Британия има право да моли за международна солидарност по случая Скрипал. Но Брекзит отслабва авторитета на Британия като надежден партньор в реда, основан на правила, който тя се стреми да защити, пише "Гардиън" в редакционна статия.

Две много важни за Британия срещи се състояха в понеделник в Брюксел

Британската роля в първата среща беше разумна и конструктивна. Във втората обаче беше пълна противоположност - глупава и деструктивна. Взети заедно, срещите илюстрират международната рана, която съвременна Великобритания причинява на себе си (и на Европа) в резултат от вота за Брекзит.

На първата среща, външните министри от ЕС, включително британският, се опитаха да нанесат последните щрихи по декларация за Русия след отравянето на Скрипал и преизбирането на Владимир Путин. Имаше разногласия и различни акценти, но крайният резултат беше успешен, полагайки още една тухла в стената. Срещата беше поредната от серия международни усилия след престъпленията в Солсбъри за сплотяване на съюзниците около единен отговор на случая Скрипал. Тези усилия включваха съвместната декларация на Обединеното кралство, Франция, Германия и САЩ миналата седмица, лобирането във Вашингтон за по-ясно изразена подкрепа от администрацията на Тръмп и резолюция на НАТО в подкрепа на Великобритания.

На втората среща, преговарящите от ЕС и Обединеното кралство обявиха споразумение по условията за 21-месечен преходен период на Брекзит, по време на който Великобритания ще продължи да се възползва от условията на единния пазар и митническия съюз на ЕС, макар и губейки ролята си в органите за вземане на решения.

Добрата новина е, че договорките за преходния период оставят Обединеното кралство в синхрон с ЕС до края на 2020 г. по общите икономически и търговски проблеми - това е по-добре от обратното.

Лошата новина е, че опитът на правителството да представи това като "прилагане" на смислени нови отношения с Брюксел напълно се провали. Сделката за прехода за пореден път поставя основния въпрос: какъв е смисълът на това отчуждаване за Великобритания?

Нарушен е принципът "един за всички, всички за един"

Пред лицето на кризи като европейските връзки с Русия и твърде различните британски отношения с ЕС, една разумна модерна Великобритания щеше да се постарае да възприеме последователен стратегически подход. Щеше да има общ фактор, залегнал и в двата подхода: стратегическото признание на важното значение на защитата на международните правила в Европа в полза на всички национални държави. Дългосрочната цел е да се укрепва и възнаграждава международен ред, основан на правила, и да се наказва агресивното нарушение като това на руския президент Владимир Путин.

Реакцията на Британия на отравянето на Скрипал беше общо взето правилна. Жизненоважно е да се заяви колективно, че подобни опити за убийство, особено когато включват химически агенти, са недопустими. Всички политически действия трябва да бъдат насочени към това да покажат цената на излизането извън тези правила. Важно е да се използва договорен процес на съгласуване, да се намери правилния тон и да се избегне лицемерието. Като цяло, Британия следваше този път. 

Това има по-широко значение след преизбирането на Путин, защото макар че неговата победа на изборите в неделя беше напълно очаквана и предвидима, тя служи като напомняне, че либералните демокрации трябва да играят дългосрочна игра в състезанието с авторитарните режими. Справянето с Русия ще остане сложно години занапред. Стратегическите алианси между европейските страни са жизненоважни, за да бъде успешен продължителният процес на защитаване на либералната демокрация от руската и други заплахи. В това състезание европейското единство е от ключово значение, за да не се допусне отделни европейски страни да станат площадки за игрите на Путин.

Не може да има никакво съмнение, че Британия ще направи по-ефективен принос в този общ подход, ако Европа вижда в нея надежден съюзник. И все пак поради Брекзит това не е така. Брекзит не само обижда съюзници и съседи, правейки ги по-малко склонни да се отзоват когато Британия моли за помощ, но и активно отслабва либералния ред, основан на правила, като прави спазването му от страна на Британия не толкова сигурно и като отслабва цялостиня авторитет на системата. Точно това се опитва да направи правителството на Тереза Мей в преговорите за Брекзит и точно това се опитват да защитят Мишел Барние и колегите му. Великобритания е права да иска подкрепа по аферата Скрипал. Но принципът "всички за един, един за всички" е реципрочен принцип. Точно затова Брекзит е такава заплаха, не само за Великобритания, но и за основните и общи интереси на Европа в сферата на сигурността. (БТА)