пейреня, изпълнителният директор на WAN-IFRA, изненадващо не е така мрачно настроен. "Да, традиционните бизнес модели на новинарските организации бяха преобърнати", казва той. Но вярва, че в крайна сметка това ще има позитивни последици.

"Навлязохме в епохата на потребителите, в която нашият бизнес модел зависи от ценността, която доставяме на нашите общности и крайните потребители, повече отколкото от ценността за рекламодателите. Това води до промени в цялата индустрия към модели на абонамент или членство. Всичко се върти около читателите сега, и в крайна сметка това може да е мощен стимул за подобряване на журналистиката."

*Статията е публикувана в "Гардиън" под заглавие "Local media are simply disappearing': how financial pressures are killing independent media". Автори са Андрю Макдуъл и Биби ван дер Зее.

Мислехме, че с модернизацията сакралното ще мине в един по-художествен регистър. Чудодейни икони циркулират във фейсбук, руският отец Данаил предлага окадяване на многоетажни офисни сгради с дрон, който носи кадилница, а GPS-ите показват къде точно е Мека, та да се молиш на правилния градус. Но оставете частния живот, сакралното днес все по-тържествено се завръща и в политиката.

Императорът и любовницата

Първия пример вземам от Русия, където тази година режисьорът Алексей Учител създаде филма „Матилда“, посветен на младежката любов между бъдещият цар Николай ІІ и прочута полска балерина. Снимано красиво, носталгично, по холивудски, но не щеш ли - скандал. Защо ли? Защото последният император, първо абдикирал доброволно, после разстрелян от болшевиките, беше канонизиран от руската православна църква и за някои вярващи тази пикантна история поругава светлата памет на мъченика. Хвърляха коктейли "Молотов" по режисьора, после кола с газови бутилки, се вряза в едно от кината, където трябваше да бъде прожектиран филмът, и го подпали - какво ли не. Режисьорът Павел Лугин изрече на глас налагащото се сравнение и обяви екстремистите за „православни талибани“.

Ставащото не е ново. През 2003 г. православни активисти изпотрошиха изложбата на съвременно изкуство „Внимание религия!“ в центъра „Сахаров", защото обиждала чувствата им - тъй както бяха обидени мюсюлманите от карикатурите на Пророка в „Шарли ебдо“. Осъдиха не вандалите, а организаторите на изложбата, една от тях се самоуби. Групата „Пуси райът“, решила да изиграе политестетическа акция в храма „Свети Спасител“ през 2012-а, нашумя дори повече. А Путин като обект на акцията и очевиден приемник на руското самодържавие беше непреклонен - и пънкарките отидоха на каторга. При „Матилда“ работата се разви малко по-иначе. Както писаха анализатори, ултрадесните православни активисти позволиха на властта да се престори на умерен център между тях и либералите, които те яростно нападат. Но докога ще владее Путин този тънък баланс - никой не знае. Радикализация трудно се контролира.

Сакрализирането на светия император от онези, които почнаха да наричат „царебожники", няма да е краят. Има такива, които настояват за канонизация на демоничния Распутин, на масовия убиец Иван Грозни, а това ми напомня българските мобилизации за канонизиране на Ванга или свети хан Тервел. Не се меся, православието си е частна работа и право на вярващите. Въпросът е, че дори в такава велика европейска страна като Русия сакралното настъпва, чертае разделителни линии, налага табута, поражда насилие.

На абитуриентски бал с носии? Кой смее да възразява?

Ще дам и примери от съвсем личен опит. Преди време си позволих да изразя мнението, че абитуриентите в народни носии са – меко казано – нещо спорно, защото училището трябва да гледа напред, а не назад в миналото. Дето се казва, по-добре в скафандър на космонавт, отколкото в дрехите на орач отпреди два века. Много неща съм написал през живота си, но повече псувни не бях отнасял. Приятели се принудили да обясняват на разярените читатели, че всъщност нямам нищо против носиите и дори с удоволствие ходя на фолклорни фестивали. Просто бях прекрачил една червена сакрална линия, изникнала неусетно в публичното ни пространство. Какво ще е следващото? Светите кукери?

Другият случай беше с един наивен въпрос в туитър: Дали Григор Димитров се състезава в лично качество, или представя България? Искаше ми се да разбера в кой от двата жанра на гордеене от неговите победи са се оказали българите: Дали го мислят като „национален отбор", или като един наш сънародник там, в странство? Майко мила, какво ругаене:

„Как смееш да не се гордееш?!"

„Гордея се бе, как да не се гордея."

„Тогава защо питаш?!"

„Не знам, опитвам да разбера."

„Ама ти си като Волгин!"

„Че аз дори не го следя този Волгин…"

И така няколко дни. Почувствах се както при едно от редките си посещения на футболен мач, когато от глупост бях цъфнал в сектора на „Левски"… с червено яке. „Извинявайте, ама такова, нали, палтото ми е на химическо…"

В България още не са преминали към действие: още не хвърлят по нас коктейли "Молотов" - най-много да понатупат някой мургав брат, задето качил поругаваща снимка във фейса. Но температурата на обидите е вече близка до кипенето. Нещо повече, сакралното май разширява периметъра си. За Левски вече отдавна не бива да се разсъждава като за човешко същество, но можеше ли да се предполага, че табуто ще обхване спортиста Гришо (да е жив и здрав, да ни радва с нови победи!). Както е тръгнало, скоро ще трябва да заставаме мирно край трафопоста, боядисан от незнаен патриот в цветовете на националното знаме.

Религиозните истерии около Йерусалим

Третият пример е съвсем пресен: Йерусалим. Свещен и за едните, и за другите, готови да съсипят живота на поколения, за да не направят компромис. Свещен, впрочем, и за християните, които през XI в. папа Урбан ІІ призовава на кръстоносен поход, като загиналите щели да отиват направо в рая. Поход, който стига до нечувани зверства именно защото го мотивират не обичайните земни политически цели, а свръхценността на сакралното.

Все заради това проклето сакрално израелците опорочиха прекрасната си демокрация, като превърнаха два милиона от гражданите си в подчовеци, каквито те самите са били през XVI век. Заради него и палестинците дегенерираха до терористи, които нападат минувачи с ножове. Да добавя и християните фундаменталисти от твърдото ядро на Тръмп, които разглеждат Израел като свое предмостие в светите места – защото тъкмо към тях основно беше насочен недомисленият акт на президента.

Този тежък проблем може да се реши по различни начини. Западен и Източен Йерусалим – столици на двете държави. Или пък още по-добре – специален духовен статут на града под управлението на Израел, но без политически функции. Или някаква размяна срещу земи, връщане на бежанци. Това, което обсъждам тук, е атавистичната роля, която сакралното играе в съвременната политика. То обозначава непреодолими граници и легитимира бруталната сила. Свещената война е тотална именно защото дейците в нея се чувстват предварително оправдани и дори наградени - примерно с по 72 девици в предполагаемия рай.

Вижте отново Русия – няма ли тя абсолютно същите аргументи да анексира Крим? Там са писали големите писатели, там са почивали великите генерали, пък и в последна сметка там се вее руският флаг и толкова – това ще ви кажат кримнашистите (от „Крым – наш“). Дето се казва, и американският президент за малко щеше да признае анексията, както направи с Йерусалим, само дето сега нещо малко го разследват.

Разбира се, че има сакрални неща и те трябва да се охраняват. Но когато в XXI век ги смесим с политиката, резултатът е идеология на насилието.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".